Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘В кухнята’

Мили дами (и господа!), скъпи ентусиасти, Великден наближава и искам да ви кажа, че не сте сами – заедно с вас, повече от 110 000 души по света ще правят козунак по тази рецепта! Освен това и аз ще бъда с вас през цялата Велика Събота (а и преди това) – пишете ми, ако се нуждаете от съвет или се чудите какво да правите, или, пък, ако искате да се похвалите с козунака си 🙂 Пращайте снимки, споделяйте с познати и непознати Тайната: Козунак се прави лесно! Не ги слушайте онези, които не желаят да ви просветят в тайнството на този хляб. Те просто искат да се чувстват велики. Искат, но няма да им се получи. Защото вашият козунак ще бъде просто съвършен!

С много чувство за хумор:

Ваша Бриджит

Read Full Post »

Това са линковете към всичките ми статии за месенето, печенето и сплитането на домашен Великденски козунак на конци. На 4 май  ще бъда online през целия ден. Ако някой има нужда от съвет или има въпроси – пишете ми коментар – ще ви отговоря веднага. Можете да ми партите и снимки от вашите козунаци на bridget_joness@yahoo.com . С ваше позволение ще ги постна в блога си. Успех!

Да правиш козунак е лесно. Ето как… се прави лесен козунак… – тази статия вече съдържа всичко необходимо – включително и сплитането на козунаците 🙂

Как се сплитат козунаци на три и четири плитки. Урок със снимки.

Бързо. Лесно. Вкусно. Да направим лесен козунак заедно. Сега (с много снимков материал 🙂 )

Козунак се прави лесно: Доказателство.

Представям ви г-н Козунак!

Писани (рисувани) яйца за Великден (обновена) – комплектите за рисуване на яйца с восък тази година съм виждала във Фантастико (4.90лв.), в една книжарничка на Иван Асен (малко след централата на Райфайзен посока Румънското посолство) и в Етнографския музей, който ще работи до 12 април на обяд – струва 4.20лв., но трябва да платите вход 3лв., за да стигнете до това да си я купите.

Писани (рисувани) яйца за Великден (продължение)

По следите на електрическите писалки за рисуване на яйца: ето я и моята

Read Full Post »

То било много лесно! И бързо! И вкусно!

Ако се питате защо слагам тези удивителни ще ви кажа: защото смятам, че много хора предварително са решили, че не могат да правят питки и козунаци и се отказват без никога да са опитвали. С тези удивителни се опитвам да привлека вниманието ви, да ви накарам да се усъмните в това, че вие никога не можете да направите погача като тази на вашата свекърва и да ви помогна да се престрашите и да опитате поне веднъж да работите с тесто. Направите ли го – ще видите, че се справяте дори по-добре от нея (от свекървата) и ще се влюбите в изработването на всякакъв вид хляб.

Е, какво мислите?

Хайде момичета, не се страхувайте – отделете си час и половина, ако разполагате с голяма тава или два часа и половина, ако нямате голяма тава ( тогава ще ви се наложи да печете погачата на две по-малки погачи, което изисква един час повече). Или извикайте съседката и просто си поделете тестото 🙂 – така и двете ще имате топла погача за трапезата.

Какво имам предвид като казвам голяма тава? Наскоро си купих една от Карфур – дълбока и широка – като тези на бабите на село. Ако нямате такава – от една доза тесто се получават две погачи – едната по-голяма – изпечена в съд от огнеупорно стъкло – от големите елипси които съм снимала по-долу (има ги във всички вериги хранителни магазини – например Пикадили, Фантастико, Карфур, Метро) и една по-малка погача пак в съд от стъкло, която съм снимала по-долу.

Съдовете от стъкло са перфектни за печене на хляб, тъй като в тях дъното и страниците на хляба не прегарят, кората става тъничка и нежна и никой не би я извхърлил защото не обича кора. Аз ги използвам и за печенето на козунак – това си е мой патент 🙂 .

Продукти:

300гр. кашкавал

600мл. прясно мляко

1 пак. суха мая (аз рискувах и сложих прясна мая – ще ви кажа какъв е резултатът)

4-5 яйца (аз сложих 5)

2с.л. кисело мляко

щипка сол (аз сложих 5 големи щипки сол)

1с.л. захар

2 с.л. олио (аз сложих 4-5)

1.5кг брашно

125гр. масло

Всички продукти да са на стайна температура (и да не са – не е фатално – изпробвах го).

Затопляме млякото (да не е горещо – хладко) и прибавяме към него захарта, маята (размиваме добре), яйцата (като оставяме два жълтъка от тях за намазване, а останалите разбваме и прибавяме), солта, олиото и киселото мляко.

В друга купа пресяваме брашното.

Започваме да добавяме брашното към сместа. Когато е омесено, правим три или пет топки (аз направих 5, но може би ще е по-удобно да се направят три). Разточват се на кори и се намазват една по една с маслото. Между тях се настъргва кашкавал (без последната кора). Наредените една върху друга кори (като торта) се нарязват на 4 и всяка от тях – на още четири. Стават 16 парчета (като за торта).

Погача

Погача

Погача

Погача

Нарязваме наложените кори

Нарязваме наложените кори

Навиват се като кроасани и се редят в тавата. Навиването на кроасаните се оказа малко … как да кажа. Не сложно, ами просто парчетата бяха прекалено теснички. Затова, взех едната четвъртина и я смачках с ръце, за да се сплеска и да стане по-широка, а оттам и парчетата, от които навивам кроасани да станат по-широки и удобни за навиване.

Сплескваме тестото преди да го нарежем

Сплескваме тестото преди да го нарежем

Навиваме на кроасан

Навиваме на кроасан

Забележка: навитите като кроасани парчета много приличат на кръгчета, а не на кроасани. Подредете 4 в средата на тавата – в легнало положение, а другите като лъчи около тях – както бихте сложили кроасан да се пече (като кифличка). След малко ще добавя и снимките, които направих. Моята тава се оказа малка и не побра 16-те парчета. Побра само 12. Затова направих една голяма тава и една малка с 4 кроасанчета.

Погачата. Наредих 12 навити като кроасани парчета и подредих така...

Погачата. Наредих 12 навити като кроасани парчета и подредих така…

Ето и малката погача. Погачката :)

Ето и малката погача. Погачката 🙂

Когато станат двойни по обем, намазват се с яйце и се пекат. Аз ще пробвам да ги изпека на 170 градуса пък да видим какво ще стане.

🙂

Е, погачите ми са готови. Тук снимам слагам само малката, защото забравих да снимам голямата.

Готовата погача :)

Готовата погача 🙂

Като изводи трябва да кажа: разточете корите предварително по-тънки и по-големи. Като ги сплесквате постфактум, се губи ефекта, който се цели с разточването на корите. На сол ми се получи добре – значи, ако сложите щипка сол както е по рецептата – ще бъде малко безсолно.

Ще стане още по-хубаво, ако сложиме и сирене между корите освен кашкавал .

Печенето на 170 градуса е ок. Малката погача – около 40 мин. Голямата – около час – час и малко.

Е, това е от мен за днес.

Весело посрещане на Новата Година!

Првих погачата още няколко пъти. Ето на какво ме научи опитът:

1. За намазването – добре е да разбъркаме жълтъците с една лъжица плясно мляко – така погачата не мирише на жълтък, цветът й е по-бледо-жълт и жълтъкът не прегаря при печенето

2. За реденето в тавата: ако разделите тестото на осем части – можете да направите следното:

– разточвате осем тънки кори. Първите четири налагате една върху друга като пак намазвате с масло и ръсите с кашкавал всяка кора, след което навивате на руло. Правите същото и с вторите четири кори. Така имате две рула. Краищата на всяко руло се отрязват и се слагат в средата на тавата – с неравната част нагоре (тоест там където е рязал ножът – трябва да се постави върху тавата) – изглеждат като рози по този начин. Останалата част от рулата се нарязва на зиг-заг – като кроасани. Без да разваляте рулата – редите ги около основните четири парчета в кръг – просто вдигате единия зиг-заг и го слагате в тавата. После правите същото и с другия. Следващия път ще сложа и снимка 🙂

Read Full Post »

Направо нямам търпение.

Естествено ще споделям почти едновременно както рецептата, така и това как ми се получава.

Казаха, че била страхотно вкусна, а и не изглежда трудна за изпълнение.

Ще се видим утре сутринта. Към 9-9.30ч.

🙂

Read Full Post »

Сармите ми винаги стават много вкусни. Знам рецептата от мама, тя пък – от баба, а баба не знам от къде я знае. Съвсем простичка е и лесна за изпълнение.

Нарязвате праз лук на ситно. Аз използвам само бялата част от праза. За една доза нарязвам бялата част на 4 средно дебели стръка праз. Запържвам го с умерено количество олио, като добавям съвсем малко сол. Когато започне да се пържи, добавям и червен пипер – не много, настъргвам 3-4 завъртания на мелничката черен пипер и слагам 4-5 щипки много ситно смляна чубрица.

Докато празът се пържи, измивам чаша и половина ориз „Европа“ с вряла вода – 2-3 пъти.

Когато празът омекне, добавям ориза и той за малко да се запържи.

После добавям 2 чаши зелев сок и една чаша вода и оставям на слаб огън докато оризът поеме.

На дъното на тенджерата поставям 2 листа от зелето, за да не загарят сармите. После завивам сармите като отрязвам дебелата част в основата на листата защото е жилава и трудно се сварява.

Нареждам ги в тенджерата и отново ги завивам отгоре с един зелев лист и върху него слагам накаква чиния, за да не се отворят сармите при варенето.

Заливам отново със зелев сок и вода.

След това добавям само вода защото иначе става много солено.

Имайте предвид една тънкост. Нямам обяснение защо, но течността от сармите винаги стои отгоре и може да ви се струва, че има достатъчно вода за сваряването, а това всъщност въобще да не е така и сармите ви да загорят. Най-лесно ще разберете има ли достатъчно течност като добавите студена вода – тогава цялата течност отново слиза на дъното на тенджерата и вие можете да видите колко точно е тя. Ако обичате сармите със сос – доливайте по-често.

След като заври – намалете котлона и оставете за около час – час и нещо.

Пожелавам ви един топъл празник довечера и една приказна Коледа утре.

Read Full Post »

От доста време ме сърбяха ръцете на направя курабийки за Коледа, но все не откривах рецепта, която да спечели доверието ми. В превод това означава: никога до сега не съм правила курабийки за Коледа. Никога. До вчера.

Имах рецептата на sms в телефона си от една позната. Рецептата отлежаваше там вече седмица, когато реших да я споделя с моя приятелка – отново чрез sms. Тя го погледна и каза: в тази рецепта няма ли мазнина? Леле! Дори не бях я прочела.

sms- ът беше на латиница – много мразя такива – и бях отложила четенето на рецептата за-когато-имам-повече-настроение. Изглеждаше така: 3qica, 1ch.ch. zahar, 1cha6a med, 1/2lajichka soda, 1/2l.bakpulver,1l.kanela, malko karamfil i djindjifil,okolo 1kg.bra6no (и вие не я прочетохте, нали :)? )

Обадих се, направих справка – „да“ мазнина имаше – половин чаша олио – „извинявай, забравила съм да ти я напиша“ и така се започна…

После обиколих половин София за карамфил. И джинджифил. Ами украса? Трябва ми украса! На децата ще им е забавно да рисуват. Значи – трябват ми сладкарски бои. Питах приятелки – никой не заеше от къде да купя. Децата предложиха: „защо не питаш в сладкарницата?“. Правилно. До нас има сладкарски цех. Питах – нямаме. – От къде зареждате? Има една фирма „Змееборец“ но… (винаги след „но“ е най-важното) тя работи в събота до два. Боже, какъв късмет! Днес е събота, но… е 13.57! Имам три минути. Три!

За 30 сек. намерих в интернет координатите им, обадих се по телефона – „затваряме“. – Ох. Питаха „спешно ли е“, казах“да!“ и тръгнах. Няма такси – 10мин. тичам по улицата. Намирам такси. Той пък, никога не е бил такси и този квартал малко го познава. Навигацията на google maps не дава желания резултат – една улица не знам дали да я броя. В таксито е горещо, на мен ми се пишка та две не виждам, таксито е мръсно и мирише, шофьорът – също, кара ужасно – газ-спирачка и за малко да повърна, вече е 14.17, а аз не съм там. В крайна сметка стигам. Заключено е. Звъня отново. Вдигат (все пак адресът е ул. Кадемлийска 6!). Отварят ми и О!Щастие! Вътре има и неща, които не съм мечтала да намеря – брокатени бои, миниатюрни топченца в страхотни наситени цветове, всякакви сладкарски пособия, които ми взимат акъла…

Сладкарски бои

Сладкарски бои

В крайна сметка, купувам от всичко това (плюс две четки, с които да рисуваме) и се връщам във вонящото такси с още по-пълен пикочен мехур. Извършвам направо геройство, за да не повърна (нали все пак го правя за децата!) и се прибирам полу-жива в къщи. След целия този екшън, решавам, че една доза ми е малко ( 🙂 ) и запретвам ръкави…

Ето какво забърках:

двойна доза 🙂 !

6 яйца

2 чаши захар

1ч.олио

1ч.л. сода

1п. бакпулвер

1/2 буркан мед

2ч.л. канела

3 цветчета от карамфил

половин щипчица джинджифил

малко повече от 2кг. брашно

Разбърках ги в реда, в който съм ги написала тук . Когато тестото стана готово, оставих в хладилника за 30-40мин. През това време загрях фурната на 170 градуса. Отчупвах от тестото колкото за една разточена кора. Поръсвах отдолу (за разточването) повечко брашно защото тестото е лепкаво. Използвах хартия за печене (два листа), както и оригиналната тава от фурната. Докато едните курабийки се печаха на вентилатор (до покафеняване на ръбовете), аз правех следващите върху свободната хартия. Така спестих време.

Два часа и половина по-късно:

излишно е да казвам, че курабийките (освен, че станаха превъзходно вкусни) бяха твъъъъърде много. Три огромни табли. С връх.

Ето малко снимков материал:

 Коледни курабийки

Коледни курабийки

Изпечени Коледни курабийки

Изпечени Коледни курабийки

Трябваше да ги сложа на по-голямо разстояние защото залепнаха. Нищо, следващата тава…

Коледни курабийки

Коледни курабийки

И по-следващата…

Коледни курабийки

Коледни курабийки

Ето и малко от кочината, за да добиете бегла представа какво трябваше да изчистя след това :):

:)

🙂

Но пък си заслужаваше, защото…

Love is everywhere

Love is everywhere

Произведох три ето такива табли:

Коледни сладки

Коледни сладки

А украсата? За нея нямах сили снощи. Направих я днес. Ето рецептата:

Забъркайте един белтък от яйце с една чаша пудра захар (става гъсто, но не твърде). Разбийте хубаво – да не си личи захарта. Мажете върху сладките. Докато е меко можете да украсите с всякакви пръчици и подобни. Като се втвърди (за около петнайсет минути) можете да го нарисувате с бои:

Колетни слъдки с глазура

Коледни слъдки с глазура

Рисувани коледни сладки

Рисувани коледни сладки

Любовта била навсякъде…

Love is everywhere

Love is everywhere

И така, та чак до Коледа можете да си рисувате.

Коледна звезда, но бяла :)

Коледна звезда, но бяла 🙂

Finally:

Коледни сладки с глазура

Коледни сладки с глазура

Е, това беше всичко от мен за днес..

Приятно печене и Весела Коледа от мен!

Read Full Post »

Тази статия не е нова. Но мисля че при -20 навън, тя е изключително актуална. Освен това в края й вече можете да намерите адреса на сайта, от който да си купите този пръв приятел на жената :). А защо не и в началото?  www.slowcooker.bg

Чували ли сте за Slow cooking? Аз не бях чувала до снощи. Може и да съм малко поизостанала, но какво да се прави.

Та, снощи, двама много любими мои приятели, с много любов и мисъл за мен, ми подариха тенджера за Slow cooking.

Тенджера за Slow cooking (бавно готвене)

Днес намерих телешки джолан и реших да я изпробвам. Какво направих:

Телешко варено с много любов и моркови

обелих З глави лук, които сложих в тенджерата

малката ми дъщеря обели 3 картофа (естествено – поряза се и за раната избрахме лепенка със Снежанка), които нарязах и също сложих в тенджерата

нарязах 3 моркова и също сложих в тенджерата

сложих и джолана там

сложих черен пипер, дафинов лист и прясна, лично произведена целина

добавих сол и 1.5л. вода

сложих капака, включих тенджерата на 5.5часа готвене, пуснах миялната машина и….

ИЗЛЯЗОХ С ДЕТЕТО НА РАЗХОДКА!

Кой може да повярва, че е възможно да готвиш супа и да не мислиш за нея? И още, като се прибереш, яденето да е готово, топло, а чиниите измити и сухи в машината?

Ех…

Благодаря ви, много мои любими приятели! Сега мога да служа на семейството и да разполагам със себе си едновременно! Невероятно, но – факт!

Вече можете да си ги купите и от България. Ето сайта: www.slowcooker.bg  на него има и рецепти. Супер!

Read Full Post »

(още…)

Read Full Post »

Големият ми козунак, сплетен на четири плитки 🙂 . Още пари 🙂 - в смисъл, че е горещ

Read Full Post »

Този пост ще прилича малко на стенограма. Ако искате нещо по-изчерпателно, прочетете „Козунак се прави лесно…“, който е малко по-надолу.

Тук само искам да ви кажа:

1. Не е вярно, че козунакът става по-добър, ако сложите мас

2. Не е вярно, че става по-добър, ако сложите масло

3. Задължително става по-сух, ако го печете на силна фурна и, ако сложите повече от 5 яйца на кг. брашно.

4. Ако спазвате моята технология на приготвяне и печене, козунакът ви ще остане свеж и мек като прясно изпечен поне 4 дни (е, ако не го изядете до тогава 🙂 ).

5. Тестото става всеки път различно. Каквото и да ви се получи – не се отчайвайте – изпечете го! Няма значение дали е втасало добре или въобще не изглежда както тестото на вашата приятелко. Ще останете изненадани от резултата. Тестото се меси със сърце. Не с ръце. Повярвайте ми 🙂 

6. В хлебопекарна козунакът става като хляб. Не се лъжете заради удобството. Истината е, че на ръка козунакът се меси десетина минути и става на конци при сплитането. Няма никаква велика тайна в това 🙂

7. Не слагайте по повече отколкото е казано в рецептата. Например две ванилии не ухаят по-добре от една. Моят свекър слага по 6 ванилии на килограм брашно, но козунаците му не миришат по-вкусно от моите 🙂 . Ако например поръсите с прекалено много захар, отгоре се получава захарна кора, която се отчупва нацяло, когато го ядете. И не е готино 🙂

Ако се сетя още нещо – ще пиша. Сега отивам да си взема електрическата писалка за писане на яйца.

До скоро 🙂

Read Full Post »

Майстор Поли прави писани яйца и може да ви снабди с електрическа писалка

 

Моята електрическа писалка за писане на яйца!
 
И понеже съм много готина, ще ви кажа от къде можете да си поръчате:
 
 

Вече почти съм ги открила. Надявам се до утре да имам добри новини за всички, които се интересуват. Разбрах, че се правят по поръчка във Велинград. Били скъпи – 50лв. и може би повече. Утре ще знам със сигурност.

НАМЕРИХ! Прави ги някакъв майстор във Велинград. Струват (само да не паднете ) – 90лв. Поръчах да ми направи една и като ми я изпрати, ще я снимам и ще ви я покажа.

Взех си я! Ура! Ура! Ура!

Read Full Post »

Ох, превърнах се в един Великденски репортер, но нищо не мога да направя. Тази година съм особено впечатлена от добрите идеи и тяхното осъществяване. Защото и без това София е един скучен град, та когато се направи тук нещо готино за децата, просто не мога да го подмина ей-така.

Днес се разходихме до изложбата с мечките, но няма да разказвам за нея, защото и без това доста хора я отбелязаха в блоговете си. След това минахме през Великденския базар пред Народния театър „Иван Вазов“. бях ходила там миналата година и видях много красиви яйца, но нямаше нищо друго впечатляващо. Не знам защо, но и сега не очаквах да видя нещо различно. Обаче…

Първо, имаше детски концерт с народни песни и танци. Много трогателно :). Но няма да разказвам за него, защото сме виждали много такива. Прилагам само една снимка:

Детски фолклорен концерт пред Театъра "Ив.Вазов"

 

Това, което определено ме впечатли беше един грънчар, който обучаваше деца как да правят глинени фигурки.  Ето как се случваше това:

Как се прави кошничка от глина 🙂

Read Full Post »

Господи, ще падне голямо писане! Но, няма как – захванала съм се да помогна на тези, които искат да възродят традицията с писаните яйца (тук се усмихвам и ви намигам, но вие не виждате, защото нямам представа как да вмъкна намигнало личице в публикацията си). Ще ви призная, че в същото време,  малко ми се свидеше да ви разкажа за това защото като се напълни с хора в Етнологическия музей, няма да има място за моите деца, но в крайна сметка доброто в мен надделя и ето ме пред компютъра :), споделяща с вас всичко от игла до конец. Нали сме хора. Пък и наближава Великден.

Голямата новина е, че от днес до 22 април в Етнологическия музей в София (това е на гърба на Художествената галерия), ще се проведе ателие за писане на яйца. Работното време е от 10.00ч. до 17.00ч. всеки ден. И, понеже не се стърпях и отидох да видя как е организирано – ще ви разкажа…

Изложбата на Яйца в Етнологическия музей

 

И още писани яйца

В ателието Светла, една жена, която е родена да рисува яйца, вече е пробила стотици яйца, изпразнила ги е от съдържанието, подредила е масите и ви очаква. Тук, само срещу 3(три) лева, ще можете да й зададете безброй въпроси, както и да изпробвате на практика нейните съвети и наставления.

Светла (в дъното) с първите деца, които посетиха ателието днес

 

Какво научих днес:

Първо, научих че има няколко техники за боядисване на яйца. Първата – тази, която се прави с обикновен пчелен восък, който се изтрива след като се боядиса яйцето и на негово място остават следи с цвета на черупката, във формата на рисунката, която сте нарисували. Имаше и новости за мен. В случая рисувахме върху празни яйца. Когато рисунката ви стане готова, трябва да потопите яйцето в обикновен винен оцет за около 30-40 секунди, за да хване добре боята. Ще ви покажа яйцето което направих аз:

Нарисуваното ми с восък айце преди да го боядисам

 

Слагаме яйцето в оцет преди да го боядисаме

 След това го потапяме в боята. Когато е готово, го оставяме да изсъхне.

Яйцето съхне на салфетка

 След като изсъхне, поетапно го нагряваме на свещта, за да се разтопи восъкът и и да можем да го изтрием пак със салфетка. По този начин, фин слой от восък покрива цялото яйце и то става лъскаво.

Готовото ми писано яйце

 

 Съветът на Светла беше, когато загряваме яйцето на свещта, да го правим по средата на пламъка, защото иначе восъкът ще се опуши и яйцето може да почернее. Както се оказа по-късно, черното може да се премахне. Е, малко по-трудно, но все пак не е фатално дори и да опушите яйцето си.

Сега трябва да тръгвам. По-късно ще ви разкажа за рисуване с черен восък – стават уникално красиви яйца. Както и рисуване с цветни восъци (тук има готини хитринки).

Рисуване с черен восък - ще разкажа и за това

 Ще ви разкажа и за Великденския базар и за Велинградските баби, които днес идват в София :). Ще ви покажа и схеми и начини за разделяне на яйцата и рисуване върху тях…..

Read Full Post »

Като цяло аз съм един непоправим ентусиаст. Искам, ако мога, да науча всичко. Миналата година в един магазин, погледът ми беше привлечен от една кутия, на която пише: „Комплект за писани яйца“ по стара восъчна технология от Велинград. Съвсем типично за мен – купих достатъчно. За да имам за мен да си опитвам колкото искам и да раздам на приятели, които мисля, че биха се вдъхновили от писането на яйца.

Е, не стана като за продажба пред Народния театър, но трябва да ви кажа, че бях супер доволна от резултата.

Понеже в момента не разполагам с достатъчно време да разгърна разказа си достатъчно подробно и нагледно, ще ви кажа само: днес видях този комплект в „Карфур“ на „Цариградско шосе“.  Той изглежда така:

Комплект за писани яйца

Струва около 2-3лв. 

Към него можете да си закупите и различни цветове восък допълнително:

Комплект за писани яйца и цветни восъци за рисуване

 

И сега само ще ви покажа едно яйце, което направих САМА за миналия Великден за една приятелка, която много обичам :).

Писано яйце - лична изработка

 

Утре, когато довърша поста си, ще опиша нагледно и подробно как се прави. Сигурна съм, че ще се престрашите да опитате и вие.

Е, до утре 🙂

…..

Съжалявам, че нямам време да допиша този пост – случиха ми се хубави неща, по които имам доста работа. Но днес ще добавя и една книга, която можете да си купите в случай, че сте ентусиасти като мен 🙂

Книга за всички начини за писане на яйца

 

Най-сетне! Остана ми половин час да допиша това, което бях обещала:

Ето какво съдържа комплектът за писаните яйца:

Книжка с техники за украса на великденски яйца, черен восък и писец

 

Как се прави:

Първо ще ви покажа отблизо писеца. той изглежда така:

Писец за изписване на Великденски яйца

 

Отгоре на него има дупчица, в която слагате парченца от восъка:

Писец за писани Великденски яйца - поглед отгоре

 

След като сложите восъка вътре, имате нужда от запалена свещ, на която да нагреете металната част на писеца, за да се разтопи восъкът. Когато това стане, можете да започнете да рисувате върху несвареното яйце, като периодично добавяте и нагрявате восък.

Някои идеи можете да заимствате и от книжката, приложена в комплекта:

Брошурка с някои техники за писане на яйца

 

Когато яйцата ви са изписани, трябва да направите следното:

разтваряте боята в достатъчно голям съд, който да може да побере всичките яйца. Слагате айцата в него и го слагате на котлона така, че да никога да не завира водата. Това се прави с цел да не се разтопи восъкът и да се втечни във водата, при което да падне от яйцето и да рисунката няма да може да се отпечата. Яйцата се оставят да престоят във врялата (но незавряла) вода примерно 3 часа. После се вадят и с кърпа нежно се отстранява восъкът. На неговото място остава естествения цвят на яйцето (във формата на рисунката, която сте направили), а самото яйце става например червено (ако това е цвета, който сте избрали да сложите в съда. После можете да ги намажете с олио, за да блестят.

Това е техниката, която лично съм изпробвала и гарантирам, че се получава. Е, малко сурови ми останаха яйцата, но това е защото се страхувах да не заврат. Тази година, ще се постарая повече.

А! Ако рещите да правите техниките с цветен восък – МНОГО ВАЖНО – с този писец не става защото се получава нагар и восъкът се оцветява в черно и цветът му се разваля. Имало някакви електрически писалки, които обещавам да потърся и ,когато си купя ще пиша и за тях.

Е, това е за сега от мен. Не чакайте до последния ден, за да се организирате, ако сте решили да рисувате яйцата си.

Read Full Post »

Ако досега никога не сте правили козунак защото сте чували от вещи в месенето на козунака, че е много трудно, аз ще ви дам няколко жокера, които ще ви помогнат да си повярвате че можете, да се престрашите и тайничко, още преди да е дошъл Великден да опитате да си направите сами… И след това… да смаете всички с най-вкусния козунак, който някога са яли… Приложила съм и снимки, за да сте по-спокойни, че нещата ви вървят по план 🙂

Втасал кръгъл козунак

(още…)

Read Full Post »

Older Posts »

Иванка Курвоазие

някой ден ще ви разкажа всичко с глас на хиляда празни чаши и хиляда пълни пепелника

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.