Нещо ми е тъжно днес. Едно такова… дъждовно ми е.

Ама не защото се кани да вали. Тихичко си страдам и вътрешно (и външно) се бунтувам срещу липсата на национални ценности и национална гордост. Жал ми е за дечицата, които нямат кумири. Или по-точно имат, но те или са чужденци, или (не дай си Боже!) са поп-фолк певици или изпълнители на „бг рап“.

Бог да пази България!

Защото ние трудно ще я опазим от себе си.

ПП И ако някой си каже: „виж я, пък, тази – хората нямат какво да ядат, тя ми говори за ценности и кумири!“, бих отговорила: „Ами, те нещата са свързани. Те, ценностите и кумирите не се ядат, ама дават устрем и сила, и почва под краката, за да намериш (поне) с какво да се нахраниш“.

Read Full Post »

Въпреки ужасното време…

Този пост не е само за моята градина, а и за уроците на живота.

Казвала съм ви, че градината, в която работя беше на моята любима баба, която освен любима, беше и невероятен човек.

Като малка много обичах шипков мармалад. Тя ми правеше, но аз не го ядях – казвах, че този от магазина е по-вкусен.

Преди време, моята голяма дъщеря хареса много кифлите с мармалад. И аз реших за по-здравословно да й направя домашен шипков мармалад (защо не и кифлички?). Двете заедно набрахме шипки. И тогава разбрах колко е трудно, трудоемко и уморително да правиш шипков мармалад. И колко боли, когато детето откаже да го яде…

В тази връзка, в същата тази градина, моята баба имаше разни овошки. Кога косовете изяждаха вишните, кога ябълките се разболяваха, но все имаше по нещичко. Баба все ми предлагаше своята продукция. Когато бях по-зелена – отказвах да взема. Когато започнах да поумнявам (започнах да разбирам колко е важно за нея да дава)- приемах нещата, а когато не ми харесваха или не можехме да ги изядем без да се развалят – давах ги на хора в нужда.

Баба ми носеше едни крушки – малки и грозни. Никога не ги опитах.

Знаете ли колко са ми сладки сега?… Когато аз ги бера, а нея я няма да си похапнем от тях заедно. Едната ми дъщеря ги хареса… А другата – не.

Колко сме глупави хората. И надменни. И невнимателни. Отхвърлящи.  Високомерни.

Мога да изброя още стотици подобни епитети.

Щастлива съм, че поумнях преди баба да почине (не достатъчно, за да ям от нейните круши, но все пак …) и успях да й покажа колко я обичам и колко много означава за мен…

♥ ♥ ♥

Въпреки ужасното време тази година – студ, пек, слана, град, дъжд и още дъжд, вчера обрах първите плодове (ако не броим ягодите и малините) от моята градина. Тази година няма да пожъна някакви сериозни успехи, но като се има предвид лошото време и това, че се налага да оставя градината си на произвола на съдбата в следващите 30 дни – благодарна съм и на това :).

Ето малко снимки (доматите се разболяха от влагата, защото от толкова дъжд не успях да ги напръскам за мана, но…).

Морковите ми не са големи, но са ароматни ивкусни.

Беше малко презрял, но нали си е мой :)... го изядохме на салата

Също така имах 3 краставички и малко оцеляли от косовете малини. Брах ги в ужасен дъжд, но се чувствах щастлива. Босилекът ми също е тръгнал – дори цъфти (както и чубрицата).

Read Full Post »

Анкета (Да ви питам нещо, …)

Вярвам на 100%, че изучаването на „Здрач“ в училище ще бъде изключително полезно в няколко насоки:

Първо, децата така или иначе я четат – ако в училище проявят интерес към техния интерес, това ще промени отношението им към образованието изобщо.

Второ, могат да се правят много интересни обсъждания на книгата, на поведението и постъпките на героите, както и на техните подбуди да постъпват по определен начин. Това ще даде различни гледни точки на децата и ще ги подготви за живота по някакъв интересен и нестандартен начин. Те ще си отговорят на много въпроси, чрез погледа и тълкуванието на техните съученици и учители.

Трето: това е една книга, която накара младите да четат отново, и възвърна страстта им към четенето – сигурно има нещо в нея, което си заслужава – колкото и странно да звучи това за хората от образователната система.

Колкото и еретично да звучи, че вампирите могат да ни научат на човечност – Стефани Майер доказа – това е възможно!

Вие какво мислите? Дали книга, продадена (до сега) в 70 млн. копия трябва да се изучава в училище?

 Гласувайте и коментирайте!

Read Full Post »

Разни хора – разни идеали

Днес ходих до OMV да си измия колата. Видях, че някой е забравил 2х1лв. на апаратчето, в което се пускат монетите. Реших, че и на мен ще бъде удобно да оставя моите там докато мия колата. Оставих ги в другия край.

И като приключих, естествено ги забравих.

Но…

Отидох на прахосмукачката…

И там ми потрябваха стотинките…

И се сетих…

Че ги забравих…

И се върнах…

Мъжът след мен ме попита:

– А, вие си забравихте парите ли?

Аз:

– Да. Но 2 лв. не бяха мои, а не помня на мен колко ми останаха.

Той:

– Бяха 4.

Извади цяла шепа монети и ми ги върна.

Аз оставих на апарата  2лв. – там, където някой си ги беше забравил.

Взех си моите 2лв.

И си тръгнах…

Без да се обръщам…

Не исках да знам дали онзи мъж отново ги взе.

Предпочитам да вярвам, че не е…

Read Full Post »

Безсърдечие или дебилност?

Изчезналият Веселин (7 годишния аутист, когото намериха удавен) го били видели двама независими един от друг души!? И двамата (пак независимо един от друг) решили да не казват на никого. Трябвало полицията да ги потърси и да ги попита лично (очаква се полицаите да имат свръх естествени способности и сами да се досетят, че точно те са видяли детето?!)?!

Безсърдечие или дебилност?

Гласувам и за двете!

Read Full Post »

Facebook

Моя приятелка обяви, че трябва да ме номинират за рекордите на „Гинес“ като човекът, престоял най-кратко във Фейсбук.

Причините за краткия ми престой основно са две:

Първата е, че ми се стори, че човек губи – в буквалния смисъл на думата – много ценно време във висене във Facebook. Това е време, което може да бъде оползотворено по много по- пълноценен начин от това да си проверяваш приятелите какво правят в момента, какво са коментирали и т.н. (а да не говорим за тъпата игра Farmville!!!). По принцип мнението ми за интернет общуването като цяло е отрицателно – считам, че общувайки в интернет, човек става инвалид по отношение на общуването на живо. Защото е много по-лесно да напишеш нещо, когато никой не те вижда, да лъжеш и да фантазираш, когато общуваш с непознати и не те заплашва нищо повече от някоя друга обида, която и без това веднага ще забравиш.

Втората причина е, че разбрах, че собствениците на Фейсбук запазват съдържанието на всичко, което си писал или публикувал там, независимо дали ти ИСКАШ да го изтриеш или не – т.е. изтритото от теб става невидимо за другите, но остава в архивите на Фейс-а. Както разбрахме, не било трудно да ги хакнеш – или поне не е трудно за някои хакери. Това означава, че информацията ни не е защитена. А освен това, аз вярвам, че ние имаме ПРАВО да изтриваме от техните файлове по НАШЕ желание, нещата, които лично НИЕ сме публикували в интернет пространството.

И така…

Разсърдих се и си изтрих профила…

Който те все още пазят…

И какво?…

Нищо…

Накривих им оназ работа…

Read Full Post »

Вътрешната борба на разума и чувствата

Вътрешната борба на разума и чувствата:

– Търсят кръв за бебето на българката, която роди на 62 години, да помогна ли?

– Глупости, да му мислят тези, които са създали детето – отговорността е тяхна!

– Ами нали сме хора, то е ТОЛКОВА малко!

– Било е ясно, че ще стане така! Трябва ли да се харчат пари за поддържането на един живот на дете, което ще бъде увредено (ако въобще ще живее) и пак държавата трябва да го гледа (с нашите пари!) вместо да се дават пари за не толкова безумни експерименти?

– Да, обаче бебенцето какво е виновно? Мисля да дам кръв!

– Дай кръв за някой, който има по-големи шансове да оживее! Да даде кръв безумеца, който сложи в утробата на тази кукувица не едно, а ДВЕ деца!

– И все пак …?

– Та то е 500гр.! Купи си 500гр. месо и ще рабзебеш колко е малко! Едва ли има някакви шансове! В момента то служи като опитно зайче на група лекари, които са се вживели в ролята на Господ! Природата си знае работата! Защо се месим в естествения подбор? Трябва ли да ражда някой, който НЯМА физическото здраве за това?

– Ох, … не знам. Обърках се … И все пак …

Read Full Post »

Здрач, Новолуние, Затъмнение, Зазоряване

Стефани Майър.

Чудя се каква душа трябва да имаш, за да създадеш подобен шедьовър…

Стигнах до 444стр. на Зазоряване.

И не мога да се откъсна от книгата.

Не мога да изтръгна от себе си емоциите, които историята ми ПРИЧИНЯВА.

Защото това е физическо страдание.

Умът ми на моменти отказва да работи.

Толкова е всеобхащащо всичко, за което се разказва.

Ако искам да го споделя с някой – ще изглежда повърхностно – една тийнейджърска история – за любовта между вампир и човек. Но всъщност историята е за нещо повече.

Не е възможно с една история да разкажеш за вечната борба между доброто и злото – не само по принцип, а и вътрешните борби, които всеки от нас води всеки ден от живота си. Уникално е как една и съща ситуация променя смисъла си в зависимост от истината на всеки герой. Невероятно е как враговете стават съюзници в битката за нещата, които непредвидено са ги свързали. Обратите са предвкусвани, но и изненадващи, хуморът изплува и в най-тъжните моменти.

Не мога да си представя как Стефани Майър не е полудяла (дори на моменти мисля, че е луда), защото аз самата имам чувството, че в дългите часове на четене и в промеждутъците между тях съм със замъглено съзнание, полудяваща, невиждаща, разкъсвана от емоциите на Едуард, солидарна към Джейкъб , лутаща се между истините, които изплуват като мехурчета във врящ катран.

Със сигурност след като довърша и последната книга (нямам търпение да разбера финала), след време, когато събера разрушената си душа, ще прочета отново всичките четири тома, за да откривам отново и отново истина след истина, просветляване след просветляване, лутане след лутане. Има много материал в междуредията, в обратите…

Тази жена е луда. По някакъв странен начин. Трудно се откъсвам от мисълта за героите, които е създала.

А за нея не знам. Дали може да диша без тях?…

PS Преводът е перфектен!

Read Full Post »

Къде е жената, чието дете е отвлечено в МОЛ-а

Много хора споделиха, че жената, чието дете е отвлечено в мол-а е близка на техни познати, но така или иначе тази жена не се появи никъде. Били й отказали телевизиите, вестниците и пр. защото работели с мол-овете. Това ми звучи нелепо. Ако това е истина, мисля, че интернет е достатъчно силна медия, за да разкаже човек от първо лице всичо (в този случай мисля, че е задължително).  Ще се съглася тази жена да публикува историята си на моя блог. Ако някой наистина я познава – не я оставяйте  да си замълчи и преживяното от нея да остане догадка. Никой няма право да краде децата ни!

Read Full Post »

What if…?

Все по-често си мисля за това колко излишни стоки и услуги сами сме създали, колко хора работят за тяхното поддържане и как, тези хора биха могли да работят и да произвеждат сами с нещата, които купуват.

Нямам нищо общо с религията (поне не повече от средностатистическия българин). Но си мисля(например): мога ли да живея без…суетата, телевизора, излишния лукс, препълнен хладилник, детегледачка, децата ми да ядат МакДоналдс, децата ми да са облечени от Бенетон… ? Към момента, от изброеното са останали на половина пълния хладилник и детегледачката  един ден в седмицата. Очевидно мога „да живея без“… Освен това мога „да живея без“…, без това да ми се налага – т.е. „да живея без“… е мой личен избор.

Нека проиграем един пример:

Ако се замислите дълбоко и с ръка на сърцето, мисля ще се съгласите, че продуктът Coca Cola е напълно излишен и както светът е съществувал без него, така може пак да съществува без него. Какво ще стане, ако:

Аз и вие, всички ние, се откажем от това да пием  Coca Cola (както се отказахме да купуваме коли и апартаменти на безбожни цени)?

Ще останат без работа хората, които работят в заводите на Coca Cola, работят в рекламните агенции на Coca Cola, дистрибуторите на  Coca Cola и още други, които ще са косвено засегнати. В условията на световна криза, те няма да си намерят работа. Какво да правят?

Питали ли сте се някога как живеят хората на село с 200лв. на месец? Просто те произвеждат всичко, което им е нужно, със собствените си ръце, а нещата, които не могат да произведат сами (ел. енергия, телевизия), си купуват. За това не са нужни много пари. Нужен е здрав гръб и неуморна работа.

Какво ще стане, ако се откажем от Ботокс-а и силиконовите гърди? Ако имаме толкова, колкото ни  е нужно – без да изпадаме в крайности – имаме едни слънчеви очила, един часовник, един телефон, два чифта обувки за сезон, ядем колкото е нужно да живеем – без да преяждаме?

Гледах скоро един филм с Джордж Клуни – Високо в небето (или нещо подобно). Не ме впечатли особено, но ето кое ме накара да се замисля: той каза нещо от рода на: “ Затворете очи…Представете си, че имате една раница. Започнете да слагате в нея всичките си дрехи, мебели, цялата си собственост – движима и недвижима. Сега сложете раницата на гърба си. Тежка е, нали?“ Смисълът на неговите думи беше в контекста на филма, но аз се замислих за изобилието, в което живеем, както и за това колко излишни неща притежава всеки от нас и как, ако се откажем от излишното, средствата, които ще са ни нужни да живеем, ще са драстично по-малко. Не става въпрос буквално за пари. Става въпрос за стрес, усилия, време, което бихме богли да прекараме по човешки с най-скъпите за нас същества. И за други подобни неща, които могат да ни хрумнат в един такъв момент на размисли.

Затворете очи…

What if…?

Read Full Post »

62 годишна българка родила! А трябваше ли?

Е, браво! Това е пълна идиотщина! Родила е две бебенца, които се побират в шепата ми и, които ще бъдат използвани като опитни мишки сега от лекарите! Дори да са здрави и да оцелеят – какво ги чака? Тази жена способна ли е да ги отгледа (и колко време ще живее, ако е способна?). Какво право имат тя и лекарите, които са я заплодили, да обричат децата на сирачество? Не са й разрешили да осинови дете, а някакъв доктор, който се има за Господ е преценил, че тя има право да роди? А кой преценява какво качество на живот ще предложи на децата? Той ли? Или в случая е важна рекламата?! Но това, уважаеми г-н Докторе е анти-реклама. Защото мисля, че става въпрос за морал!

Тази жена има вид на пълно куку. Защото, ако не беше шантава нямаше да се държи толкова егоистично и да обрече децата си на това, на което те вече са обречени. Кувиози, операции. Не искам да си го представям!

Защо, когато трябва да осиновиш дете, те гледат под лупа, а когато искаш да родиш – всичко е разрешено? Нима на собствените си деца можем да причиним всичко?

Съмнявам се, че имаме това право!

Read Full Post »

Да сложа ли на дъщеря си силикон? Това е ВЪПРОСЪТ!

Колко хора са изправени пред тази „дилема“. В днешно време е модерно силиконовият бюст да бъде подарък за завършването на гимназия. Хората сматат, че така помагат на дъщерите си да се продават по-добре, та дано хванат някой богаташ, та да си оправят живота!

Има предложение да се забрани поставянето на силиконов бюст на момичета (и жени) на възраст под 21г. Със сигурност тези, които са на възраст под 21, но много искат да имат силикон, ще възроптаят, че се нарушават някакви техни права.  Аз, обаче,  подкрепям тази идея – мисля, че човек трябва да добие повече умствена зрялост, за да взима подобни решения (въпреки, че родителите на тези деца би трябвало да са умствено зрели, но фактът, че се съгласяват да финансират подобни начинания в крехка възраст на своите отрочета говори друго).

Аз бих предложила да се забранят и татуировките и пробиването на пъпове и езици (и други части на тялото) поне до преди 18.

Звучи ми разумно.

Read Full Post »

Мамо, какво означава „война“?

Дъхът ми секва, онемявам, очите ми се пълнят със сълзи. Какво да отговоря? Не съм преживяла войната, но много съм слушала за нея, много съм гледала, много съм чела. Всеки път, когато чуя “ Ставай стана огромная, ставай на смертный бой!“, очите ми се изпълват с горчиви сълзи, сърцето ми се свива в агония и си казвам „Мамка му!“.

Колко мъка е събрана по тази Земя? Неразказана, нечута, недоизплакана…

Удряй крак руски войнико! Да се чува далеч и да се знае, че в твоя юмрук е сбрана силата на цял един народ и, че ти помниш и твоите деца също ще помнят, и техните деца също…

А моите деца?   На тях за теб ще разкажа, но нека порастат още малко, че да разберат и да запомнят, и те да разказват. За теб войнико и за твоя народ героичен!

Поклон!

Read Full Post »