Есен, есен…

Така видях есента…

Есенна роза от моята градина. Това е роса...

 

Само в полето... Толкова цвят!

Read Full Post »

Въпреки ужасното време…

Този пост не е само за моята градина, а и за уроците на живота.

Казвала съм ви, че градината, в която работя беше на моята любима баба, която освен любима, беше и невероятен човек.

Като малка много обичах шипков мармалад. Тя ми правеше, но аз не го ядях – казвах, че този от магазина е по-вкусен.

Преди време, моята голяма дъщеря хареса много кифлите с мармалад. И аз реших за по-здравословно да й направя домашен шипков мармалад (защо не и кифлички?). Двете заедно набрахме шипки. И тогава разбрах колко е трудно, трудоемко и уморително да правиш шипков мармалад. И колко боли, когато детето откаже да го яде…

В тази връзка, в същата тази градина, моята баба имаше разни овошки. Кога косовете изяждаха вишните, кога ябълките се разболяваха, но все имаше по нещичко. Баба все ми предлагаше своята продукция. Когато бях по-зелена – отказвах да взема. Когато започнах да поумнявам (започнах да разбирам колко е важно за нея да дава)- приемах нещата, а когато не ми харесваха или не можехме да ги изядем без да се развалят – давах ги на хора в нужда.

Баба ми носеше едни крушки – малки и грозни. Никога не ги опитах.

Знаете ли колко са ми сладки сега?… Когато аз ги бера, а нея я няма да си похапнем от тях заедно. Едната ми дъщеря ги хареса… А другата – не.

Колко сме глупави хората. И надменни. И невнимателни. Отхвърлящи.  Високомерни.

Мога да изброя още стотици подобни епитети.

Щастлива съм, че поумнях преди баба да почине (не достатъчно, за да ям от нейните круши, но все пак …) и успях да й покажа колко я обичам и колко много означава за мен…

♥ ♥ ♥

Въпреки ужасното време тази година – студ, пек, слана, град, дъжд и още дъжд, вчера обрах първите плодове (ако не броим ягодите и малините) от моята градина. Тази година няма да пожъна някакви сериозни успехи, но като се има предвид лошото време и това, че се налага да оставя градината си на произвола на съдбата в следващите 30 дни – благодарна съм и на това :).

Ето малко снимки (доматите се разболяха от влагата, защото от толкова дъжд не успях да ги напръскам за мана, но…).

Морковите ми не са големи, но са ароматни ивкусни.

Беше малко презрял, но нали си е мой :)... го изядохме на салата

Също така имах 3 краставички и малко оцеляли от косовете малини. Брах ги в ужасен дъжд, но се чувствах щастлива. Босилекът ми също е тръгнал – дори цъфти (както и чубрицата).

Read Full Post »

Дъждът и липсата на слънце разказаха играта на градината ми

Миналата  година пак валя. До късно през юли. Но тази година и студът, и липсата на слънце обезсмислиха труда на много хора. Първо падна късна слана. След това валя град като яйца. Сега е студено и няма слънце. Помня, че по това време миналата година вече берях краставици, а сега имам около 10-12 цвята. Доматите ми също не могат да се сравняват като количество, а за качеството още е рано да се каже. Във вски случай от толкова дъжд се разболяха от мана, а аз утре зъминавам за дълго и нямах време да ги напръскам. Няколко корена дори вече изсъхнаха от сланата. Царевицата също не се получи – имам само 2, а посадих около 30. Дори и бобът не върви – дъждът запечата земята и не успя да пробие.

Единствено морковите сякаш са полудели – явно дъждът им се отразява добре. Бях посадила босилек, чубрица и целина – чак сега са се съвзели и дори са цъфнали. Също и от чушките може нещо да излезе.

Имам и някои радостни моменти. Тази година явно нямаше косове и набрах много ягоди. Децата ми са луди по домашен сок от ягоди. Малини също имаше и тепърва ще има още много. Но аз няма да съм тук, за да ги обера. Ще ги дам на едни добри хорица, които понякога ми помагат в градината. 
Малко ми се е свило сърцето, че оставям градината без да съм организирала грижата за нея, но пък от друга страна заминавам с децата да видят малко свят (и аз с тях, де). Не знам дали това компенсира нещата, но нали трябва да мислим позитивно 🙂 .  

И мъжът ми ще ми липсава…

И една приятелка, която е родена на 7.7. (обаче не знам дали беше ’77 🙂 ) и, с която се виждаме все по-рядко… също ще ми липсва.

Ох…

Ще пиша. От Европата. Скоро.

Read Full Post »

Мрежата за краставици се оказа особено популярна :)

Не съм очаквала, че в тези модерни времена, в които всички се правят на граждани, публикациите ми за мрежата за краставици ще са толкова популярни. Хора, ако ви интересува нещо – питайте. понеже до сега не сте го направили, ще ви дам още малко информация:

Ако нямате мрежа за краставици можете да забиете няколко колчета на всеки ред краставици и да завърженте за тях тел на 3 нива – общо трите нива на около 1м. височина (през 30см.). така ще трябва да привързвате краставиците, когато достигнат съответната дължина.

Ако имате мрежа за краставици, просто ще трябва да насочвате и подпъхвате връхчетата на растенията и мрежата сама ще ги придържа.

Мрежа за краставици

Успех!

Read Full Post »

Сравнителен анализ

Този пост ще обновявам своевременно може би веднъж седмично, за да стане ясно как се е развила моята градина във времето.

Ягоди:

Първият цват

Вече вързал плод

Тази вече е изядена...

 Грижата за ягодите е трудоемка. На пролет се разкопават и почистват от плевелите. Ако е нужно се разреждат – махат се старите корени и най-малките. Ягодите не обичат влага – при прекомерно поливане корените стават като дървесни, а листата почервеняват. Плодовете изгниват или не са толкова сладки, колкото, ако не бяха поливани. След дъжд е хубаво да се разкопават, за да не задържат влагата и да могат да дишат. Трябва да се плевят редовно, въпреки, че в някои случаи плевелите близо до корена, спомагат за задържането на влагата в най-голямата суша и възпрепятстват умирането на корена.

През цялото време се изрязват ластуните (освен ако не ни трябват нови корени за разсад). На есен се махат сухите и се изрязват зелените листа (оставя се максимум по едно малко листо на корен).

Слънчоглед:

Чудех се какво беше това

Домат:

Разсад

Първият цвят

Първият домат

По-голям

За доматите трябва да кажа някои неща: разсадът зе заравя на дълбочина над първата двойка листа, за да пусне по-големи корени, които да изхранват доматите.

Доматите не обичат много вода (особено по себе си) и се поливат около 2 пъти седмично без да се мокри растението. Хубаво е да се поливат по едно и също време – например вечер или сутрин преди изгрев слънце.

Трябва често да се почистват от листенцата, които порастват в основата на големите листа – това се нарича колтучене. След петия цвят върхът на доматите се прекършва, за да не расте повече на височина и да могат да порастнат и узреят доматите.

След дъжд трябва да се прекопават защото корените на доматите обичат да дишат. Дори и да не вали, е хубаво редовно да се разравя почвата около корена.

Трябва да се сложат и колци – на всеки корен по един – така че да не закриват слънцето. Стеблото се привързва редовно, защото плодовете са много тежки и могат да го прекършат.

Read Full Post »

Бях ви обещала…

Бях споменавала, че на моето място имам най-красивите божури на света.

Ето ги!

Read Full Post »

Мило коте, тържествено ти обещавам!

Не ми стигат проливните дъждове и сланата ами…

Миналата година си купих електронен уред срещу къртици и сляпо куче. Нямам представа дали нямах къртици поради него, но сляпото куче отнесе и лука и морковите. Тази година нямам сляпо куче, но имам къртици. Разровили са всичко. Вече си правят леговище в коренищата на две дървета.

Намерих на двора муцуна от къртица. В първия момент помислих, че някой мишелов я е хванал.

След секунди една великолепна бяла котка прескочи оградата. И тогава разбрах, че имам съюзник.

Мило коте, няма да те храня. Не защото не искам, а защото в теб ми е надеждата – гладът ти да прогони тази къртича напаст. Ако успееш – ще те гостя богато с най-изискан котешки деликатес. Обещавам! Дерзай!

Read Full Post »

Какво ново в моята градина

Студът от последните две седмици погуби  краставиците ми.

От 30 корена оцеляха само 2! Падна ми батерията и не успях да ги снимам, но в петък ще ви покажа как изглеждат – като на бойно поле след жестока битка! Още две паднали жертви – дините ми!

Но пък имам и добри новини:

Имам 5  червени ягоди! Ето я и първата:

Децата още не са я виждали

Студът и дъждът са нанесли някои щети и на доматите ми, но въпреки всичко е вързал и първият ми домат. Снимката не е от най-добрите, но ето го и него – това малко зелено нещо между пръстите ми:

Ще го кръстя Victory - победа над дъжда и студа!

 Снимах и малините – две пчели, които събираха мед:

А това тук трябва да е слънчоглед (поне не ми прилича на ориз, защото дъщеря ми пося на това място каквото намери 🙂 )

Здравей, малко нещо!

В петък децата ми ще опитат първите ягоди. Толкова съм щастлива!

Read Full Post »

The Farmville (The beginning)

 

В играта Farm на Facebook вали ли градушка?

Защото днес в реалния живот валя. А аз тъкмо засадих цялата градина с разни неща и бях окрилена от резултата. Днес някой беше попаднал на моя блог, защото търсил „мрежа за краставици“. Е, разминахме се с няколко часа. Ето я мрежата за краставици (и в частност – мрежата на моите краставици):

Красиво е, нали? Това е мрежа за краставици. И самите краставици 🙂

Мрежа за краставици (продава се като мрежа за зелен боб, тъй като е висока 2м.) има в Практикер и Бриколаж, но е адски скъпа. Това на снимката е от скъпата. Има и по-практично решение – подобна мрежа се продава в „Сортови семена“ на Сточна гара. Разликата е, че мрежата на Сточна гара трябва да се среже (тъй като е кръгла) и това изисква повече време и внимание. Обаче, цената за 1кг. (около 90м.) е близо 7лв., а тази в Практикер – 10м. за около 25лв. (никога не помня цени). Миналата година ползвах тази от Сортови семена – не се справих много сръчно и резултатът беше малко грозноват (но пък беше много удобно за насочване на растенията). За първи път използвам метални колчета. До момента виждам само предимства – не се чупят, лесно се забиват, леки са, красиви са, но се чудя дали ще издържат на тежестта на растенията. Ще видим.

Днес засадих и неща, които не се виждат – царевица, зелен боб, тикви, тиквички, пъпеши, магданоз.

Преди 10 дни засадих морковите. Вече са се показали нежни миниатюрни листенца. Знаете ли, че семената на морковите се разбъркват с пясък преди да се засадят? Целта е да не станат много на гъсто, а и да са нарядко, за да не ги отнесат мравките и птиците.

Вече имам цъфнал домат 🙂

Хей, живот, здравей! Дали ще бъдеш първия домат?

Ще ви покажа и снимките на босилек и чушки. Не изглеждат особено свежо, но това е защото са били извадени от почвата (от продавачите) и засадени след един ден (от мен). Босилекът мирише умопомрачително! А миналата година ядох най-вкусните чушки в живота си!

Босилек...Поувяхнал...Ще се съвземе...Скоро

Тъмното петно до босилека е моят непораснал все още магданоз :). Засях го на принципа на морковите. Ще посадя още подправки. Този босилек ме спечели за цял живот!

Замислени чушки.

 

Дано градушката днес е подминала не само моята градина, а и всяко парче земя, което се обработва.

Read Full Post »

Хей, Природо, БЛАГОДАРЯ ТИ!

Колко от нас са изпитали удоволствието да създадат нещо със собствените си ръце? Да ви кажа, през последните дни, ми се случиха две неща в този смисъл – едното е, когато случайна жена ми каза: “ Много добре сте си възпитали децата! Браво!“ – не си бях давала сметка колко трогателно е да чуеш подобни думи (горките ми деца – самата аз все още не зная дали нещата, на които ги уча, ще им бъдат от полза в живота) и второто мога да ви го покажа. Преди това само ще напомня, че си имам една градина, в която заедно с моите (добре възпитани деца) работя – садя и копая разни неща. И вижте сега как се награждава трудът:

Първият ягодов цвят!

 След два дни…

Животът си тече...

След още 5 дни…

Не е за вярване!

След още 5 дни…

И вече има плод... 🙂

Хей, Природо, БЛАГОДАРЯ ТИ, че възнаграждаваш труда ми!

Read Full Post »

Да живей труда!

Днес прекарах още един ден в градината. Страхотен ден. Вече всичко се съживява, а работата става все повече и повече…

Бях без децата и успях да свърша доста хамалска работа, която е трудно да свърша, когато са с мен.

Днес основно косих тревата.

Заварих това:

И постепено го превърнах в това:

Не успях да довърша целия двор – развали ми се удължителят за косачката и трябваше да се върна в София да купя нов. Ще продължа утре – имам свободен ден.

Остана ми време да разгледам растенията. Открих цъфнала ягода…

Имам голям девисил…

И красиви цъфнали храсти…

Оставих и малко неокосени цветя…Ей така – за компания 🙂

Градинката ми е скромна, но пък е пълна с любов… и със спомени от детството…и навсякъде се усеща присъствието на любимата ми баба, която ми даде толкова много… и, която ми липсва ужасно.

Е, лека нощ и до утре!

Read Full Post »

Приготовленията за моята градина

Следващите дни ги дават слънчеви и е време да започна с приготовленията за градинската работа.

Все още съм новак в тази област и осъзнавам, че имам много да уча, но… решила съм и – това е!

Трябват ми някои неща, които са урок от миналогодишния ми опит с градината – мрежа, с която да покрия ягодите и малините, за да не ги изядат косовете. Никога не съм си пресдтавяла, че тези птички могат да опустошат цялата ми реколта от ягоди и малини за 2 дни. 

Здрава права лопата (бел) миналата година си купих модерна – олекотена, за около 90лв.  – счупи се за 2 дни сериозно копане.

Мрежа за зеления боб и краставиците – много по-удобно от това да опъваш тел и да ги връзваш.

Найлон за парника – миналата година не успях да го покрия. Имаше много дъжд и тъй като не исках да пръскам доматите – те се разболяха от влагата.

Днес купих: мрежа за краставици и зелен боб, права лопата – българска за 22лв. – да видим дали ще устиска, мрежа за покриване на малини и ягоди – много е скъпа – 5кв.м. са около 30лв., царевични зърна, грахови зърна, бобови семена, семена от моркови и разсад от 3 вида домати.

Голям късмет извадих с доматите: казаха ми, че в Самоков в радио-завода правели хубав разсад. Отидох с дъщеря ми (тя участва активно в градината) и се оказа, че жените са си тръгнали преди 1 час – „Елате утре сутринта“ – ми каза охраната. Оказа се, че има една жена, която е останала след работа да довършва нещо и тя се смили над нас, че сме пътували толкова дълго и разреши да си купим разсад. Купих 3 вида – биволско сърце, сърцето на Анита (или нещо подобно) и някакъв сорт, на който пишеше „много ранни“. Общо 48 корена. Наистина хубав разсад – тъмно зелен и с дебело стебло.

Мислех да ги садя утре, но жената ме посъветва да изчакам още малко, защото нощните температури все още падат много. Ще я послушам – тя има огромна оранжерия от домати (много вкусни – купих току-що набрани по 3лв. кг.)

Купих и арпаджик – по-едър – за пера – по-дребен – за глави. Една баба ми даде и малко картофи за семе.

Въобще – дупе да ми е яко – остава да купя само краставиците и чушките, но за тях (краставиците) трабва да се стопли осезаемо – те въобще не държат на студ . Ще изчакам още 1-2 седмици.

Утре ще водя децата да засадим лук, царевица, грах, боб, моркови и картофи.

Ще направя снимки и ще ги кача тук.

И…

Нямам търпение да цъфнат божурите – имам най-красивите божури на света!

Read Full Post »

Трудът краси човека? Със сигурност го прави по-щастлив

Преди почти две години почина баба ми. Един невероятен човек, който означаваше много за мен. Невероятно скромна, работлива, благодарна дори за най-малкото, което има. Извървяла пътя от загубата на майка си като дете, през страшната мизерия(като например да нямаш гащи и зимата да ходиш няколко километра до училището  не с цървули, а с парцали увити около ходилата) – до постигането на мечтата да има свой дом, без да се оплаче нито веднъж, с невероятна грижа и любов към другите. Жена, която до последно (почина на 85) раздаваше плодовете на своя труд, която заспиваше и се събуждаше с мисълта за деца, внуци и правнуци. Делеше на всички по равно (понякога за мен имаше малко повече – така изразяваше благодарността си за обичта ми и грижата към нея). Та, моята баба си имаше едно място, на което ходеше лятото да работи – хем да има полза от нея, хем да не пречи на майка ми(така казваше). Отиде там да копае месец и половина след като преживя голяма операция от рак на дебелото черво (казахме й, че е от жлъчка).  

На следващата година почина – в края на август. След нея останаха някои от плодовете на труда й – за бране – няколко домата, малко зрял боб. Дъщеря ми – тогава на 4.5г. си откъсна един домат и го захапа като ябълка. И през сълзи каза: „Мамо, защо до сега никога не сте ми давали да ям толкова вкусно нещо?“

Тогава реших, че  аз (градското чедо) до колкото мога ще продължа труда на баба ми, ще науча децата ми на елементарни познания за земята (както мен тя ме научи) и ще им покажа от къде и как идват нещата, които ни хранят. Оказа се, че децата лесно се палят по селския труд – обичат да копаят, да садят и най-вече да поливат (аз още пазя детския спомен за аромата на прясно полятите домати, на извадения морков и на скъсаното перо лук). И така – миналата пролет направихме нашите първи крачки.Това е краставица – преди да върже цвета. Покажете на децата си – ако не са виждали.

Това са самите краставици :).

Доматите. Преди да узреят.

Когато отглеждаш плод – резултатът е много по-бърз от отглеждането на дете. Удоволствието от труда се възвръща всеки ден.

Това е реколтата

Ако знаете колко внимавах да не ги смачкам…

Чушките. Имам ги само зелени

Моят мъж се дразнеше, че прекарвам толкова време на местото. А аз имах нужда от това – дори и, за да приема по-леко загубата на баба. Когато опита чушките се засмя (такъв смях не бях чувала от години) и каза (радостен и искрен): „Това са най-вкусните чушки, които съм ял!“ Детето му обясни, че сме им слагали много любов. 

Имахме още: лук, моркови (сляпото куче ги отнесе – ще трябва да се науча да се справям с него), зелен боб, царевица, ягоди, малини, копър, магданоз, марули.

От 3 май започвам новия сезон (вече почистих градината, прекопах част от земята) – ще садя боба, лука, моркови, царевица. А после домати и краставици и разбира се ….чушки.

Ще пиша своевременно какво става в моята градина – със сигурност е много по-интересно и вълнуващо, а и полезно – за разлика от играта farm във facebook. Освен това докато работя отслабвам, разпускам психически, уча децата на труд, стоя на чист въздух и ям салатата, която е излязла от моите ръце. Чувствам се щастлива.

Read Full Post »