Archive for the ‘Призвание’ Category
Никога не е късно…
Posted in Красотата (преходна и непреходна), Призвание, Uncategorized on 29.11.2012| Leave a Comment »
Обущар
Posted in Деца, Призвание, Снимки, Uncategorized, tagged Снимки on 19.10.2011| 3 коментара »
МиГ-29М ОВТ – фаворит на Авиошоуто „Небе за всички“ 2011
Posted in Знаете ли, че..., Кино, театър. Абе, въобще - изкуство, Красотата (преходна и непреходна), Призвание, Снимки, Uncategorized on 04.09.2011| 3 коментара »
Не разбирам от самолети, но на Авиошоуто „Небе за всички“ 2011 осъзнах защо някои хора са луди по тях.
Странното е, че по подобен начин се вълнувам и когато гледам делфини.
Истината е, че МиГ-29М ОВТ и показното, което направи неговият пилот направо ми спряха дъха. Докато гледах сложните фигури, които правеше самолетът, в гърдите ми заседна чувството за преклонение пред духа на войника. Представих си (или поне се опитах) как се чувства човек, когато е представител на една от великите сили. Какво изпитва, когато върху плещите му лежи отговорността да излезе от името на нацията си и да демонстрира нейните постижения. Може да е твърде сантиментално, но наистина се почувствах така.
Този самолет може да лети с почти нулева скорост! Нямах представа колко е красиво да наблюдаваш това! Той спира и се превърта на повече от деветесет градуса почти мигновено: спира на място, за да изчака противниковият самолет да го подмине, минавайки под него. Това е невероятно. Както и да го погледнеш.
Ето малко видео (за съжаление не е от това Авиошоу, но бях с децата е не беше възможно да запиша каквото и да било)
И още едно видео:
Пилотът на този самолет беше единственият, който беше аплодиран и наистина обра овациите на всички присъстващи докато развяваше Руското знаме по пистата.
Ето някои снимки. Тези на летящия самолет не съм ги правила аз. но много исках да ви покажа какво видях.
Великденският базар в София
Posted in В кухнята, Деца, Дневникът на Бриджит Джоунс, Знаете ли, че..., Кино, театър. Абе, въобще - изкуство, Празници, Призвание, Снимки, Чуждо творчество, Uncategorized, tagged В кухнята, Дневникът на Бриджит Джоунс, Новини, Обществени, Рецепти, Снимки, Чуждо творчество on 17.04.2011| Leave a Comment »
Ох, превърнах се в един Великденски репортер, но нищо не мога да направя. Тази година съм особено впечатлена от добрите идеи и тяхното осъществяване. Защото и без това София е един скучен град, та когато се направи тук нещо готино за децата, просто не мога да го подмина ей-така.
Днес се разходихме до изложбата с мечките, но няма да разказвам за нея, защото и без това доста хора я отбелязаха в блоговете си. След това минахме през Великденския базар пред Народния театър „Иван Вазов“. бях ходила там миналата година и видях много красиви яйца, но нямаше нищо друго впечатляващо. Не знам защо, но и сега не очаквах да видя нещо различно. Обаче…
Първо, имаше детски концерт с народни песни и танци. Много трогателно :). Но няма да разказвам за него, защото сме виждали много такива. Прилагам само една снимка:
Това, което определено ме впечатли беше един грънчар, който обучаваше деца как да правят глинени фигурки. Ето как се случваше това:
Писани (рисувани) яйца за Великден – продължение
Posted in В кухнята, Дневникът на Бриджит Джоунс, Знаете ли, че..., Кино, театър. Абе, въобще - изкуство, Празници, Призвание, Рецепти, Снимки, Чуждо творчество, Uncategorized, tagged В кухнята, Дневникът на Бриджит Джоунс, Рецепти, Снимки, Чуждо творчество on 14.04.2011| 3 коментара »
Господи, ще падне голямо писане! Но, няма как – захванала съм се да помогна на тези, които искат да възродят традицията с писаните яйца (тук се усмихвам и ви намигам, но вие не виждате, защото нямам представа как да вмъкна намигнало личице в публикацията си). Ще ви призная, че в същото време, малко ми се свидеше да ви разкажа за това защото като се напълни с хора в Етнологическия музей, няма да има място за моите деца, но в крайна сметка доброто в мен надделя и ето ме пред компютъра :), споделяща с вас всичко от игла до конец. Нали сме хора. Пък и наближава Великден.
Голямата новина е, че от днес до 22 април в Етнологическия музей в София (това е на гърба на Художествената галерия), ще се проведе ателие за писане на яйца. Работното време е от 10.00ч. до 17.00ч. всеки ден. И, понеже не се стърпях и отидох да видя как е организирано – ще ви разкажа…
В ателието Светла, една жена, която е родена да рисува яйца, вече е пробила стотици яйца, изпразнила ги е от съдържанието, подредила е масите и ви очаква. Тук, само срещу 3(три) лева, ще можете да й зададете безброй въпроси, както и да изпробвате на практика нейните съвети и наставления.
Какво научих днес:
Първо, научих че има няколко техники за боядисване на яйца. Първата – тази, която се прави с обикновен пчелен восък, който се изтрива след като се боядиса яйцето и на негово място остават следи с цвета на черупката, във формата на рисунката, която сте нарисували. Имаше и новости за мен. В случая рисувахме върху празни яйца. Когато рисунката ви стане готова, трябва да потопите яйцето в обикновен винен оцет за около 30-40 секунди, за да хване добре боята. Ще ви покажа яйцето което направих аз:
След това го потапяме в боята. Когато е готово, го оставяме да изсъхне.
След като изсъхне, поетапно го нагряваме на свещта, за да се разтопи восъкът и и да можем да го изтрием пак със салфетка. По този начин, фин слой от восък покрива цялото яйце и то става лъскаво.
Съветът на Светла беше, когато загряваме яйцето на свещта, да го правим по средата на пламъка, защото иначе восъкът ще се опуши и яйцето може да почернее. Както се оказа по-късно, черното може да се премахне. Е, малко по-трудно, но все пак не е фатално дори и да опушите яйцето си.
Сега трябва да тръгвам. По-късно ще ви разкажа за рисуване с черен восък – стават уникално красиви яйца. Както и рисуване с цветни восъци (тук има готини хитринки).
Ще ви разкажа и за Великденския базар и за Велинградските баби, които днес идват в София :). Ще ви покажа и схеми и начини за разделяне на яйцата и рисуване върху тях…..
Мрънкане му е майката!
Posted in Анкети, За любовта и други подобни, Моята борба (с килограмите и други подобни), Призвание, Реалност, Силикон, Uncategorized, tagged Кризата, Новини, Реалност, Рецепти, Силикон, Love on 28.09.2010| Leave a Comment »
Днес е един от онези дни, в които завършекът ебава майката на всичко останало. Опитвам се да надскоча себе си и да си кажа “ дреме ми на оная работа“, обаче явно 161см. са висока летва за мен.
Мразя жените, които постигат всичко с мрънкане. Дори тези, които го постигат с еб..не са ми по-симпатични.
Извинете ме за грубия език.
Сега и вие кажете: