It’s more than just a salad. It’s pure love.

 

Love is everywhere, isn’t it?

 

Love is everywhere

Love is everywhere

Read Full Post »

***

 

Очите са празни,

изпити до дъно.

Бутилката…

И тя е отдавна пресъхнала…

 

 

 

Read Full Post »

Рисувани Коледни курабийки с глазура

От доста време ме сърбяха ръцете на направя курабийки за Коледа, но все не откривах рецепта, която да спечели доверието ми. В превод това означава: никога до сега не съм правила курабийки за Коледа. Никога. До вчера.

Имах рецептата на sms в телефона си от една позната. Рецептата отлежаваше там вече седмица, когато реших да я споделя с моя приятелка – отново чрез sms. Тя го погледна и каза: в тази рецепта няма ли мазнина? Леле! Дори не бях я прочела.

sms- ът беше на латиница – много мразя такива – и бях отложила четенето на рецептата за-когато-имам-повече-настроение. Изглеждаше така: 3qica, 1ch.ch. zahar, 1cha6a med, 1/2lajichka soda, 1/2l.bakpulver,1l.kanela, malko karamfil i djindjifil,okolo 1kg.bra6no (и вие не я прочетохте, нали :)? )

Обадих се, направих справка – „да“ мазнина имаше – половин чаша олио – „извинявай, забравила съм да ти я напиша“ и така се започна…

После обиколих половин София за карамфил. И джинджифил. Ами украса? Трябва ми украса! На децата ще им е забавно да рисуват. Значи – трябват ми сладкарски бои. Питах приятелки – никой не заеше от къде да купя. Децата предложиха: „защо не питаш в сладкарницата?“. Правилно. До нас има сладкарски цех. Питах – нямаме. – От къде зареждате? Има една фирма „Змееборец“ но… (винаги след „но“ е най-важното) тя работи в събота до два. Боже, какъв късмет! Днес е събота, но… е 13.57! Имам три минути. Три!

За 30 сек. намерих в интернет координатите им, обадих се по телефона – „затваряме“. – Ох. Питаха „спешно ли е“, казах“да!“ и тръгнах. Няма такси – 10мин. тичам по улицата. Намирам такси. Той пък, никога не е бил такси и този квартал малко го познава. Навигацията на google maps не дава желания резултат – една улица не знам дали да я броя. В таксито е горещо, на мен ми се пишка та две не виждам, таксито е мръсно и мирише, шофьорът – също, кара ужасно – газ-спирачка и за малко да повърна, вече е 14.17, а аз не съм там. В крайна сметка стигам. Заключено е. Звъня отново. Вдигат (все пак адресът е ул. Кадемлийска 6!). Отварят ми и О!Щастие! Вътре има и неща, които не съм мечтала да намеря – брокатени бои, миниатюрни топченца в страхотни наситени цветове, всякакви сладкарски пособия, които ми взимат акъла…

Сладкарски бои

В крайна сметка, купувам от всичко това (плюс две четки, с които да рисуваме) и се връщам във вонящото такси с още по-пълен пикочен мехур. Извършвам направо геройство, за да не повърна (нали все пак го правя за децата!) и се прибирам полу-жива в къщи. След целия този екшън, решавам, че една доза ми е малко ( 🙂 ) и запретвам ръкави…

Ето какво забърках:

двойна доза 🙂 !

6 яйца

2 чаши захар

1ч.олио

1ч.л. сода

1п. бакпулвер

1/2 буркан мед

2ч.л. канела

3 цветчета от карамфил

половин щипчица джинджифил

малко повече от 2кг. брашно

Разбърках ги в реда, в който съм ги написала тук . Когато тестото стана готово, оставих в хладилника за 30-40мин. През това време загрях фурната на 170 градуса. Отчупвах от тестото колкото за една разточена кора. Поръсвах отдолу (за разточването) повечко брашно защото тестото е лепкаво. Използвах хартия за печене (два листа), както и оригиналната тава от фурната. Докато едните курабийки се печаха на вентилатор (до покафеняване на ръбовете), аз правех следващите върху свободната хартия. Така спестих време.

Два часа и половина по-късно:

излишно е да казвам, че курабийките (освен, че станаха превъзходно вкусни) бяха твъъъъърде много. Три огромни табли. С връх.

Ето малко снимков материал:

Коледни курабийки

Изпечени Коледни курабийки

Трябваше да ги сложа на по-голямо разстояние защото залепнаха. Нищо, следващата тава…

Коледни курабийки

И по-следващата…

Коледни курабийки

Ето и малко от кочината, за да добиете бегла представа какво трябваше да изчистя след това :):

🙂

Но пък си заслужаваше, защото…

Love is everywhere

Произведох три ето такива табли:

Коледни сладки

А украсата? За нея нямах сили снощи. Направих я днес. Ето рецептата:

Забъркайте един белтък от яйце с една чаша пудра захар (става гъсто, но не твърде). Разбийте хубаво – да не си личи захарта. Мажете върху сладките. Докато е меко можете да украсите с всякакви пръчици и подобни. Като се втвърди (за около петнайсет минути) можете да го нарисувате с бои:

Коледни слъдки с глазура

Рисувани коледни сладки

Любовта била навсякъде…

Love is everywhere

И така, та чак до Коледа можете да си рисувате.

Коледна звезда, но бяла 🙂

Finally:

Коледни сладки с глазура

Е, това беше всичко от мен за днес..

Приятно печене и Весела Коледа от мен!

Read Full Post »

kak da se xvana s bogata6

Чудно защо този признак за търсене в google е  препратил някого към моя блог. Със сигурност отговор на това търсене няма как да се намери в „Дневникът на Бриджит Джоунс“ – блог. Поне не и до днес. И понеже не искам четенето на блога ми да е било напразно, и понеже този въпрос много ме заинтригува – ще му отговоря.

И така: 

Ами виж сега, моето момиче: едва ли аз съм човекът, който може да ти го каже, защото съм пълна противоположност на тези, които се хващат с богаташи, но като се замисля, може би като напиша наопаки всичко, което важи за мен (е, и някои неща, които по принцип важат за жените – значи и за мен), то ще се окаже полезно за теб.

Значи: първо, за да си хванеш богаташ, не е необходимо да учиш. Дори е задължително да НЕ учиш. Може да имаш някаква диплома, но няма значение дали е подплатена с реални знания. Даже най-добре да не е, защото богаташите, от които се интересуваш, обикновено не си търсят жени, с които да играят шах. Те вече си имат такива. Те си търсят си жени (ако изобщо си търсят, де), с които да се показват, които да не говорят много и да са готови на всичко за дребни подаръци. Но щом търсиш в интернет „kak da se xvana s bogata6“ – очевидно работата е на зор. Тоест ти вече СИ готова на всичко.

Второ: грижи се за външния си вид 25 от 24 часа в денонощието. Ходи на фитнес (в който ходят богаташи), пусни си дълга коса(най-добре да е руса), бъди слаба и носи извънредно къси поли. Ако си с дълга пола – задължително облечи дълбоко деколте – или направо блуза без предница. Мисля, че е по-добре да не пушиш. За това не съм съвсем сигурна (защото и аз не пуша), но сякаш сега е модерно. Пий вино, храни се малко и винаги носи червило. Имай умерено дълъг маникюр – най-добре в червени нюанси. Винаги бъди епилирана и с чисто бельо -не знаеш кога ще изскочи заекът от шапката. Имай внаги нещо розово – аксесоар или мотив на дреха.

Излизай по женски – с други ловджийки като теб. Да не сте много защото това предполага оргии, а така не се хваща богаташ за повече от една вечер. Най-добре ходи в чалга заведения. Може да опиташ и в определени ресторанти, но за съжаление аз нямам информация кои сега са модерни. А! Забравих – ходи и на Пиано бар.

Със сигурност няма да си намериш богаташ веднага. Всъщност зависи какво ти разбираш под „богаташ“. Колко точно да е богат?  Но това за теб едва ли е проблем. Ако в някакъв момент  уловеният се окаже не достатъчно богат за твоите нужди – тръгвай смело напред – към следващия. Тук богаташ – там богаташ, накрая може пък и да ти излезе късметът.

Внимание: да не попаднеш на жена му (сигурна съм, че си мечтаеш за жежен богаташ). Защото  тя сто процента ще ти оскубе перушината. Аз със  сигурност бих го направила, малка тъпа кучко, дето мозъкът ти не ражда нищо повече от това да изучаваш техниките по порно каналите за това как да докараш погледа си като този на долна магистралка или евтина порно-звезда. Мечтаеш си за мъжа ми, а? След като съм му родила две деца, минала съм с него през всичко. Има и още много други неща, които птичият ти мозък изобщо не може да разбере, та за това няма изобщо да ги споменавам. Долу ръцете от него!

WARNING! Наистина се пази от жена му. Защото такива като теб се забелязват от сто километра. Ясни сте като бял ден. Като прочетени книги сте. И сте много. Конкуренцията е голяма и между вас самите. Искам да кажа, че и да си хванеш богаташ не е лесно. Борба е. На живот и смърт.

Пожелавам ти да се осъзнаеш на време, да се взимаш в ръце и да се ориентираш към нещо по-стойностно от наръчника в интернет, който търсиш за това „kak da se xvana s bogata6“.

Глад, а?

Горкичката.

Всъщност, знаеш ли… по-тъжно от това е, че сигурно още преди ти да се сетиш, майка ти е търсила в интернет „как дъщеря ми да се хване с богаташ“… И очевидно не е намерила… В днешно време това се превръща в семеен бизнес. Инвестират в силиконовите ти цици и така се започва…

Read Full Post »

Любовта била навсякъде?! (продължение)

Още любов

 

 

Read Full Post »

Искам тези обувки! Веднага!

Hermes shoes ss 2010

Hermes ss 2010

Burberry

Hermes

Read Full Post »

Любовта била навсякъде?!

Една приятелка напоследък много убедително твърди (и документира твърденията си със снимков материал – вижте доказателствата на www.irinissima.blogspot.com ), че любовта била навсякъде.

Е, за късмет днес имах фотоапарат със себе си. Освен това, да търсиш любовта навсякъде се оказа много градивно и много позитивно :).  Благодаря ти, irinissima!

Вижте:

 

 

 

Heart hunting - Love is everywhere

 

Heart hunting - Love is everywhere

 

Heart hunting - Love is everywhere

 

Heart hunting - Love is everywhere

 

 

 

Ха, ха, ха! Последната снимка е за майтап. Не, че тези дни Джейсън Стейтъм не се мотае наоколо…, но това наистина няма нищо общо с любовта. Просто исках да ви разсмея. И мисля, че ми се получи 🙂

А! И като стана въпрос за Джейсън :), имало кастинг за статисти за „Непобедимите 2“ в Банско. В неделя – 16.10.2011 от 16.00ч. пред общината.  

Пак ви разсмях, нали? Но иначе информацията ми трябва да е точна 🙂

Read Full Post »

„Улица без име“ от Капка Касабова

Още не съм я прочела цялата. До средата съм. Обаче нещо ми напира отвътре – да го кажа – и не мога да си го държа повече.

С Капка сме расли по едно и също време, в един и същи град. Еднакво сме нямали (или аз съм нямала малко повече от нея – нямах баща, нямахме кола, нямахме телевизор „Филипс“, нямахме самостоятелно жилище – живеехме с баба и дядо, нямах розови пердета, нито кукли, нито приятели от чужбина, на мен на лагера от детската градина дори за общата снимка не ми позволиха да си обуя банския и трябваше да се прикривам, кръстосвайки крака…). Еднакво празни са били магазините  и за мен и за нея, еднакво често (разбирай „рядко“) сме яли банани, еднакво „връзки“ (за нещата, които ставаха с „връзки“) сме нямали и пр.

Обаче, като чета книгата, имам чувството, че сме расли в различни светове. Признавам че, докато чета, често се просълзявам, но това не е защото истината се стоварва върху мен с цялата си тежест. Тъжно ми е. За Капка.

Докато аз, в онова „нямане“, намерих начин да имам най-щастливото детство – без да се интересувам от това какво нямам и какво имат другите около мен, тя е расла изключително тъжна и с чувството, че е ощетена и ограбена.

На мен не ми трябваше нищо повече (освен баща). Растях волна като птичка, прескачайки оградите на дворовете, покатерена на някое дърво, на футболното игрище с момчетата, на пионерски лагер, в кръжоците по физика, рисуване, театрално изкуство,  на уроците по пиано и китара. Печелех олимпиади, състезания по математика на ТНТМ, градското по шах, изложбата по рисуване, надпреварата по краснопис и пр. Имах пълна библиотека с книги, майка, която работеше по цял ден, черно-бял телевизор, една стая, в която спях заедно с майка ми и сестра ми, баба и дядо, които ме обожаваха. Живеех в къща с хризантеми и кокичета и най-ароматното грозде, което съм опитвала до сега.

Нещата, които бяха факт (нямак как да опиша всичките), но не ми попречиха да бъда щастлива са:

Живеех в квартал, в който само аз и още едно момиче не бяхме от семейство на партийни активисти. Всички около мен (включително и това момиче) и освен мен имаха: видео, цветен телевизор, дънки, „каквото си пожелаеха“ от „Кореком“, дъвки „Турбо“, копринени салфетки в колекцията си и незнам какво още. Освен всичко, над нас живееха леля и вуйчо. Той беше музикант и често пътуваше зад граница. Имаше магнетофон и страхотна озвучителна система. Когато се прибираше от турне, той подминаваше нашата врата (нас със сетра ми мама ни прибираше предвидливо) и се качваше на втория етаж, където вратата се заключваше, за да не би случайно някой от нас да се качи, да види какво е донесъл и (не дай Боже!) да поиска нещо. На мен, обаче, това ми беше смешно. И изобщо не ме разстройваше. Тъжно ми ставаше, когато леля и вуйчо си правеха салата от зеле и моркови и сядаха на пода да си пият ракията, но преди това ме изпращаха в къщи и никога не ми дадоха да опитам от тяхната салата. Това, обаче, също не беляза живота ми и не обезсмисли щастливите моменти, които имах в детството си.

Съседите ни се напиваха и се пребиваха почти всеки ден. Носех грозни бели пликчета(гащи) докато дойде демокрацията, нямах ботуши, колело, приятели (децата на активистите не общуваха с простосмъртни), семейството ми не фигурираше в никакви списъци за апартамент, кола или друго (освен в тези на социалните грижи) и останах последната девственица дори и след завършване на гимназията. Обаче още помня чувството, което изпитах, когато ми пробиха ушите и ми сложиха обици от медицинско злато. Още помня аромата на топъл селски хляб и краишника натъпкан със сирене. Вкусът на нагретия от слънцето домат от градината на баба и корнишоните с дъх на копър. Нощното къпане на шеснайстия ми рожден ден, делфините в морето на Мичурин, зелените кръгли бонбончета от 21ст.(или 22?) с какаов пълнеж, масленките от лафката и мекиците от училищния стол. Нептуновите огньове на лагерите, един проливен дъжд на Черни осъм, след който изникнаха гигантски пърхутки, буцата в гърлото и сълзите в очите ми след раздялата с първата  класна. Да продължавам ли?

Ако продължа така, със сигурност ще напиша своята „Улица без име“.

А нямах такова намерение.

Ще продължа да чета книгата на Капка.

И ще се надявам.

Нещо все пак да е осветлило живота й.

Не може всичко да е чак толкова лошо…

Не може…

Чуваш ли, Капка?…

Read Full Post »

Малко поезия за Свети Валентин (лично творчество – всички права запазени)

Къде си

Къде си? Може би до мен?

Но близостта ни сякаш е раздяла

и залезът е кървавочервен,

душата ми е влюбена и бяла.

Да можех мойте две ръце

да скрия пак в дланта ти яка

и в скръб да сложа своето сърце

до твоето… и заедно да чакат

лъчите на говорещата сутрин,

да знам, че няма друг със нас

и образът ти да не е пречупен,

и да е девствен моят смях…

Къде си? Може би до мен?

Но близостта ни сякаш е раздяла

и залезът е кървавочервен,

душата ми е влюбена и бяла…

ххх

Аз идвам да оставя маската…

Безличното безизразно лице, което са рисували годините…

Лице, в чиито бръчки са застинали

тежащи като гроздове усмивки,

извайвани от глупава неловкост,

усмивки, в чийто смях е имало досадна и безмълвна самота,

отекваща в безкрайните ми нощи.

Очите, чийто поглед не гореше,

разпръсквайки фалшивата свенливост, родена във безумните ми мисли,

очи, които никога не виждаха във извора на тяхната ефирност

безлюдната и страшна сивота…

И устните…

целували с досадна искреност и мамили със лекота,

че някой някога безумно съм обичала…

Разкъсай ме…

Разкъсай ме…

Да не остане нищо…

Дори частица малка от спомена за мен.

И после разплачи се скришом

и знай поне, че няма да ме има…

Ще бъда ничия…

Разкъсай ме…

Аз искам да съм твоя, но не мога.

Нямам сила да загубя себе си…

По-лесно е да кажа „сбогом“

и няма да си мой…

Разкъсай ме…

Да не остане нищо…

Дори частица малка от спомена за мен.

И после разплачи се скришом

и знай поне, че няма да ме има…

Ще бъда ничия…

Разкъсай ме…

Read Full Post »

Шантарам

Егати книгата! Вече спечели приза за най-добрата книга, на която съм попадала.

Какво ли ще направи Джони Деп с филма?

Нямам търпение да го гледам…

Read Full Post »

Неща за четене

 Знаете ли, че авторката на книгите „Историкът“ и „Крадци на лебеди“ – Елизабет Костова е учредила фондация, която помага на български автори да бъдат издавани в САЩ? И не само това, тази фондация подпомага с различни дейности и добрия превод от английски на български език.

Съвсем скоро и аз разбрах за това. И отидох на награждаването на преводач на годината – една награда на името на известния български преводач – Кръстан Дянков.

Там бяха отличени две книги(или по-точно преводачите им). Според журито – със същия успех бихме могли да разменим местата им в класирането. Това са книгите Шантарам и Белият тигър. Препоръчвам ги за четене. 

Книгата, за чиито филмови права Warner Bros. плати 2 милиона долара.

Световният бестселър ШАНТАРАМ  е автобиографичен роман, базиран на лудия живот на Грегъри Дейвид Робъртс. Роден в Мелбърн през 1952 г., след разпадането на брака си Грегъри Робъртс развива хероинова зависимост. Извършва 24 банкови обира с пистолет-играчка и само за една година успява да задигне 38 000 долара. Наречен е „бандитът-джентълмен“ заради това, че използва думи като „моля“ и „благодаря“ и носи костюми от три части по време на обирите си. Заловен е и получава 19-годишна присъда. Две години по-късно успява да избяга от затвора посред бял ден. Бяга за Бомбай, където създава безплатна клиника за бедняци. По-късно се свързва с Бомбайската мафия, за която работи години наред… Действа като контрабандист на злато, валута, фалшиви паспорти… Участва във войните на муджахидините в Афганистан срещу Съветския съюз… През 1990 г. е окончателно заловен във Франкфурт и е върнат в Австралия за доизлежаване на присъдата си. В затвора написва бестселъра ШАНТАРАМ, който е преведен на немски, френски, испански, италиански, руски, а сега и на български език! През 2004 г. правата за филмиране на романа са купени от киноиндустрията в лицето на Джони Деп и Warner Bros.

Днес Грегъри Дейвид Робъртс живее в Мелбърн, Франция, Германия и Бомбай

***

 

Първият роман на Аравинд Адига – „Белият Тигър“ – лежи в засада като самонадеяно признание на измамен, кръвожаден недорасъл философ, който има наглостта да се съмнява в низшето си положение в житейския ред. Неуважението му към по-възрастните и по-висшестоящите от него е шокиращо – дори Махатма Ганди не е пощаден от безсрамния му език. Балрам може би говори с гласа на новата Индия – хитър, недообмислен, самоироничен и невероятно бърз в сграбчването на предимство. В този остроумен роман-притча за променящото се индийско общество има много за похвала, но и много за размисъл.“
— Kevin Rushby, The Guardian

„Този изпълнен с устрем роман, чието действие се развива в Индия, се продава като противовес на лъскавата, мечтателна екзотика, която най-често получават западните читатели… Ако това са ръцете, които са построили Индия, то техните внуци наистина ще сритат задника на Америка… КУПЕТЕ ГО.“
— New York Magazine

“Изключителен и блестящ…Адига е истински писател с оригинален глас и поглед.”
— Adam Lively, Sunday Times

“Страстният стремеж на Балрам към свобода е стряскащ. Оставени сме да се питаме в какво го превръща той – в поредния главорез от градската джунгла на Индия или в революционер и идеалист? Тази книга ни държи в размисъл до последната страница и дори след нея и това е знак за качествата й и сериозните морални дилеми, които поставя.”
— Adrian Turpin, Financial Times

„„Белият тигър” съдържа пасажи със смайваща красота… Адига никога не оставя прецизността на езика да засенчи непосредствената реалност – без значение колко разгърнат е разказът.“
— Lee Thomas, San Francisco Chronicle

“Колкото по-образован, толкова и по-корумпиран става Балрам. И все пак съчувствието на читателя към бившия разносвач на чай никога не угасва. Създавайки герой, едновременно хитър и с психопатски наклонности, Адига сътворява образ почти толкова запомнящ се като този на Пип и се превръща в Чарлс Дикенс на поколението на кол-центровете.”
— The Economist

Прочети откъс

Приятно четене!

.

Read Full Post »

Мрънкане му е майката!

Днес е един от онези дни, в които завършекът ебава майката на всичко останало. Опитвам се да надскоча себе си и да си кажа “  дреме ми на оная работа“, обаче явно 161см. са висока летва за мен.

Мразя жените, които постигат всичко с мрънкане. Дори тези, които го постигат с еб..не са ми по-симпатични.

Извинете ме за грубия език.

Сега и вие кажете:

Read Full Post »

Намислихте ли си желание?

Тази снимка намерих в интернет и умрях от яд!

Как можах да забравя, че на 12 август имаше метеоритен дъжд? Исках да заведа децата да погледат красота.  Каква майка съм само!

Нищо де, остава ми успокоението, че не е последния за годината (нито за живота ми, надявам се).

Това лято видях обЩо 3 „падащи звезди“. Намислих си желание само на първата. Ако ми се сбъдне – ще ви кажа.

Ето, намерих датите,  на които тази година е имало или ще има метеоритен дъжд, както и в кое съзвездие се вижда най-добре. Запишете си ги:

Делта Аквариди

Комета от неизвестен произход, видим източник – съзвездието Водолей. Период на активност – 14 юли – 18 август. Най-видими ще са в нощта на 30 юли. Тогава ще летят по 15 метеора на час. Добре ще се наблюдават два часа преди изгрев слънце. Скоростта на метеорите е 42 километра в секунда.

Персеиди

Комета с произход 109P/Swift-Tuttle, видим източник – съзвездие Персей. Период на активност – началото на август, пикът на активност се пада на 12 август през нощта. Тогава ще се виждат по 50 метеора в час. ЕТО ТОВА ПРОПУСНАХ ВЧЕРА! ПО 50 НА ЧАС! Персеидите се смятат за един от най-красивите звездни дъждове, защото е най-ярък.

Ориониди

Комета с произход 1P/Halley, видим източник – съзвездие Орион. Период на активност – 4 октомври – 14 ноември, пик на активност – нощта на 22 октомври, когато ще падат по 15 мотеора на час. Този звезден дъжд също е много красив, със зелени и жълти избухвания и огнени кълба.

Леониди

Комета с произход 55P/Tempel-Tuttle, видим източник – съзвездието Лъв. Период на активност от 7 до 28 ноември, пик на активност – нощта на 17 ноември. Тогава ще се виждат по 15 метеора на час.

Понякога Леонидите получават статус на метеорна буря, когато в небето се появяват хиляди падащи звезди. Според учените такава буря се случва веднъж на 33 години. За последен път такава буря е засечена през 2002 година.

Джеминиди (Близнаци)

Комета с произход 3200 Phaethon, видим източник – съзвездие Близнаци, период на активност – от 4 до 16 декември. Пик на активност – нощта на 14 декември, когато ще падат по 50 метеора в час. ЗАПОМНЕТЕ ТАЗИ ДАТА!

Read Full Post »

Как лети времето!

– Мамо, на колко съм? – пита малката ми дъщеря.

– На три и половина.

Тя опулва очите си, отваря уста и застива. След секунди се пляска по челото и пита:

– Тате знае ли?

Усмихвам се:

– Предполагам, че трябва да знае.

А тя казва:

– Как лети времето… Вече съм на повече от 3!

♥ ♥ ♥

Какво да кажа аз? С баща й сме заедно от 20 години.

В началото обичах да си спомням хронологията на връзката ни. Спомнях си например коя нова година къде сме били. До едно време… Когато разбрах, че започвам да бъркам хронологията.

И знаете ли, това не ме натъжава. Все още се надявам (времето ще докаже?), че връзката с мъжа ми е една от онези, за които се говори, че не съществуват.

Read Full Post »

Добрият съсед

Прочетох, че някакъв психично болен, когото пуснали от лудницата бил убил майка си.

Аз ще продължа с историите от моя живот и ще ви разкажа какво ми се случи преди мно..ого години:

С мъжа ми бяхме млади гаджета. Един ден имах доста обикаляне по София. Пътувах с градския транспорт. Направи ми впечатление, че на няколко пъти срещам погледа на един мъж, който изглеждаше като пуснат в отпуск затворник. 

Реших, че трябва да проверя дали наистина върви след мен или това наистина е някакво суперсъвпадение.

Два пъти се качих е слязох от трамвай за по една спирка. Същото направи и той. След това се качих за няколко спирки и слезнах една спирка преди дома на приятеля ми, з да му звънна от уличен телефон да ме чака пред входа на блока. Уви, даваше истерично заето. Онзи като видя, че продължавам да набирам и не се свързвам започна да ме приближава (това сеслучва в късния след обед по светло). За щастие в този момент на спирката спря трамвай и аз се качих – той след мен. Влезнах в близкото тото и помолих един мъж да ме изпрати до входа – обясних му ситуацията. той ме изгледа с недоверие, но в крайна сметка ме придружи.

Стигнах благополучно, но в момента, в който ми отвориха вратата – се строполих от напрежение – шубето ме беше смазало. Обясних случката и приятелат ми и баща му излязоха да търсят човека (когото аз подробно описах – пропуснах да кажа, че в трамвая преди да сляза да звъня по телефона, ме добрижи в тъпканицата и започна да ми говори мръсотии).

След 2 години, на спирката на трамвая до блока на гаджето ми, видях мъжа и му го показах. А гаджето ми казва: Това не е възможно – този е баща на един съученик и знаеш ли как си играеше с нас като бяхме малки?! Объркала си се.

Да – ама, не!

След няколко месеца същият този тип беше на първа страница на „Нощен труд“ – нарязал майка си на парчета и се самоубил!

Какъв късмет, а?

Read Full Post »