Да си призная, в последно време не следя календара и като нищо щях да пропусна тази дата. Това е нещо, което не би било възможно в годините, когато бях дете.
Чудно е, че има случаи, в които с големи усилия запомням имената на някои хора. Същото се случва и с много рождени дни. Помня, обаче, рождения ден на майката на един мой съученик до 7 клас – 9 септември. Женицата се казваше Свобода.
Освен внушителните манифестации, които цяла България гледаше по телевизията, аз имам и един друг спомен от 9 септември. Една година (сигурно съмбила 5-6 клас), се бях върнала от ваканцията по-рано в София – може би към 20 август. Майка ми беше учителка в училището, в което учех и там, директорката каза – търсят се деца, които да поднесат цветя на ЦК на БКП на манифестацията по случай 9 септември. Не бяха намерили достатъчно деца и казаха да отида и аз. Правихме много репетиции, как и кога да се качим на мавзолея, кога да слезнем. Проблем беше, че нямах сини или черни обувки, които да са според униформата. въпреки, че нямахме пари – мама трябваше да купи.
Никога няма да забравя как ме убиваха онези обувки – обух ги на самия ден. Но стисках зъби, защото ми беше възложена специална задача – преди да се кача на мавзолея, ако някой ми дава бонбони или каквото и да е друго – ДА НЕ ВЗИМАМ (аз по принцип и до ден днешен имам проблем с взимането, но те нямаше как да знаят). После ни подариха на всички деца по една кутия шоколадови бонбони „Троен лешник“. Бяха голям лукс.
Майтапът е, че около 15 години след като дойде „демокрацията“ (аз мисля, че ние все повече се отдалечаваме от нея, но това е друг въпрос), на два пъти във вестниците излиза снимка с мавзолея точно от тази манифестация и АЗ БЯХ ТАМ! Едно малко момиче с кръгло лице и отговорна задача. Забравих да кажа – и огромен букет цветя.
По някакъв начин подсъзнателно свързвам 9.9 с 10.11.
Следващият текст е цитиран (на претендирам за 100% точност) от предаването Ку-Ку или Каналето (нямам спомен кое беше първо от двете).
Представете си Слави Трифонов и Камен Воденичаров, облечени с пионерски униформи с къси панталони и обути със сандали и опънати, три-четвърти, бели чорапи. Слави беше с опашката, от която сега така се срамува.
Двамата (играят го срамежливи) и поклащайки дупетата си напред-назад, въртейки пръст в панталонките си, празнуваха ДЕСЕТИ НОЕМВРИ и изрецитираха:
Слави:
Десети ноемвЛи ми даде сандалки
Да могат да тичат кЛаченцата МАЛКИ(?!)
Камен:
Десети ноемвЛи ми даде гевЛече
– Яж, яж – десети ноемвЛи ми рече!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Read Full Post »