Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Кино, театър. Абе, въобще – изкуство’ Category

Не помня от кога не съм гледала нещо наистина толкова добро. Нямам забележка – ама никаква! Това не е присъщо за мен – значи вярвайте филмът е „един път“. Сценарий – отличен. Актьори – отлични. Хумор – отличен. Историята – отлична. Действие – отлично. Дори сюжетът успя да ме изненада. Наистина – горещо го препоръчвам. Става и за мъже и за жени. Не е някаква сълзлива романтика. Това е една брилянтна комедия с много смисъл зад смеха през сълзи. Нито много дълъг – нито много къс. Въобще всичко във филма е уцелено толкова точно, толкова е премерено, че бих искала да кажа: свалям шапка на хората, които са го създали. От първия – до последния човек, взели участие в това начинание. Аз определено ще го гледам пак. И каня всичките си приятелки на кино! 

http://crazystupidlove.warnerbros.com/ – това е официалният сайт на филма.

Е, хайде. До киното!

                  

Read Full Post »

Не разбирам от самолети, но на Авиошоуто „Небе за всички“ 2011 осъзнах защо някои хора са луди по тях.

Странното е, че по  подобен начин се вълнувам и когато гледам делфини.

Истината е, че МиГ-29М ОВТ и показното, което направи неговият пилот направо ми спряха дъха. Докато гледах сложните фигури, които правеше самолетът, в гърдите ми заседна чувството за преклонение пред духа на войника. Представих си (или поне се опитах) как  се чувства човек, когато е представител на една от великите сили. Какво изпитва, когато върху плещите му лежи отговорността да излезе от името на нацията си и да демонстрира нейните постижения. Може да е твърде сантиментално, но наистина се почувствах така.

Този самолет може да лети с почти нулева скорост! Нямах представа колко е красиво да наблюдаваш това! Той спира и се превърта на повече от деветесет градуса почти мигновено: спира на място, за да изчака противниковият самолет да го подмине, минавайки под него. Това е невероятно. Както и да го погледнеш.

Ето малко видео (за съжаление не е от това Авиошоу, но бях с децата е не беше възможно да запиша каквото и да било)

И още едно видео:

 

 

 

Пилотът на този самолет беше единственият, който беше аплодиран и наистина обра овациите на всички присъстващи докато развяваше Руското знаме по пистата.

Ето някои снимки. Тези на летящия самолет не съм ги правила аз. но много исках да ви покажа какво видях.

МиГ-29М ОВТ

МиГ-29М ОВТ

МиГ-29М ОВТ във въздуха

МиГ-29М ОВТ - ето така спира във въздуха, за да изчака противника да го подмине

МиГ-29М ОВТ - същата маневра, но от друг ъгъл. Красиво е, нали?

Read Full Post »

Ох, превърнах се в един Великденски репортер, но нищо не мога да направя. Тази година съм особено впечатлена от добрите идеи и тяхното осъществяване. Защото и без това София е един скучен град, та когато се направи тук нещо готино за децата, просто не мога да го подмина ей-така.

Днес се разходихме до изложбата с мечките, но няма да разказвам за нея, защото и без това доста хора я отбелязаха в блоговете си. След това минахме през Великденския базар пред Народния театър „Иван Вазов“. бях ходила там миналата година и видях много красиви яйца, но нямаше нищо друго впечатляващо. Не знам защо, но и сега не очаквах да видя нещо различно. Обаче…

Първо, имаше детски концерт с народни песни и танци. Много трогателно :). Но няма да разказвам за него, защото сме виждали много такива. Прилагам само една снимка:

Детски фолклорен концерт пред Театъра "Ив.Вазов"

 

Това, което определено ме впечатли беше един грънчар, който обучаваше деца как да правят глинени фигурки.  Ето как се случваше това:

Как се прави кошничка от глина 🙂

Read Full Post »

Господи, ще падне голямо писане! Но, няма как – захванала съм се да помогна на тези, които искат да възродят традицията с писаните яйца (тук се усмихвам и ви намигам, но вие не виждате, защото нямам представа как да вмъкна намигнало личице в публикацията си). Ще ви призная, че в същото време,  малко ми се свидеше да ви разкажа за това защото като се напълни с хора в Етнологическия музей, няма да има място за моите деца, но в крайна сметка доброто в мен надделя и ето ме пред компютъра :), споделяща с вас всичко от игла до конец. Нали сме хора. Пък и наближава Великден.

Голямата новина е, че от днес до 22 април в Етнологическия музей в София (това е на гърба на Художествената галерия), ще се проведе ателие за писане на яйца. Работното време е от 10.00ч. до 17.00ч. всеки ден. И, понеже не се стърпях и отидох да видя как е организирано – ще ви разкажа…

Изложбата на Яйца в Етнологическия музей

 

И още писани яйца

В ателието Светла, една жена, която е родена да рисува яйца, вече е пробила стотици яйца, изпразнила ги е от съдържанието, подредила е масите и ви очаква. Тук, само срещу 3(три) лева, ще можете да й зададете безброй въпроси, както и да изпробвате на практика нейните съвети и наставления.

Светла (в дъното) с първите деца, които посетиха ателието днес

 

Какво научих днес:

Първо, научих че има няколко техники за боядисване на яйца. Първата – тази, която се прави с обикновен пчелен восък, който се изтрива след като се боядиса яйцето и на негово място остават следи с цвета на черупката, във формата на рисунката, която сте нарисували. Имаше и новости за мен. В случая рисувахме върху празни яйца. Когато рисунката ви стане готова, трябва да потопите яйцето в обикновен винен оцет за около 30-40 секунди, за да хване добре боята. Ще ви покажа яйцето което направих аз:

Нарисуваното ми с восък айце преди да го боядисам

 

Слагаме яйцето в оцет преди да го боядисаме

 След това го потапяме в боята. Когато е готово, го оставяме да изсъхне.

Яйцето съхне на салфетка

 След като изсъхне, поетапно го нагряваме на свещта, за да се разтопи восъкът и и да можем да го изтрием пак със салфетка. По този начин, фин слой от восък покрива цялото яйце и то става лъскаво.

Готовото ми писано яйце

 

 Съветът на Светла беше, когато загряваме яйцето на свещта, да го правим по средата на пламъка, защото иначе восъкът ще се опуши и яйцето може да почернее. Както се оказа по-късно, черното може да се премахне. Е, малко по-трудно, но все пак не е фатално дори и да опушите яйцето си.

Сега трябва да тръгвам. По-късно ще ви разкажа за рисуване с черен восък – стават уникално красиви яйца. Както и рисуване с цветни восъци (тук има готини хитринки).

Рисуване с черен восък - ще разкажа и за това

 Ще ви разкажа и за Великденския базар и за Велинградските баби, които днес идват в София :). Ще ви покажа и схеми и начини за разделяне на яйцата и рисуване върху тях…..

Read Full Post »

Edward and Bella

Нямам търпение!

В четвъртък ще правя Twilight маратон. Ще гледам трите серии на голям екран една след друга. С още три жени. Ще си пием бяло вино, ще си гледаме и ще се радваме …

Междувременно дадох книгите на две „момичета“ – на 33 и 34 години. Не могат да спрат да четат. И те са обсебени от сагата „Здрач“. Почакайте да видят Робърт Патинсън 🙂

Robert Pattinson - Twilight - Edward Cullen

 

От дълго време се чудех дали да кача малко качествени снимки от сагата „Здрач“ или най-егоистично да ги пазя само за себе си. Днес реших – ще ги споделя :).

Edward and Bella - just a kiss 🙂

 

Robert Pattinson as Edward Cullen

Read Full Post »

 Знаете ли, че авторката на книгите „Историкът“ и „Крадци на лебеди“ – Елизабет Костова е учредила фондация, която помага на български автори да бъдат издавани в САЩ? И не само това, тази фондация подпомага с различни дейности и добрия превод от английски на български език.

Съвсем скоро и аз разбрах за това. И отидох на награждаването на преводач на годината – една награда на името на известния български преводач – Кръстан Дянков.

Там бяха отличени две книги(или по-точно преводачите им). Според журито – със същия успех бихме могли да разменим местата им в класирането. Това са книгите Шантарам и Белият тигър. Препоръчвам ги за четене. 

Книгата, за чиито филмови права Warner Bros. плати 2 милиона долара.

Световният бестселър ШАНТАРАМ  е автобиографичен роман, базиран на лудия живот на Грегъри Дейвид Робъртс. Роден в Мелбърн през 1952 г., след разпадането на брака си Грегъри Робъртс развива хероинова зависимост. Извършва 24 банкови обира с пистолет-играчка и само за една година успява да задигне 38 000 долара. Наречен е „бандитът-джентълмен“ заради това, че използва думи като „моля“ и „благодаря“ и носи костюми от три части по време на обирите си. Заловен е и получава 19-годишна присъда. Две години по-късно успява да избяга от затвора посред бял ден. Бяга за Бомбай, където създава безплатна клиника за бедняци. По-късно се свързва с Бомбайската мафия, за която работи години наред… Действа като контрабандист на злато, валута, фалшиви паспорти… Участва във войните на муджахидините в Афганистан срещу Съветския съюз… През 1990 г. е окончателно заловен във Франкфурт и е върнат в Австралия за доизлежаване на присъдата си. В затвора написва бестселъра ШАНТАРАМ, който е преведен на немски, френски, испански, италиански, руски, а сега и на български език! През 2004 г. правата за филмиране на романа са купени от киноиндустрията в лицето на Джони Деп и Warner Bros.

Днес Грегъри Дейвид Робъртс живее в Мелбърн, Франция, Германия и Бомбай

***

 

Първият роман на Аравинд Адига – „Белият Тигър“ – лежи в засада като самонадеяно признание на измамен, кръвожаден недорасъл философ, който има наглостта да се съмнява в низшето си положение в житейския ред. Неуважението му към по-възрастните и по-висшестоящите от него е шокиращо – дори Махатма Ганди не е пощаден от безсрамния му език. Балрам може би говори с гласа на новата Индия – хитър, недообмислен, самоироничен и невероятно бърз в сграбчването на предимство. В този остроумен роман-притча за променящото се индийско общество има много за похвала, но и много за размисъл.“
— Kevin Rushby, The Guardian

„Този изпълнен с устрем роман, чието действие се развива в Индия, се продава като противовес на лъскавата, мечтателна екзотика, която най-често получават западните читатели… Ако това са ръцете, които са построили Индия, то техните внуци наистина ще сритат задника на Америка… КУПЕТЕ ГО.“
— New York Magazine

“Изключителен и блестящ…Адига е истински писател с оригинален глас и поглед.”
— Adam Lively, Sunday Times

“Страстният стремеж на Балрам към свобода е стряскащ. Оставени сме да се питаме в какво го превръща той – в поредния главорез от градската джунгла на Индия или в революционер и идеалист? Тази книга ни държи в размисъл до последната страница и дори след нея и това е знак за качествата й и сериозните морални дилеми, които поставя.”
— Adrian Turpin, Financial Times

„„Белият тигър” съдържа пасажи със смайваща красота… Адига никога не оставя прецизността на езика да засенчи непосредствената реалност – без значение колко разгърнат е разказът.“
— Lee Thomas, San Francisco Chronicle

“Колкото по-образован, толкова и по-корумпиран става Балрам. И все пак съчувствието на читателя към бившия разносвач на чай никога не угасва. Създавайки герой, едновременно хитър и с психопатски наклонности, Адига сътворява образ почти толкова запомнящ се като този на Пип и се превръща в Чарлс Дикенс на поколението на кол-центровете.”
— The Economist

Приятно четене!

.

Read Full Post »

Винаги съм обичала да слушам музика, но през последните години никога не слушах музика в къщи. Което означава, че винаги някой избираше какво да слушам – радиото в колата или Ди-джея.

От едно известно време открих изпълнители, които ми пълнят душата. Искам да ги споделя с пространството. Бих искала да споделя своето щастие:

1. Hurts

2. Katie Melua

3. Norah Jones

4. Metric

5. Nadia Ali

в myspace можете да слушате free всеки един от тях.

Е, приятно слушане. И, ако ви харесат, пишете. Ще ми бъде приятно, ако успея да зарадвам някого 🙂

Read Full Post »

Моят първосигнален отговор е, че не искам да гледам пародията. Реално, обаче, ако мъжът ми иска да я гледа,  може и да се прежаля заради него. Още не съм го питала. Дано да не иска 🙂 

Read Full Post »

Споделих преди време, че прочетох сагата „Здрач“ и останах очарована от книгите. Но в САЩ нямат чувство за мярка  и се опитват да слагат всичко на конвейра за серийно производство. От 18 август по кината тръгва пародия на филма. По принцип няма лошо, но дрехите на артистите са същите както в оригинала, което ме кара да се замисля дали двете продукции нямат общо? Филмът ще се казва Vampires Suck.

Знам, че има и много противници (не толкова колкото и фенове) на филма и книгите,  и понеже съм пич, за тяхно удоволствие ще сложа тук линк към трейлъра на пародията. Ако случайно ви кефи…

http://www.youtube.com/watch?v=vHkPJ1ACLrg&feature=player_embedded

Read Full Post »

Jackie Evancho участва в Америка търси талант.  Когато била на 7 гледала филма „Фантомът на операта“ (аз лично не съм го гледала), след което започнала да си припява в къщи. Майка й я чула и я записала на конкурс за таланти. Може би ще ви бъде интересно да видите това:

http://www.youtube.com/watch?v=xPITHzdUUDk&feature=related

Read Full Post »

Децата поискаха да гледат Шрек – 3 за втори път. Първия път не бях с тях. По принцип не съм фен на ЗD и, когато мога се измъквам, но вчера нямаше как.

И се получи добре. Филмът е много приятен – за възрастните също. Подобно на Кунг-фу панда – има доста житейски  мъдрости. Разказва се за това как Шрек има всичко най-важно на този свят, но не го оценява и мечтае за друго (на кого ли не се е случвало?). Става въпрос за това как е отегчен от семейния живот. 

За нещастие (или за щастие) той подписва един коварен договор с магьосник, който му отнема всичко, което е имал. Така Шрек попада в ситуацията да се запознава с жена си отново (само дето тя не знае, че му е жена) и има 24 часа да я накара да го обикне, за да се целунат и да развалят договора.

Наивно, нали? Но интерпретирано в живота на всеки един от нас, може да бъде полезно и поучително.

Препоръчвам ви да го гледате. Ако сте с дете – не се притеснявайте – няма страшни гледки.

Read Full Post »

Вярвам на 100%, че изучаването на „Здрач“ в училище ще бъде изключително полезно в няколко насоки:

Първо, децата така или иначе я четат – ако в училище проявят интерес към техния интерес, това ще промени отношението им към образованието изобщо.

Второ, могат да се правят много интересни обсъждания на книгата, на поведението и постъпките на героите, както и на техните подбуди да постъпват по определен начин. Това ще даде различни гледни точки на децата и ще ги подготви за живота по някакъв интересен и нестандартен начин. Те ще си отговорят на много въпроси, чрез погледа и тълкуванието на техните съученици и учители.

Трето: това е една книга, която накара младите да четат отново, и възвърна страстта им към четенето – сигурно има нещо в нея, което си заслужава – колкото и странно да звучи това за хората от образователната система.

Колкото и еретично да звучи, че вампирите могат да ни научат на човечност – Стефани Майер доказа – това е възможно!

Вие какво мислите? Дали книга, продадена (до сега) в 70 млн. копия трябва да се изучава в училище?

 Гласувайте и коментирайте!

Read Full Post »

Здравейте,

както вече стана ясно от рано и до късно бях на кино. Първите ми впечатления?

Зрителите на филмите не бяха тийнейджърки. Бяха млади жени. Беше много приятно да гледам трите серии на „Здрач“ една след друга с малки почивки. 

Да си призная, моето усещане е, че с всяка изминала серия, книгите печелят все по-голямо предимство пред филмите. Не казвам, че филмът не е хубав. Добре се е получило с хуморът на Стефани Майер. Залата се смееше от сърце. Но някак дълбочината на сюжета според мен липсваше. Динамиката му е за сметка на емоциите и мислите на героите. Книгата успя да ме развълнува и провокира много повече.

За мен „Здрач“ остава фаворит от трите серии. За сега.

Това, което помрачава гледането на филми в Синеплекс са счупените седалки и бълхите.

Не се смейте, там наистина има бълхи.

Сутринта ще се обадя на ХЕИ. Аз съм отговорен гражданин.

Read Full Post »

Имам предвид „Sex and the City 2“. Аз вече смених два пъти мнението си за филма. Първия път бях в приповдигнато настоение веднага след прожекцията. Една седмица след това в мен беше останал единствено образът на Саманта, която се чуди къде и с кого да си го сложи и това ми идваше малко в повече. Но в този филм има нещо толкова женско – едни такива неща, за които жените рядко говорят, но са толкова истински. От тези дето никога не ги назоваваш с истинските им имена.

Сещам се за Дневникът на Бриджит Джоунс (онзи, оригиналният), в който тя описваше как е пишкала в тоалетната и се е опитвала да уцели теста за бременност(представете си я и как внимава да не си напишка ръката). Ето такива неща…(добре, че вече има тестове с капкомери).

Мъжът ми ме попита след прожекцията с коя героиня се оприличавам. Мисля си, че тук не става въпрос за четири типа жени. Това са четирите части на всяка една от нас, застъпени коя повече, коя по-малко. На мен ми се иска да съм по-малко Шарлът, една идея повече Саманта (поне да мога да флиртувам свободно) и малко повечко от Кари. От Миранда си имам достатъчно…

Read Full Post »

Мъжете няма да се впечатлят особено.

Така че, ако сте мъж и четете това, може би е по-добре да не продължавате…

Ще ви разкажа как предубедеността е лош съветник и не е особено полезно качество…

Преди може би година и половина (или 2?), ми направи впечатление, че книжарниците бяха заринати от някаква книга „Здрач“, която била за вампири и тийнейджърите били луди по нея. „О, ужас!“, мислех си аз, „как може да заливат децата с толкова агресия и кървави истории“!? И то за вампири (винаги си спомням клипа на Майкъл Джексън на гробището и настръхвам…)! Подминавах щандовете с отвращение, твърдо решена да бойкотирам тази агресия и да не си купя изданието. Черни, твърди корици, на които две ръце държат една червена ябълка…

След време, в кината започнаха да рекламират някакъв любовен филм, в който участваха и вампири. Стори ми се, че филмът ще бъде приятен, но партньорът ми твърдо отказа да гледа любовни истории и нещата така си останаха.

Изобщо не ми мина през ума, че може да става въпрос за онази, същата книга…която аз така надменно подминавах вече доста време…

Преди 3-4 седмици, си купих диска на „Здрач“ и филмът страшно ме впечатли. Там има една сцена, с една червена ябълка…И тогава ми светна! Филмът е правен по ОНАЗИ книга! Изтичах (наистина) до книжарницата в подлеза на Университета и си купих и четирите тома.

Искам да ви кажа, че през живота си съм изчела много, ама наистина много книги. Такова нещо не съм чела! Уникална история, от която спираш да дишаш. Думи, които не бързаш да прочетеш, защото искаш бавно да се насладиш на емоцията, която ти дават. Преводът е много добър (браво!). Мисълта тече плавно, сякаш разплиташ една безкрайна плетка. Накрая ти остава кълбото с преждата, което не искаш да пуснеш…Не, защото ти трябва, за да изплетеш нещо, а защото не можеш да помръднеш, не можеш да се движиш, парализирана си от прочетеното и си казваш  -„Ега ти!…Това не е възможно да бъде измислено!“   

Ще ви кажа нещо: Това съвсем не е книга за тийнейджъри! Това е библия на ЛЮБОВТА, която всяка жена ТРЯБВА да прочете.

Винаги споделям добрия си опит с възможно най-много хора, защото смятам, че хубавите неща трябва да се резпростират максимално далеч. Обикновено хубавите книги, които  чета, купувам в няколко екземпляра и подарявам на приятели. В случая, обаче, смятам, че това е книга за ВСИЧКИ ЖЕНИ. тя е скъпа, освен, че е хубава. Сигурно децата ви са я чели(ако имате деца) или дъщерите на вашите приятелки са си я купили. Ако нямате възможност да си ги купите (струват малко под 100лв.) – комбинирайте се с приятелки или ги вземете на заем. Не бъдете преднамерени като мен. Поне надникнете. Сигурна съм, че няма да можете да спрете да четете…на един дъх 2496 страници, разделени в четири тома!

Приятно ви четене!

Read Full Post »

Older Posts »

Иванка Курвоазие

някой ден ще ви разкажа всичко с глас на хиляда празни чаши и хиляда пълни пепелника

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.