Все по-често си мисля за това колко излишни стоки и услуги сами сме създали, колко хора работят за тяхното поддържане и как, тези хора биха могли да работят и да произвеждат сами с нещата, които купуват.
Нямам нищо общо с религията (поне не повече от средностатистическия българин). Но си мисля(например): мога ли да живея без…суетата, телевизора, излишния лукс, препълнен хладилник, детегледачка, децата ми да ядат МакДоналдс, децата ми да са облечени от Бенетон… ? Към момента, от изброеното са останали на половина пълния хладилник и детегледачката един ден в седмицата. Очевидно мога „да живея без“… Освен това мога „да живея без“…, без това да ми се налага – т.е. „да живея без“… е мой личен избор.
Нека проиграем един пример:
Ако се замислите дълбоко и с ръка на сърцето, мисля ще се съгласите, че продуктът Coca Cola е напълно излишен и както светът е съществувал без него, така може пак да съществува без него. Какво ще стане, ако:
Аз и вие, всички ние, се откажем от това да пием Coca Cola (както се отказахме да купуваме коли и апартаменти на безбожни цени)?
Ще останат без работа хората, които работят в заводите на Coca Cola, работят в рекламните агенции на Coca Cola, дистрибуторите на Coca Cola и още други, които ще са косвено засегнати. В условията на световна криза, те няма да си намерят работа. Какво да правят?
Питали ли сте се някога как живеят хората на село с 200лв. на месец? Просто те произвеждат всичко, което им е нужно, със собствените си ръце, а нещата, които не могат да произведат сами (ел. енергия, телевизия), си купуват. За това не са нужни много пари. Нужен е здрав гръб и неуморна работа.
Какво ще стане, ако се откажем от Ботокс-а и силиконовите гърди? Ако имаме толкова, колкото ни е нужно – без да изпадаме в крайности – имаме едни слънчеви очила, един часовник, един телефон, два чифта обувки за сезон, ядем колкото е нужно да живеем – без да преяждаме?
Гледах скоро един филм с Джордж Клуни – Високо в небето (или нещо подобно). Не ме впечатли особено, но ето кое ме накара да се замисля: той каза нещо от рода на: “ Затворете очи…Представете си, че имате една раница. Започнете да слагате в нея всичките си дрехи, мебели, цялата си собственост – движима и недвижима. Сега сложете раницата на гърба си. Тежка е, нали?“ Смисълът на неговите думи беше в контекста на филма, но аз се замислих за изобилието, в което живеем, както и за това колко излишни неща притежава всеки от нас и как, ако се откажем от излишното, средствата, които ще са ни нужни да живеем, ще са драстично по-малко. Не става въпрос буквално за пари. Става въпрос за стрес, усилия, време, което бихме богли да прекараме по човешки с най-скъпите за нас същества. И за други подобни неща, които могат да ни хрумнат в един такъв момент на размисли.
Затворете очи…
What if…?
препоръчвам ти (позволявам си да говоря на Ти, заради равнопоставеността ни на блогъри) да прочетеш „Моят път към Истината“ или ранната автобиография на Мохандас „Махатма“ Ганди. В нея той разкрива, както философията си на общественик, така и възгледите си за личния си живот. Написал я е на около 50-60 в затвора, и лично на мен ми е дала голяма доза вдъхновение.
Ако не я намериш или нямаш възможност да я купиш, с радост бих ти я заел 🙂
Благодаря, ще пиша като я прочета.