Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Уважаеми господа управляващи’ Category

1. Чуждестранните фирми (ЕРП-та, банки, концесионери, Метро кеш енд Кери, Била, Бриколаж и пр.) да бъдат задължени в продължение на (например) десет години след стъпването на българския пазар, да не изнасят печалбата си (ако не цялата – то поне някаква значителна част от нея) извън България. Ако искат да я реинвестират или да я държат в Българска Банка – както си решат. Проблемът с тези фирми е, че те изнасят значителна част от българския капитал зад граница – те изнасят нашите пари. С всяка изминала година парите в България намаляват. Ако тези фирми са акционерни дружества и трябва да раздават дивиденти, тогава да ги задължим някакъв солиден процент от печалбата си да реинвестират в България.
2. Здравните осигуровки да бъдат фиксирана сума от минималната работна заплата и да не се влияят от размера на трудовото възнаграждение. Тъй като здравните услуги са еднакви за всички – то всички трябва да плащат еднакви суми здравни осигуровки. По този начин, делът на удръжките за здравно осигуряване ще намалее при заплати над минималната, което де факто ще увеличи доходите на хората допълнително.
3. За да се избегнат злоупотреби със социалното подпомагане, помощите да бъдат отпускани целево: ако са за лекарства – да бъдат давани под формата на лекарства, ако са за ток – да бъдат превеждани за погасяване на сметките за ток и т.н.
4. Хора, когато ви се налага да лежите в болница, не се съгласявайте да подписвате фалшиви епикризи, защото по този начин някои от болниците източват здравната каса. Подписването на фалшива епикриза не ви помага по никакъв начин, а с този си акт вие ставате съучастник в измама.
5. И нещо много важно – тъй като циганите ни струват изключително скъпо, много е важно да бъдат интегрирани възможно най-бързо. Да бъдат образовани и да им се намери работа. Да се създаде организация на живота им, с която да могат да си плащат сметките за ток, осигуровките и пр., за да не ги плащаме ние.
6. Държавата трябва да има по-активен и по-конкурентен подход към рекламата на българския туризъм. Ниските цени не могат да са единственото ни предимство защото по този начин ние привличаме само социално слаби туристи. Трябва да имаме по-модерна концепция, свързана със забавленията на туристите и неща, за които те могат да изхарчат парите си в България. Туризмът е едно перо от приходната страна на бюджета, в което има огромен, неизползван до сега потенциал.

Advertisements

Read Full Post »

1. Да газя в кучешки лайна по улиците
2. Да виждам препълнени контейнери за смет
3. Бездомните кучета да разпердушинват всичко, до което се докопат в контейнерите от точка 2
4. Да виждам граждани, които, в противоречие на приетите закони, водят кучетата си без намордници, пускат ги да тичат на свобода в парковете и на детските площадки, като на всичкото отгоре оставят тези кучета да си акат на воля където им падне и не събират изпражненията им
5. Да виждам познатите до отвращение лица на едни и същи „обществени фигури“ от всякакви сфери на живота и от всякакъв калибър, които умуват от екрана на телевизора ми, казват ми какво може и какво не може и ме убеждават в това как те знаят и могат да оправят мен и моята държавата
6. Да ме лъжат политиците, журналистите и обществениците
7. Да слушам вечер вместо новини – криминална хроника
8. Програмата на телевизиите да прелива от всякакви сериали и предавания по чужди лицензи
9. Да ме правят на глупачка
10. Да живея в тоталитарна държава
11. Да живея в страх за работата си и за бъдещето на децата си
12. Да се тормозя за това, че хората нямат какво да ядат
13. Да виждам агресия по улиците
14. Да срещам необразовани млади хора без всякакви ценности
15. От всички списания, вестници, радиа, интернет и от телевизора да извират празноглави, силиконови, руси жени, които да ме убеждават колко добри певици са и как успехът им се дължи единствено и само на тях самите
16. Да стискам зъби, да плащам все по-високи данъци и да не виждам никаква полза от това
17. Да няма промяна към по-добро
18. Да се чувствам като поробена
19. Всеки ден да минавам по разбитите улици
20. Да обяснявам постоянно на децата, че не е важно какви дрехи носиш, какъв телефон имаш (и дали въобще имаш), каква кола карат родителите ти, в каква къща живееш, дали си тънък или дебел, бял или черен, красив или не, а е важно какво сърце имаш и какви са постъпките ти. По принцип в обясняването на тези неща няма нищо лошо, но когато ежедневно заобикалящата децата ти среда се опитва да ги убеди в противното, моята мисия се превръща в непосилна и почти невъзможна.
21. Някой да ми отрязва крилете (визирам администрацията, бюрокрацията и корупцията)
22. Да няма истинска конкуренция. Омръзна ми от шуробадженащина.
23. От хора в удобни кресла.
24. Да няма гласност и да живея в режисирана реалност
25. Да виждам физиономията и да чувам гласа на Бойко Борисов
26. Политическото бръщолевене на представителите на всички политически партии независимо дали са представени в Парламента, дали са участвали или – не – във властта през последните 23 години. Всички те са болни от една и съща болест – силно желание да прокарат собствените си интереси, да играят дребните и едрите си игрички, без да се интересуват от състоянието на народа и държавата. Как пък никой от тях не се разболя от друга болест – желание да остане като достоен политик в учебниците по Българска история?!
27. Да не знам какво ям – да не знам дали хлябът ми е наистина хлаб, месото дали е наистина месо, сиренето дали наистина е сирене.
28. Всички да знаем какво става в държавата и никой да не е наказан за това
29. Да срещам тотални непрофесионалисти, назначени на всякакви нива в държавната администрация и в управлението на България
30. Да няма места за децата в детските градини
31. Държавата да привлича основно социалнослаби туристи
32. Да срещам озлобени и оскотели хора по улиците
33. Да не виждам бъдеще за себе си в България
34. Да гледам как се съсипва образованието и младите са все по-необразовани, неграмотни и с все по-голямо нежелание да учат
35. Да знам, че има мизерстващи пенсионери и млади семейства с малки деца и аз да не мога с нищо да им помогна
36. Болниците ни да са в окаяно състояние
37. Да се източва здравната каса
38. Медицинското обслужване в страната да е под всякаква критика

Със сигурност този списък не свършва дотук, но трябва да слагам децата да си лягат. Ако сте го прочели и видите, че съм пропуснала нещо, моля, допълнете… Аз ще продължа по-късно.

Read Full Post »

Мисля си за утре. Предвижданията са, че утре ще има над 1 000 000 милион души по улиците. Това са много хора.
Утре ще бъде един голям ден. Ден, на който толкова много хора са заложили всичките си надежди. Ден на истината – каквато и да е тя.  

В зависимост от това как ще се развият нещата, много хора или ще се окрилят – или ще се отчаят. Ще има ли стегнати куфари? Ще има ли изпепелени надежди? 

Политиката е мръсно нещо. Не всеки става за нея. Повечето от нас не стават. Ние си мислим едни неща, мислим, че всичко е ясно, но хората, които стоят от другата страна – на ръководните позиции на държавата имат съвсем други планове. Сигурна съм, че ни чакат много изненади. Надявам се обаче и ние да ги изненадаме – с непреклонност, с постоянно присъствие навън – по улиците.

Исках, обаче да споделя нещо друго. Често чувам хора, които не във връзка с протестите, а по принцип, плюят по адрес на полицаите. Искам да кажа: хора – полицаите са хора като нас. Някои от тях мизерстват много повече от други, които в момента са на улицата и протестират. Но полицаите нямат право на протест. Те могат да свалят щитовете – и да покажат солидарност, но не могат да имат искания. 

Предлагам чрез тези протести да си подадем ръка  и да се опитаме да помогнем на цялото ни общество – на всеки един, който се нуждае от помощ –  в това число и на полицаите. Да включим към исканията на протеста и искания за увеличение и на техните доходи. Защото държавата – техния работодател ги е натоварила с достатъчно задължения и им е ограничила повечето от правата, които всички останали имаме.

Read Full Post »

Насилих се (направо се самоизнасилих) да го гледам по Панорама. Идеше ми да си счупя телевизора. Но какво ми е виновен горкият телевизор, че имаме държавен глава, който изглежда не по-умен от една средностатистическа магистралка?! Дори и циганките от околовръстното биха били по-конкретни и по-градивни, ако им зададете въпрос за това какво трябва да се промени в държавата. Някои щели да кажат, че „той бил наивен защото си мисли, че може да има диалог“? – Но той не бил наивен. Той щял да бъде честен, откровен, позитивен. Хората трябвало да знаят, че не всичките им искания могат да бъдат изпълнени. Е, не каза кои не могат, нито каза кои могат. Някои искания можели да се случат веднага – за други трябвало да почакаме. Щял да преговаря с легитимни представители на улицата. Първо: какво значи „улицата“? И Второ – как точно ще има нейни „легитимни представители“? Кое прави тези представители легитимни? Като онази служителка на пресконференцията – уж представител на „улицата“, която беше подставено лице на Бойко ли? Така ли ще легитимираме представителите на улицата? Не може 2-3 души да представляват всички. Няма вие да насилвате хората да се организират и структурират – още повече, когато за този диалог е нужно да се действа бързо.
Абе, подчехълник! Сигурна съм, че жена ти има по-големи топки от тебе! Госпожо, Президентша, моля ви помогнете на вашия мъж да остане в историята като човек с твърда ръка, като Президент, от който нещо наистина зависи! Сега му се падна. Той щеше да си стои в сянката на Бойко и никой нямаше да го помни. Името му щеше да фигурира само в 2-3 вица и толкоз! Но му се падна шанс и неговата звезда да изгрее. Той е неподготвен за този шанс – и през ум не му е минавало, че от него нещо ще зависи.
Ето защо:
Искам: консултациите между Президента и политическите партии да се излъчват на живо по телевизията. Това се нарича прозрачност. Искам да го видя online – в действие – какъв е президент на всички българи, искам да видя дали и как точно участва в диалога, искам да знам какво си говорят настоящите и бившите крадци на държавата. Това е единствения начин, по който народът ще може да ги коригира и ще може да реагира, за да не се окажем поставени отново пред свършен факт. За да не се окаже, че те отново взимат решенията вместо нас, за „наше“ добро, а всъщност отново ще си спасят кожите и всеки ще си гледа интереса.

Read Full Post »

… цяла сутрин.
Цяла сутрин, опиянени от възможността да се изкажат в ефир на живо и да пробутват плоските си коментари, представителите на всички политически сили използват ситуацията, за да започнат предизборната си кампания. Цяла сутрин ни губят времето и удължават агонията на това правителство като не гласуват оставката му.
Господа Народни Представители,
моля ви, не ни губете времето с празните си приказки. Тези лъжи, мними платформи и красиви думи ги слушахме толкова дълго, че чак ни се поръща от тях. Дойде времето, когато приказката за лъжливото овчарче стана истина. Да, героите са различни и сюжетът не е съвсем същия, но истината е, че никой вече не ви вярва. Никой не вярва на никоя политическа сила. И знаете ли още какво ви чака? На изборите ви очаква голяма изненада. Повечето вотове до момента бяха анти. Гласувахме не за СДС, а против БСП. После гласувахме не за НДСВ, а против СДС и БСП. После по същата логика хората гласуваха за Бойко. Но, дойде краят на цялата тази история. Защото на следващите избори ще станете свидетели на прецедент: това ще бъде първият вот, на който българите ще гласуваме против ВСИЧКИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ с празна бюлетина. Да, до сега имаше много хора, които не гласуваха защото не виждаха за кого да гласуват. Но след управлението на Бойко Борисов хората вече знаят: не искаме никой от вас да продължава да ни лъже, да продължава да краде и да вирее като паразит на гърба на българския народ.
Скъпи сънародници, моля ви, изгасете си телевизорите в знак на протест за това, че продължават да ни занимават с междупартийните си битки и интриги вместо да решават проблемите ни! Изгасете си телевизорите и им покажете, че не искате повече да им гледате физиономиите, не искате повече да чувате гласовете им, не ги искате във властта!
Аз вече го направих.

Read Full Post »

Страхът е голям. Страхът е огромен! Браво на хората, които успяха да уплашат политиците и да им дадат да разберат, че така ПРОСТО НЕ МОЖЕ! Никой не иска сега мандат, за да съставя правителство за оставащите четири месеца, защото знае, че това ще бъде пагубно за политическата му партия. Политиците са страхливци! Никой от тях не иска горещия картоф. Никой не иска да запретне ръкави и да бръкне в лайната. Всички искат избори, за да си гарантират мандат от четири години. И да ухаят на парфюм. Само че така не става.
Бойко продължава да плюе комунистите и ДПС – но за три години и половина управление не даде никой от тях на прокуратурата за зулумите, които са направили.
Никой от БСП и ДПС пък в момента не говори за това, че Бойко трябва да бъде съден. Видяли, че се изнасят чували от министерствата. Ами снимайте ги! Вземете ги! Залепете листчетата, които са нарязани! Прочетете какво пише в тях! Кажете ни какво става!
И в двата случая Крадецът вика „Дръжте крадеца!“
Всички са крадци и страхливци.
Трябват ни нови хора. Хора, които да имат акъл и, които да имат топки! Ама не като топките на Бойко Борисов – Нарциса – дето ги има само, когато трябва да смаже нечий бизнес, а истински топки – да държат на стискане в менгеме!
В парламента трябва да се влиза не с листи. Трябва да се гласува за личности. Само така можем да си гарантираме, че няма да го напълним с полирани мозъци, които слушат този или онзи партиен лидер защото само така ще си стоят на завет, ще си взимат заплатата и ще се надуват, че са много важни.
Никой не може да бъде над народа, над хората. Крайно време е политиците да го разберат. Те трябва да бъдат като майка – да мислят първо и преди всичко за децата си и, ако остане време – за себе си. И то не, за да благоденстват, а за да презаредят и да дерзаят отново! Трудно е да си майка, нали? Трудно е да ставаш пръв и да си лягаш последен. Трудно е да стоиш гладен, за да има какво да ядат децата ти. Трудно е да си във форма винаги – и ден и нощ, и събота, и неделя. Трудно е да подкрепяш, когато самият ти имаш нужда от рамо. Но… това е. Ако искат да са в политиката – така трябва да бъде. Това е кръст, а не – криле!
Българският народ има нужда от майка!
Стига мащехи!
Мамо?!
Къде си?

Read Full Post »

Трябва първо, въпреки задаващото се лошо време, хората на улиците да стават все повече и повече.
А иначе сега е много подходящ момент, някой смелчага от хората, на които Бойко Борисов съсипа бизнеса да се яви пред телевизиите и да разкаже как работи схемата. Трябва някой от хората чийто бизнес Бойко Борисов рекетираше или все още рекетира, да излезе пред света и да разкаже за истинското лице на премиера. Защото в момента ГЕРБ опитват да успят народа с обещания, чиято единствена цел е не да решат проблемите – защото тези проблеми не могат да бъдат решени просто така за ден или два, а да овладеят насъбралото се напрежение. Правителството иска да дочака пролетта, когато сметките за ток и парно ще паднат съвсем естествено поради затоплянето на времето, народът ще се успокои и така правителството ще изкара мандата си. 
ГЕРБ искат да успокоят народа. Искат отново да им повярваме и да се приберем в домовете си. Защото много добре знаят, че спрат ли веднъж простестите – много трудно ще се надигнем пак.

Щели да отнемат лиценза на ЧЕЗ. Премиерът казва – довечера! После в пресата обясняват, че всъщност ЧЕЗ има право да обжалва и фактическото отнемане на лицензията няма как да стане днес. А може и никога да не стане. Сега обещават – защото години наред ние се хващаме за голите им обещания като удавник за сламка. Скъпи сънародници, не се хващайте на прадни обещания. Три или осем процента по-ниски сметки за ток няма да решат проблемите ни. Проблемите са много повече от това, че сметките за ток са големи и ГЕРБ нямат потенциала да ги решат.
Освен това едва ли решението на кризата е отнемане на лицензии. Със сигурност има друго решение, за което обаче са нужни експерти и за постигане на ефектите, от което, ще е нужно много по-дълго време отколкото до „довечера“. Решението на този сериозен проблем – ще трябва да се изстрада отново от народа. Хора, ГЕРБ стопиха фискалния резерв на страната. Нарушиха закона като посегнаха на задължителния минимум на този резерв и по този начин ни излагат на огромен риск. Мизерията тепърва ще ни застига! Не се връзвайте на смелите обещания на премиера, недейте! Той няма потенциала (нето умствения нито експертния) да управлява нашата държава. Строи магистрали, но и руши нашето бъдеще защото и хал хабер си няма от това как се управлява държава и как се носи отговорност за 8млн. души.Той си мисли, че е просто сън и ще се размине, но този път се е объркал. НЯМА да се размине. Защото не е сън. Това наистина се случва.

Предлагам протестите да не спират докато не си отиде правителството. Да, ще се опитват да ни замазват очите, да ни отвличат вниманието, ще опитат всички номера, които досега са действали, но хората не трябва да се хващат.

Трябва независимо от задаващото се лошо време да сме навън, да им дишаме във вратовете, за да разберат, че никой не може да се гаври с хляба ни. Никой не може да се гаври с достойнството ни, никой не може да се гаври с правата ни.

Ние имаме право да имаме работа.

Ние имаме право да се изразяваме свободно.

Ние имаме право да живеем достоен живот.

Имаме право да ударим с юмрук и да кажем: Стига!

Имаме право да търсим отговорност на безотговорните.

Имаме право да задаваме въпроси и да получаваме ИСТИНСКИ отговори, а не ала-бала.

Имаме право да знаем истината.

В неделя аз ще бъда там – навън, с другите, които искат да знаят отговорите на въпросите, с останалите, които не сме съгласни да ни управляват мутри и бездарници, с хората, които от години гладуват и живеят в постоянен стрес дали ще имат пари да изпратят децата си на училище, да им купят учебници и обувки, да си платят сметкие. С хората, които нямат какво да ядат.

Защото такива хора има много. И те не са само пенсионери. Има много млади хора, семейства с деца, които са принудени да взимат кредити, за да доживеят до утре с надеждата, че „утре“ ще е по-добре. А това „утре“, което събира всичките им надежди, не им носи нищо по-хубаво.

И понеже „надеждата умира последна“, аз мисля, че надеждата вече умря.

Няма място за повече обещания.

Време е за изпълнението им.

Скъпи съграждани,ще се видим в неделя! 

Read Full Post »

Older Posts »

Иванка Курвоазие

някой ден ще ви разкажа всичко с глас на хиляда празни чаши и хиляда пълни пепелника

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: