Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Смях’ Category

– Мамо, помниш ли онази баница, дето ни я купи – с яйца и сирене? – казва почти петгодишната ми дъщеря.

– Да.

– Много беше гадна – бърчи нос докато яде от същата баница, ама без яйца.

– Е, маме, аз също слагам яйца и сирене в баницата и ти я харесваш…

– Да, ама те слагат някакви гадни яйца – мръщи се сякаш ще повърне – от крава…

Read Full Post »

Ох, много се смях от онези дни. По принцип имам приятелка, която има око да забелязва подобни неща, но явно покрай нея и аз развивам същия синдром.

Както си вървях покрай градинката на „Кристал“, зърнах следната обява, залепена на една от витрините на изоставено заведение:

Уважаеми собственици на това помещение, моля обадете си на телефоните от снимката. Не искам комисионна!

Уважаеми собственици на ето това помещение, моля обадете се на телефона от другата снимка! Криза е!

Read Full Post »

Во истина Возкресе! Като дете се срамувах да отговоря на този поздрав и се опитвах винаги да изпреварвам другите, за да не ми се налага да му отговарям. Имаше и други хора като мен. Докато аз успявях да измърморя под носа си „Наистина Възкресе!“, съм чувала и отговори като „Да!“ и “ И на теб“.

Днес обаче майка ми ме изненада. По споменатата причина побързах да й се обадя първа, а тя вдигна телефона с:

„Христос Възкресе, майче!“ и ме заби.

Но незнайно защо, може би съм пораснала, за първи път произнесох „Воистина Возкресе“ без никакво притеснение и даже от сърце.

Сигурно всяко нещо си има своето време.

Read Full Post »

Ако искате да сте следващият безработен, може би следващото съобщение ще ви заинтересува:

Криейтив отделът към рекламната агенция, обслужваща известния български пластичен хирург – д-р Енчев – обявява конкурс за рекламно послание в следващата outdoor (демек – билборди) рекламна кампания на неговата клиника. Наградените ще бъдат отличени с безплатни манипулации при д-р Енчев. Имената им няма да бъдат оповестявани. Както се казва: По лицата ИМ ще ги познаете!

 

 

Ето и някои от предложенията, които са получени до този момент:

1. Вече ми се налага да спя само с един! Благодаря Ви, д-р Енчев!

 2. Този път продадох девствеността си за десет хиляди долара! Благодаря Ви, д-р Енчев!

Включете се и вие! Очакваме ви!

Read Full Post »

 Знаете ли, че авторката на книгите „Историкът“ и „Крадци на лебеди“ – Елизабет Костова е учредила фондация, която помага на български автори да бъдат издавани в САЩ? И не само това, тази фондация подпомага с различни дейности и добрия превод от английски на български език.

Съвсем скоро и аз разбрах за това. И отидох на награждаването на преводач на годината – една награда на името на известния български преводач – Кръстан Дянков.

Там бяха отличени две книги(или по-точно преводачите им). Според журито – със същия успех бихме могли да разменим местата им в класирането. Това са книгите Шантарам и Белият тигър. Препоръчвам ги за четене. 

Книгата, за чиито филмови права Warner Bros. плати 2 милиона долара.

Световният бестселър ШАНТАРАМ  е автобиографичен роман, базиран на лудия живот на Грегъри Дейвид Робъртс. Роден в Мелбърн през 1952 г., след разпадането на брака си Грегъри Робъртс развива хероинова зависимост. Извършва 24 банкови обира с пистолет-играчка и само за една година успява да задигне 38 000 долара. Наречен е „бандитът-джентълмен“ заради това, че използва думи като „моля“ и „благодаря“ и носи костюми от три части по време на обирите си. Заловен е и получава 19-годишна присъда. Две години по-късно успява да избяга от затвора посред бял ден. Бяга за Бомбай, където създава безплатна клиника за бедняци. По-късно се свързва с Бомбайската мафия, за която работи години наред… Действа като контрабандист на злато, валута, фалшиви паспорти… Участва във войните на муджахидините в Афганистан срещу Съветския съюз… През 1990 г. е окончателно заловен във Франкфурт и е върнат в Австралия за доизлежаване на присъдата си. В затвора написва бестселъра ШАНТАРАМ, който е преведен на немски, френски, испански, италиански, руски, а сега и на български език! През 2004 г. правата за филмиране на романа са купени от киноиндустрията в лицето на Джони Деп и Warner Bros.

Днес Грегъри Дейвид Робъртс живее в Мелбърн, Франция, Германия и Бомбай

***

 

Първият роман на Аравинд Адига – „Белият Тигър“ – лежи в засада като самонадеяно признание на измамен, кръвожаден недорасъл философ, който има наглостта да се съмнява в низшето си положение в житейския ред. Неуважението му към по-възрастните и по-висшестоящите от него е шокиращо – дори Махатма Ганди не е пощаден от безсрамния му език. Балрам може би говори с гласа на новата Индия – хитър, недообмислен, самоироничен и невероятно бърз в сграбчването на предимство. В този остроумен роман-притча за променящото се индийско общество има много за похвала, но и много за размисъл.“
— Kevin Rushby, The Guardian

„Този изпълнен с устрем роман, чието действие се развива в Индия, се продава като противовес на лъскавата, мечтателна екзотика, която най-често получават западните читатели… Ако това са ръцете, които са построили Индия, то техните внуци наистина ще сритат задника на Америка… КУПЕТЕ ГО.“
— New York Magazine

“Изключителен и блестящ…Адига е истински писател с оригинален глас и поглед.”
— Adam Lively, Sunday Times

“Страстният стремеж на Балрам към свобода е стряскащ. Оставени сме да се питаме в какво го превръща той – в поредния главорез от градската джунгла на Индия или в революционер и идеалист? Тази книга ни държи в размисъл до последната страница и дори след нея и това е знак за качествата й и сериозните морални дилеми, които поставя.”
— Adrian Turpin, Financial Times

„„Белият тигър” съдържа пасажи със смайваща красота… Адига никога не оставя прецизността на езика да засенчи непосредствената реалност – без значение колко разгърнат е разказът.“
— Lee Thomas, San Francisco Chronicle

“Колкото по-образован, толкова и по-корумпиран става Балрам. И все пак съчувствието на читателя към бившия разносвач на чай никога не угасва. Създавайки герой, едновременно хитър и с психопатски наклонности, Адига сътворява образ почти толкова запомнящ се като този на Пип и се превръща в Чарлс Дикенс на поколението на кол-центровете.”
— The Economist

Приятно четене!

.

Read Full Post »

Да си призная, в последно време не следя календара и като нищо щях да пропусна тази дата. Това е нещо, което не би било възможно в годините, когато бях дете.

Чудно е, че има случаи, в които с големи усилия запомням имената на някои хора. Същото се случва и с много рождени дни. Помня, обаче, рождения ден на майката на един мой съученик  до 7 клас – 9 септември. Женицата се казваше Свобода.

Освен внушителните манифестации, които цяла България гледаше по телевизията, аз имам и един друг спомен от 9 септември. Една година (сигурно съмбила 5-6 клас), се бях върнала от ваканцията по-рано в София – може би към 20 август. Майка ми беше учителка в училището, в което учех и там, директорката каза – търсят се деца, които да поднесат цветя на ЦК на БКП на манифестацията по случай 9 септември. Не бяха намерили достатъчно деца и казаха да отида и аз. Правихме много репетиции, как и кога да се качим на мавзолея, кога да слезнем. Проблем беше, че нямах сини или черни обувки, които да са според униформата. въпреки, че нямахме пари – мама трябваше да купи.

Никога няма да забравя как ме убиваха онези обувки – обух ги на самия ден. Но стисках зъби, защото ми беше възложена специална задача – преди да се кача на мавзолея, ако някой ми дава бонбони или каквото и да е друго – ДА НЕ ВЗИМАМ (аз по принцип и до ден днешен имам проблем с взимането, но те нямаше как да знаят). После ни подариха на всички деца по една кутия шоколадови бонбони „Троен лешник“. Бяха голям лукс.

Майтапът е, че около 15 години след като дойде „демокрацията“ (аз мисля, че ние все повече се отдалечаваме от нея, но това е друг въпрос), на два пъти във вестниците излиза снимка с мавзолея точно от тази манифестация и АЗ БЯХ ТАМ! Едно малко момиче с кръгло лице и отговорна задача. Забравих да кажа – и огромен букет цветя.

По някакъв начин подсъзнателно свързвам 9.9 с 10.11. 

Следващият текст е цитиран (на претендирам за 100% точност) от предаването Ку-Ку или Каналето (нямам спомен кое беше първо от двете).

Представете си Слави Трифонов и Камен Воденичаров, облечени с пионерски униформи с къси панталони и обути със сандали и опънати, три-четвърти, бели чорапи. Слави беше с опашката, от която сега така се срамува.

Двамата (играят го срамежливи) и поклащайки дупетата си напред-назад, въртейки пръст в панталонките си, празнуваха ДЕСЕТИ НОЕМВРИ и изрецитираха:

Слави:

Десети ноемвЛи ми даде сандалки

Да могат да тичат кЛаченцата МАЛКИ(?!)

Камен:

Десети ноемвЛи ми даде гевЛече

– Яж, яж – десети ноемвЛи ми рече!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Read Full Post »

Споделих преди време, че прочетох сагата „Здрач“ и останах очарована от книгите. Но в САЩ нямат чувство за мярка  и се опитват да слагат всичко на конвейра за серийно производство. От 18 август по кината тръгва пародия на филма. По принцип няма лошо, но дрехите на артистите са същите както в оригинала, което ме кара да се замисля дали двете продукции нямат общо? Филмът ще се казва Vampires Suck.

Знам, че има и много противници (не толкова колкото и фенове) на филма и книгите,  и понеже съм пич, за тяхно удоволствие ще сложа тук линк към трейлъра на пародията. Ако случайно ви кефи…

http://www.youtube.com/watch?v=vHkPJ1ACLrg&feature=player_embedded

Read Full Post »

Older Posts »

Иванка Курвоазие

някой ден ще ви разкажа всичко с глас на хиляда празни чаши и хиляда пълни пепелника

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: