Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Рецепти’ Category

Това са линковете към всичките ми статии за месенето, печенето и сплитането на домашен Великденски козунак на конци. На 4 май  ще бъда online през целия ден. Ако някой има нужда от съвет или има въпроси – пишете ми коментар – ще ви отговоря веднага. Можете да ми партите и снимки от вашите козунаци на bridget_joness@yahoo.com . С ваше позволение ще ги постна в блога си. Успех!

Да правиш козунак е лесно. Ето как… се прави лесен козунак… – тази статия вече съдържа всичко необходимо – включително и сплитането на козунаците 🙂

Как се сплитат козунаци на три и четири плитки. Урок със снимки.

Бързо. Лесно. Вкусно. Да направим лесен козунак заедно. Сега (с много снимков материал 🙂 )

Козунак се прави лесно: Доказателство.

Представям ви г-н Козунак!

Писани (рисувани) яйца за Великден (обновена) – комплектите за рисуване на яйца с восък тази година съм виждала във Фантастико (4.90лв.), в една книжарничка на Иван Асен (малко след централата на Райфайзен посока Румънското посолство) и в Етнографския музей, който ще работи до 12 април на обяд – струва 4.20лв., но трябва да платите вход 3лв., за да стигнете до това да си я купите.

Писани (рисувани) яйца за Великден (продължение)

По следите на електрическите писалки за рисуване на яйца: ето я и моята

Advertisements

Read Full Post »

Защото: не са български и в този мисъл не носят духа, който трябва да носят
Защото: не искам да стимулирам китайската икономика
Защото: в това да купиш мартеница и да я подариш няма никаква символика

Какво ще направя? – Ще си направя мартеници сама. Трябват ми само бял и червен конец. Заради децата съм купила и мъниста в бяло и червено.

Какво печеля от това?
1. Ще подаря на близките ми хора мартеници, които са направени специално за тях
2. Няколко часа ще седя с децата по земята, за да създаваме мартеници с любов
3. Със спестените пари ще им купя книги
4. Ще науча децата си да правят мартеници, след време те ще научат своите деца и така… до края на света 🙂

Да си направим мартеници сами

Да си направим мартеници сами

Да си направим мартеници сами

Да си направим мартеници сами

Read Full Post »

То било много лесно! И бързо! И вкусно!

Ако се питате защо слагам тези удивителни ще ви кажа: защото смятам, че много хора предварително са решили, че не могат да правят питки и козунаци и се отказват без никога да са опитвали. С тези удивителни се опитвам да привлека вниманието ви, да ви накарам да се усъмните в това, че вие никога не можете да направите погача като тази на вашата свекърва и да ви помогна да се престрашите и да опитате поне веднъж да работите с тесто. Направите ли го – ще видите, че се справяте дори по-добре от нея (от свекървата) и ще се влюбите в изработването на всякакъв вид хляб.

Е, какво мислите?

Хайде момичета, не се страхувайте – отделете си час и половина, ако разполагате с голяма тава или два часа и половина, ако нямате голяма тава ( тогава ще ви се наложи да печете погачата на две по-малки погачи, което изисква един час повече). Или извикайте съседката и просто си поделете тестото 🙂 – така и двете ще имате топла погача за трапезата.

Какво имам предвид като казвам голяма тава? Наскоро си купих една от Карфур – дълбока и широка – като тези на бабите на село. Ако нямате такава – от една доза тесто се получават две погачи – едната по-голяма – изпечена в съд от огнеупорно стъкло – от големите елипси които съм снимала по-долу (има ги във всички вериги хранителни магазини – например Пикадили, Фантастико, Карфур, Метро) и една по-малка погача пак в съд от стъкло, която съм снимала по-долу.

Съдовете от стъкло са перфектни за печене на хляб, тъй като в тях дъното и страниците на хляба не прегарят, кората става тъничка и нежна и никой не би я извхърлил защото не обича кора. Аз ги използвам и за печенето на козунак – това си е мой патент 🙂 .

Продукти:

300гр. кашкавал

600мл. прясно мляко

1 пак. суха мая (аз рискувах и сложих прясна мая – ще ви кажа какъв е резултатът)

4-5 яйца (аз сложих 5)

2с.л. кисело мляко

щипка сол (аз сложих 5 големи щипки сол)

1с.л. захар

2 с.л. олио (аз сложих 4-5)

1.5кг брашно

125гр. масло

Всички продукти да са на стайна температура (и да не са – не е фатално – изпробвах го).

Затопляме млякото (да не е горещо – хладко) и прибавяме към него захарта, маята (размиваме добре), яйцата (като оставяме два жълтъка от тях за намазване, а останалите разбваме и прибавяме), солта, олиото и киселото мляко.

В друга купа пресяваме брашното.

Започваме да добавяме брашното към сместа. Когато е омесено, правим три или пет топки (аз направих 5, но може би ще е по-удобно да се направят три). Разточват се на кори и се намазват една по една с маслото. Между тях се настъргва кашкавал (без последната кора). Наредените една върху друга кори (като торта) се нарязват на 4 и всяка от тях – на още четири. Стават 16 парчета (като за торта).

Погача

Погача

Погача

Погача

Нарязваме наложените кори

Нарязваме наложените кори

Навиват се като кроасани и се редят в тавата. Навиването на кроасаните се оказа малко … как да кажа. Не сложно, ами просто парчетата бяха прекалено теснички. Затова, взех едната четвъртина и я смачках с ръце, за да се сплеска и да стане по-широка, а оттам и парчетата, от които навивам кроасани да станат по-широки и удобни за навиване.

Сплескваме тестото преди да го нарежем

Сплескваме тестото преди да го нарежем

Навиваме на кроасан

Навиваме на кроасан

Забележка: навитите като кроасани парчета много приличат на кръгчета, а не на кроасани. Подредете 4 в средата на тавата – в легнало положение, а другите като лъчи около тях – както бихте сложили кроасан да се пече (като кифличка). След малко ще добавя и снимките, които направих. Моята тава се оказа малка и не побра 16-те парчета. Побра само 12. Затова направих една голяма тава и една малка с 4 кроасанчета.

Погачата. Наредих 12 навити като кроасани парчета и подредих така...

Погачата. Наредих 12 навити като кроасани парчета и подредих така…

Ето и малката погача. Погачката :)

Ето и малката погача. Погачката 🙂

Когато станат двойни по обем, намазват се с яйце и се пекат. Аз ще пробвам да ги изпека на 170 градуса пък да видим какво ще стане.

🙂

Е, погачите ми са готови. Тук снимам слагам само малката, защото забравих да снимам голямата.

Готовата погача :)

Готовата погача 🙂

Като изводи трябва да кажа: разточете корите предварително по-тънки и по-големи. Като ги сплесквате постфактум, се губи ефекта, който се цели с разточването на корите. На сол ми се получи добре – значи, ако сложите щипка сол както е по рецептата – ще бъде малко безсолно.

Ще стане още по-хубаво, ако сложиме и сирене между корите освен кашкавал .

Печенето на 170 градуса е ок. Малката погача – около 40 мин. Голямата – около час – час и малко.

Е, това е от мен за днес.

Весело посрещане на Новата Година!

Првих погачата още няколко пъти. Ето на какво ме научи опитът:

1. За намазването – добре е да разбъркаме жълтъците с една лъжица плясно мляко – така погачата не мирише на жълтък, цветът й е по-бледо-жълт и жълтъкът не прегаря при печенето

2. За реденето в тавата: ако разделите тестото на осем части – можете да направите следното:

– разточвате осем тънки кори. Първите четири налагате една върху друга като пак намазвате с масло и ръсите с кашкавал всяка кора, след което навивате на руло. Правите същото и с вторите четири кори. Така имате две рула. Краищата на всяко руло се отрязват и се слагат в средата на тавата – с неравната част нагоре (тоест там където е рязал ножът – трябва да се постави върху тавата) – изглеждат като рози по този начин. Останалата част от рулата се нарязва на зиг-заг – като кроасани. Без да разваляте рулата – редите ги около основните четири парчета в кръг – просто вдигате единия зиг-заг и го слагате в тавата. После правите същото и с другия. Следващия път ще сложа и снимка 🙂

Read Full Post »

Направо нямам търпение.

Естествено ще споделям почти едновременно както рецептата, така и това как ми се получава.

Казаха, че била страхотно вкусна, а и не изглежда трудна за изпълнение.

Ще се видим утре сутринта. Към 9-9.30ч.

🙂

Read Full Post »

Сармите ми винаги стават много вкусни. Знам рецептата от мама, тя пък – от баба, а баба не знам от къде я знае. Съвсем простичка е и лесна за изпълнение.

Нарязвате праз лук на ситно. Аз използвам само бялата част от праза. За една доза нарязвам бялата част на 4 средно дебели стръка праз. Запържвам го с умерено количество олио, като добавям съвсем малко сол. Когато започне да се пържи, добавям и червен пипер – не много, настъргвам 3-4 завъртания на мелничката черен пипер и слагам 4-5 щипки много ситно смляна чубрица.

Докато празът се пържи, измивам чаша и половина ориз „Европа“ с вряла вода – 2-3 пъти.

Когато празът омекне, добавям ориза и той за малко да се запържи.

После добавям 2 чаши зелев сок и една чаша вода и оставям на слаб огън докато оризът поеме.

На дъното на тенджерата поставям 2 листа от зелето, за да не загарят сармите. После завивам сармите като отрязвам дебелата част в основата на листата защото е жилава и трудно се сварява.

Нареждам ги в тенджерата и отново ги завивам отгоре с един зелев лист и върху него слагам накаква чиния, за да не се отворят сармите при варенето.

Заливам отново със зелев сок и вода.

След това добавям само вода защото иначе става много солено.

Имайте предвид една тънкост. Нямам обяснение защо, но течността от сармите винаги стои отгоре и може да ви се струва, че има достатъчно вода за сваряването, а това всъщност въобще да не е така и сармите ви да загорят. Най-лесно ще разберете има ли достатъчно течност като добавите студена вода – тогава цялата течност отново слиза на дъното на тенджерата и вие можете да видите колко точно е тя. Ако обичате сармите със сос – доливайте по-често.

След като заври – намалете котлона и оставете за около час – час и нещо.

Пожелавам ви един топъл празник довечера и една приказна Коледа утре.

Read Full Post »

От доста време ме сърбяха ръцете на направя курабийки за Коледа, но все не откривах рецепта, която да спечели доверието ми. В превод това означава: никога до сега не съм правила курабийки за Коледа. Никога. До вчера.

Имах рецептата на sms в телефона си от една позната. Рецептата отлежаваше там вече седмица, когато реших да я споделя с моя приятелка – отново чрез sms. Тя го погледна и каза: в тази рецепта няма ли мазнина? Леле! Дори не бях я прочела.

sms- ът беше на латиница – много мразя такива – и бях отложила четенето на рецептата за-когато-имам-повече-настроение. Изглеждаше така: 3qica, 1ch.ch. zahar, 1cha6a med, 1/2lajichka soda, 1/2l.bakpulver,1l.kanela, malko karamfil i djindjifil,okolo 1kg.bra6no (и вие не я прочетохте, нали :)? )

Обадих се, направих справка – „да“ мазнина имаше – половин чаша олио – „извинявай, забравила съм да ти я напиша“ и така се започна…

После обиколих половин София за карамфил. И джинджифил. Ами украса? Трябва ми украса! На децата ще им е забавно да рисуват. Значи – трябват ми сладкарски бои. Питах приятелки – никой не заеше от къде да купя. Децата предложиха: „защо не питаш в сладкарницата?“. Правилно. До нас има сладкарски цех. Питах – нямаме. – От къде зареждате? Има една фирма „Змееборец“ но… (винаги след „но“ е най-важното) тя работи в събота до два. Боже, какъв късмет! Днес е събота, но… е 13.57! Имам три минути. Три!

За 30 сек. намерих в интернет координатите им, обадих се по телефона – „затваряме“. – Ох. Питаха „спешно ли е“, казах“да!“ и тръгнах. Няма такси – 10мин. тичам по улицата. Намирам такси. Той пък, никога не е бил такси и този квартал малко го познава. Навигацията на google maps не дава желания резултат – една улица не знам дали да я броя. В таксито е горещо, на мен ми се пишка та две не виждам, таксито е мръсно и мирише, шофьорът – също, кара ужасно – газ-спирачка и за малко да повърна, вече е 14.17, а аз не съм там. В крайна сметка стигам. Заключено е. Звъня отново. Вдигат (все пак адресът е ул. Кадемлийска 6!). Отварят ми и О!Щастие! Вътре има и неща, които не съм мечтала да намеря – брокатени бои, миниатюрни топченца в страхотни наситени цветове, всякакви сладкарски пособия, които ми взимат акъла…

Сладкарски бои

Сладкарски бои

В крайна сметка, купувам от всичко това (плюс две четки, с които да рисуваме) и се връщам във вонящото такси с още по-пълен пикочен мехур. Извършвам направо геройство, за да не повърна (нали все пак го правя за децата!) и се прибирам полу-жива в къщи. След целия този екшън, решавам, че една доза ми е малко ( 🙂 ) и запретвам ръкави…

Ето какво забърках:

двойна доза 🙂 !

6 яйца

2 чаши захар

1ч.олио

1ч.л. сода

1п. бакпулвер

1/2 буркан мед

2ч.л. канела

3 цветчета от карамфил

половин щипчица джинджифил

малко повече от 2кг. брашно

Разбърках ги в реда, в който съм ги написала тук . Когато тестото стана готово, оставих в хладилника за 30-40мин. През това време загрях фурната на 170 градуса. Отчупвах от тестото колкото за една разточена кора. Поръсвах отдолу (за разточването) повечко брашно защото тестото е лепкаво. Използвах хартия за печене (два листа), както и оригиналната тава от фурната. Докато едните курабийки се печаха на вентилатор (до покафеняване на ръбовете), аз правех следващите върху свободната хартия. Така спестих време.

Два часа и половина по-късно:

излишно е да казвам, че курабийките (освен, че станаха превъзходно вкусни) бяха твъъъъърде много. Три огромни табли. С връх.

Ето малко снимков материал:

 Коледни курабийки

Коледни курабийки

Изпечени Коледни курабийки

Изпечени Коледни курабийки

Трябваше да ги сложа на по-голямо разстояние защото залепнаха. Нищо, следващата тава…

Коледни курабийки

Коледни курабийки

И по-следващата…

Коледни курабийки

Коледни курабийки

Ето и малко от кочината, за да добиете бегла представа какво трябваше да изчистя след това :):

:)

🙂

Но пък си заслужаваше, защото…

Love is everywhere

Love is everywhere

Произведох три ето такива табли:

Коледни сладки

Коледни сладки

А украсата? За нея нямах сили снощи. Направих я днес. Ето рецептата:

Забъркайте един белтък от яйце с една чаша пудра захар (става гъсто, но не твърде). Разбийте хубаво – да не си личи захарта. Мажете върху сладките. Докато е меко можете да украсите с всякакви пръчици и подобни. Като се втвърди (за около петнайсет минути) можете да го нарисувате с бои:

Колетни слъдки с глазура

Коледни слъдки с глазура

Рисувани коледни сладки

Рисувани коледни сладки

Любовта била навсякъде…

Love is everywhere

Love is everywhere

И така, та чак до Коледа можете да си рисувате.

Коледна звезда, но бяла :)

Коледна звезда, но бяла 🙂

Finally:

Коледни сладки с глазура

Коледни сладки с глазура

Е, това беше всичко от мен за днес..

Приятно печене и Весела Коледа от мен!

Read Full Post »

Това са линковете към всичките ми статии за месенето, печенето и сплитането на домашен Великденски козунак на конци. Утре – 14 април – ще бъда online през целия ден. Ако някой има нужда от съвет или има въпроси – пишете ми коментар – ще ви отговоря веднага. Можете да ми партите и снимки от вашите козунаци на bridget_joness@yahoo.com . С ваше позволение ще ги постна в блога си. Успех!

Да правиш козунак е лесно. Ето как… се прави лесен козунак… – тази статия вече съдържа всичко необходимо – включително и сплитането на козунаците 🙂

Как се сплитат козунаци на три и четири плитки. Урок със снимки.

Бързо. Лесно. Вкусно. Да направим лесен козунак заедно. Сега (с много снимков материал 🙂 )

Козунак се прави лесно: Доказателство.

Представям ви г-н Козунак!

Писани (рисувани) яйца за Великден (обновена) – комплектите за рисуване на яйца с восък тази година съм виждала във Фантастико (4.90лв.), в една книжарничка на Иван Асен (малко след централата на Райфайзен посока Румънското посолство) и в Етнографския музей, който ще работи до 12 април на обяд – струва 4.20лв., но трябва да платите вход 3лв., за да стигнете до това да си я купите.

Писани (рисувани) яйца за Великден (продължение)

По следите на електрическите писалки за рисуване на яйца: ето я и моята

Read Full Post »

Older Posts »

Иванка Курвоазие

някой ден ще ви разкажа всичко с глас на хиляда празни чаши и хиляда пълни пепелника

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: