Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Реалност’ Category

Извинете ме. Предварително ме извинете. Напоследък пиша само за борбата на свинята с тиквата. Досадно е. Сигурно е досадно за четене. Но повярвайте, ролята на свинята много ми писна. Още повече, когато тиквата не е само една, а е поне е дна на ден… Този път е БТК (или както в последно време се нарича Vivacom).

Възниква проблем с нета. На договора пише: при технически проблеми, свържете се с номер 123.

Взимам мобилния (той е към Мобилтел). Набирам 123.

– Набраният код е грешен – съобщава ми автоматичен женски глас.

Хм… Набирам 02123

– Набраният код е грешен – отново съобщава същият автоматичен женски глас.

Добе де, грешен е. Очевидно работи само, ако ползвам номер на БТК. Ама ние не ползваме техния телефон – и без това имаме много.

Обаче нямам и интернет, където да потърся друг номер…

Не се отказвам. Находчива съм. Какво мога да направя?

А! Сетих се!

Обаждам се на 11800. Оттам казват „Моля, запишете“:

– 070017000

Ура! Ще ми оправят нета!

След като изчаках търпеливо всички съобщения (като се започне с „for English press one“, мине се през „Вашето обаждане може да бъде записано от съображения за сигурност, с цел подобряване – забележете – КАЧЕСТВОТО НА ОБСЛУЖВАНЕ и се завърши с различните опции  „за еди-какво-си натиснете едно, за еди-какво-си натиснете две, за еди-какво-си натиснете три, за да чуете това съобщение отново, натиснете диез“) се свързвам с една девойка (защо не мога да помня имена!), която още при първото си отваряне на устата, събужда в мен подозрение, че не е много в час. Повеждаме един ЧЕТИРИДЕСЕТМИНУТЕН ИДИОТСКИ РАЗГОВОР.

Преразказвам:

– Добър вечер, разговаряте с еди-коя-си. С какво мога да ви бъда полезна?

– Добър вечер. От десетина дни имам проблеми с интернета. Свързвам се към мрежата, но постоянно ме изхвърля и отново търси мрежата.

– Кажете ми телефона.

– (Казвам го няколко пъти защото тя не може да го повтори)

– На чие име се води?

– (казвам го) ОПИТВАХ И КАТО ИЗКЛЮЧВАХ РУТЕРА, но нищо не се оправя.

– РЕСТАРТИРАХТЕ ЛИ РУТЕРА?

Боже! Рестартирането различно ли е от изключването?

– Ами аз го изключвах, но той може би се рестартира по друг начин?

– Какъв цвят е модемът ви?

– Бял.

– А предпоследната ви лампичка свети ли постоянно?

– От дясно на ляво или от ляво на дясно предпоследната?

– От ляво на дясно.

– Свети. И предпоследната от дясно на ляво и тя свети.

– Можете ли да проверите дали има сигнал в слушалката?

– Ами ние не ползваме слушалка и няма как да проверя за сигнал.

– А някакъв апарат в къщи нямате ли?

– Нямаме.

– Добре. Тогава има един сив кабел, който излиза от модема и се включва в стената.

– Да.

– Извадете го и пак го включете да щракне.

– Добре… Направих го. В модема. С оснзи, в стената, и с него ли да напрвавя така?

– Да. Защото при нас излиза, че няма връзка с централата.

– Готово.

– Я сега опитайте да се свържете с интернет.

– Момент… Пак същия проблем. Свързва се и през 2-3 секунди започва да търси мрежата.

Разговорът продължава все толкова идиотски много дълго. Към 40 минути. Девойката решава да смени името на мрежата ми, но точно когато казва нещо за паролата (познайте!) връзката ПРЕ-КЪС-ВА! Бинго!

Обаждам се отново. Изчаквам всичките онези идиотски съобщения и се свързвам.

Този път гласът е мъжки.

– Виваком, добър вечер. Еди-кой-си е на телефона, с какво мога да ви бъда полезен?

– Добър вечер. Току-що разговарях с ваша колежка и тъкмо ми казваше нещо за паролата на интернета ми и връзката прекъсна. Можете ли да ме свържете с нея?

– Нямаме такава възможност (!!!). Кажете какъв ви е проблема.

– Господине, четиридесет минути разговарях с вашата колежка, не искам да започвам всичко отначало.

– Съжалявам, но не мога да ви свържа.

– Добре. От десетина дни имам проблем с интернета. (нарочно ви го разправям подробно, та и вие да разберете докато го четете как се чувствах аз!) Свързвам се, но през 2-3 секунди ме изхвърля и отново започва да търси мрежата.

– През страницата ни също можете да си оправите настройките. Пробвахте ли?

– Как да си ги оправя като нямам интернет?

– Добре. Кажете ми номера на телефона.

– (Казвам го. Отново няколко пъти защото и той не може да го повтори)

– Изключете рутера.

– Вече го парвих няколко пъти. Не помага.

– Какъв цвят е рутерът ви?

– Бял. Двата края на сивия кабел щракнаха и предпоследната лампа от ляво на дясно свети постоянно. Защо трябва да водя и с вас същия идиотски разговор? Колежката ви смени името на мрежата ми и трябваше да ми каже паролата. Не може ли просто да я попитате?

– Не. Нямаме такава възможност. Ще пусна настройките на рутера ви дистанционно. Кажете ми като светне предпоследната лампа постоянно.

Чакам 2-3 минути на телефона. Боже, дано пак не прекъсне връзката!

– Светна.

– Опитайте сега.

– Проблемът е същия. Пак постоянно търси мрежата.

– Добре. Момент да проверя кога може да ви ПОСЕТИ ТЕХНИК… В сряда. Между 11 и 13.

– Добре. Запишете часа.

– Готово. В сряда. Между 11 и 13ч.

– Благодаря.

Затваряме.

Това се случи в неделя вечерта.

Във вторник през деня им се обаждам (изчаквам всичките онези идиотски автоматични съобщения) да ги помоля като дойдат техниците, да не звънят на звънеца, а на мобилния защото децата ще спят, да не ги събудат. Отговарят ми „Добре. Записвам номера.“

Следващото се случва , в сряда вечер. Тоест преди малко. Сигурно за това имам нерви да изпиша всичките тези идиотски неща.

Техниците не дойдоха, аз все още имам същия проблем. Обаждам се на 070017000. Отново изчаквам онези ужасни автоматични съобщения. Натискам 2. Обажда ми се (подозирам, че е онази същата от неделя. Първата. Дето ми смени името на мрежата.)

– Виваком, добър вечер. Еди-коя-си е на телефона, с какво мога да ви бъда полезна?

– Здравейте. В неделя вечер ваши колеги ми записаха час за посещение на техниците на домашен адрес, тъй като имам проблем с интернета. Днес никой не дойде, а аз все още имам проблем. Можете ли да ми кажете какво се е злучило?

– От кой номер се обаждате?

– От еди-кой си. (отново го повтарям три пъти. На третия път вече с по-висок глас, тъй като вече достатъчно съм им набрала)

– На чие име се води?

– На еди-кое си.

– Ще ви сменя името на мрежата. Изчакайте да видите дали има резултат.

Водим отново безумен разговор за това какво да е името на мрежата ми. Аз си искам старото. Не можело. Щяло да бъде неразпознаваемо (тази знаела и дълги думи!) защото вече е използвано. Спомена и нещо като „кешира“. Опитва се да ме респектира със знания. Нервите ми са към края си. Съгласявам се на каквото-и-да-е име.

Проблемът ми отново не е решен.

– Можете ли да ми кажете защо техниците не дойдоха?

– Никой ли не ви се обади, че няма да дойдат?

– Не.

– Ами те са решили проблема ви дистанционно.

– Как така? Записват ми час за посещение, не идват, решават ми проблема дистанционно, а аз все още имам същия проблем?!

И вие недоумявате, нали? Звучи сякаш съм луда.

– Ами те ви записват час, за да проверят проблема ви и, ако може да се реши дистанционно, го решават дистанционно.

– Вижте, колегата ви ми каза, че не може да напвави нищо дистанционно и записва час ЗА ПОСЕЩЕНИЕ.

– Тя отговаря нещо, което аз не разбирам защото от самото начало говори съвсем тихо и аз се напрягам зверски, за да я чувам.

– Може ли да говорите малко по-високо, защото не ви чувам?

– Аз говоря ДОСТАТЪЧНО ВИСОКО.

Как реши, че е достатъчно, след като не я чувам?

– Добре, но нещо не разбирам.Все едно аз да си запиша час за зъболекар и той да ми реши проблема дистанционно!

– Ами проблемът с интернета може да се реши дистанционно.

– Но вашия колега каза, че НЕ МОЖЕ ДА НАПВРАВИ НИЩО ДИСТАНЦИОННО И ЗАПИСВА ЗА ПОСЕЩЕНИЕ НА ДОМАШЕН АДРЕС!

– Ами те са ви решили проблема дистанционно.

– Не са.

– Добре. Ще ви запиша час.

– Искате да ми кажете, че ми записвате час за техници, които не знаят дали ще идват, но аз трябва да изляза от работа и да си стоя вкъщи за всеки случай?

– Да.

– Тогава, може ли да ми запишете час за вечерта, когато по принцип съм си вкъщи?

– Работното време на техниците е от 9 до 17. Ще ви запиша час.

– За какво? За да ми решат проблема дистанционно?

– Незнам. Те ще преценят.

– Все пак бихте ли ми казали какъв ми е бил проблемът, който са решили?

– Не знам.

– Добре. Тогава ми обяснете, каква е системата. Вие записвате заявката. Тя къде отива и как се обработва? Как ще ми гарантирате, че някой прави нещо по въпроса?

– Не мога да ви кажа това.

– Просто ми обяснете процедурата.

– Не мога да ви я обясня. Зависи от техниците.

– Кое зависи от техниците. Нали вие записвате заявката. Тя къде отива?

– При техниците.

– Те я приемат и после какво следва?

– Не знам. Те решават.

– Това е безумие. Можете ли да ми кажете къде мога да се оплача?

– Във всеки един магазин на Виваком, писмено.

– Не ми върши работа.Вече се оплаквах. Откакто три месеца имаме договор с вас за интернет, телефон и телевизия, а все още нямаме телевизия (защото при вас нямало записана такава заявка!) си съксах нервите да се оплаквам писмено, но очевидно няма ефект.

– Съжалявам, но телефон не мога да ви дам. Нямаме такъв телефон.

Тук вече се предавам. Отказвам се. Това е безумие. Безумна ситуация. Мозъкът ми отказва да го смели. Все едно говоря с автоматичен женски глас. Все едно говоря на стената. Тази или е тъпа. Или не разбира, или цялата им система е такава. Създадена да лъже хората, да им губи времето, да отлага решаването на проблема. Защото тези от Виваком два месеца ми прекарваха телефон и интернет! ДВА МЕСЕЦА! Първо търсиха къде им е кабела. Нямало го. Дойде втори екип, който го намери! Еврика! Но не намери сигнала. Дойде трети екип, който намери сигнала. Около месец чакахме отново първия екип, който да ни свърже интернета. Накрая ни изпратиха с куриер модема да си го свържем САМИ! Телевизия още нямаме. Имат си различни екипи и за телевизия. Още не са дошли да ни я монтират, защото при тях въобще нямало записана такава заявка. Предсатвете си! Не коментирам, че вече плащаме три месеца за услугата, която частично ползваме само от един месец.

Бате Бойко дали може да ми помогне?

В него е последната ми надежда.

Пооооомооооооощ!

Advertisements

Read Full Post »

Днес е един от онези дни, в които завършекът ебава майката на всичко останало. Опитвам се да надскоча себе си и да си кажа “  дреме ми на оная работа“, обаче явно 161см. са висока летва за мен.

Мразя жените, които постигат всичко с мрънкане. Дори тези, които го постигат с еб..не са ми по-симпатични.

Извинете ме за грубия език.

Сега и вие кажете:

Read Full Post »

Ето част от заглавията на „24 часа“ от 17 август:

1. Авария пак спря тока за час на юг.

2. 2200 викат линейка – падат по улиците

3. Кристияна мъртва, кучета убийци в приют, стопанката им извън затвора

4. Търсят дрога, откриват мераклии на момченца

5. Климатик падна върху огнеборец при адски пожар

6. Баща погребва тайно дете за пенсията

7. Полицай жали по загинал, който го накисна за побой

8. Килърът Дачи си тръгна от Варна без обвинение

9. Крадци отмъкнаха 10000лв. и злато

10. Румънка бере душа след челен сблъсък с автобус

11. Пиян шофьор криволичи по пътя с камион

12. Сводник заминава за Германия

13. Измамница прибрала 1300 ЕВРО

14. Мъж прави секс с дете в Каменар

15. Линейка уби човек, докато танцуваше от радост, че е жив

16. Певица от „Ноу ейнджълс“ ръсела СПИН

17. Мълния цепи на 3 самолет в Колумбия

18. Земетръс удари Сицилия, свлачища раниха хора

Аз не издържам повече, а вие?

Read Full Post »

Много пъти „ядох това дърво“ и се чудех: Как е възможно? Сигурно нещо бъркам. Купувам си охладено пиле, опаковано днес, а утре, когато го слагам да се готви – смърди та се не трае!  

Нямам представа колко съм изхвърлила. Но са много.

Е, вчера си купих пиле, опаковано –  вчера – 25.07.2010г. И днес, когато разкъсах плика – ИЗ-НЕ-НА-ДАААА! Не е възможно да стоиш до него – какво остава да го ядеш!

Проверявам пак – пише  ОПАКОВАНО НА 25.07.2010г. За щастие, на гости ми беше една приятелка, която от скоро работи в магазин за хранителни стоки. И казва: О…, чакай ти – те му лепят ВТОРИ етикет! Я, разлепи този!

Разлепих. И отдолу – нова ИЗ-НЕ-НА-ДАААА! Стар етикет. На него пише – опаковано на 23.07.2010г. Сега се сещам, че можех да проверя и за трети. Не се сетих.

Опитах да ги снимам, за да ги постна тук, но снимката с телефона ми не ставаше ясна. Не успях, но важното е, че научих тайната на разваленото пиле! Тъй като не съм си в къщи, беше късно и съм сама с децата – нямаше как да отида в магазина днес. Приятелката ми пое този ангажимент. Каза, че обикновено се обвиняват клиентите в неправилно съхранение. Чудно ми е какво ще й кажат. Утре ще мога да споделя с вас. СЕГА Я ЧУХ – СМЕНИЛИ СА ГО.

Изкушавам се да купя още едно такова пиле и да го занеса в комисията за защита на потребителите. Тези хора скучаят и, когато им дадеш работа откликват сърцато.

Пилето купих в магазин „Бурлекс“ във Варна.

Read Full Post »

Прочетох, че някакъв психично болен, когото пуснали от лудницата бил убил майка си.

Аз ще продължа с историите от моя живот и ще ви разкажа какво ми се случи преди мно..ого години:

С мъжа ми бяхме млади гаджета. Един ден имах доста обикаляне по София. Пътувах с градския транспорт. Направи ми впечатление, че на няколко пъти срещам погледа на един мъж, който изглеждаше като пуснат в отпуск затворник. 

Реших, че трябва да проверя дали наистина върви след мен или това наистина е някакво суперсъвпадение.

Два пъти се качих е слязох от трамвай за по една спирка. Същото направи и той. След това се качих за няколко спирки и слезнах една спирка преди дома на приятеля ми, з да му звънна от уличен телефон да ме чака пред входа на блока. Уви, даваше истерично заето. Онзи като видя, че продължавам да набирам и не се свързвам започна да ме приближава (това сеслучва в късния след обед по светло). За щастие в този момент на спирката спря трамвай и аз се качих – той след мен. Влезнах в близкото тото и помолих един мъж да ме изпрати до входа – обясних му ситуацията. той ме изгледа с недоверие, но в крайна сметка ме придружи.

Стигнах благополучно, но в момента, в който ми отвориха вратата – се строполих от напрежение – шубето ме беше смазало. Обясних случката и приятелат ми и баща му излязоха да търсят човека (когото аз подробно описах – пропуснах да кажа, че в трамвая преди да сляза да звъня по телефона, ме добрижи в тъпканицата и започна да ми говори мръсотии).

След 2 години, на спирката на трамвая до блока на гаджето ми, видях мъжа и му го показах. А гаджето ми казва: Това не е възможно – този е баща на един съученик и знаеш ли как си играеше с нас като бяхме малки?! Объркала си се.

Да – ама, не!

След няколко месеца същият този тип беше на първа страница на „Нощен труд“ – нарязал майка си на парчета и се самоубил!

Какъв късмет, а?

Read Full Post »

Този пост не е само за моята градина, а и за уроците на живота.

Казвала съм ви, че градината, в която работя беше на моята любима баба, която освен любима, беше и невероятен човек.

Като малка много обичах шипков мармалад. Тя ми правеше, но аз не го ядях – казвах, че този от магазина е по-вкусен.

Преди време, моята голяма дъщеря хареса много кифлите с мармалад. И аз реших за по-здравословно да й направя домашен шипков мармалад (защо не и кифлички?). Двете заедно набрахме шипки. И тогава разбрах колко е трудно, трудоемко и уморително да правиш шипков мармалад. И колко боли, когато детето откаже да го яде…

В тази връзка, в същата тази градина, моята баба имаше разни овошки. Кога косовете изяждаха вишните, кога ябълките се разболяваха, но все имаше по нещичко. Баба все ми предлагаше своята продукция. Когато бях по-зелена – отказвах да взема. Когато започнах да поумнявам (започнах да разбирам колко е важно за нея да дава)- приемах нещата, а когато не ми харесваха или не можехме да ги изядем без да се развалят – давах ги на хора в нужда.

Баба ми носеше едни крушки – малки и грозни. Никога не ги опитах.

Знаете ли колко са ми сладки сега?… Когато аз ги бера, а нея я няма да си похапнем от тях заедно. Едната ми дъщеря ги хареса… А другата – не.

Колко сме глупави хората. И надменни. И невнимателни. Отхвърлящи.  Високомерни.

Мога да изброя още стотици подобни епитети.

Щастлива съм, че поумнях преди баба да почине (не достатъчно, за да ям от нейните круши, но все пак …) и успях да й покажа колко я обичам и колко много означава за мен…

♥ ♥ ♥

Въпреки ужасното време тази година – студ, пек, слана, град, дъжд и още дъжд, вчера обрах първите плодове (ако не броим ягодите и малините) от моята градина. Тази година няма да пожъна някакви сериозни успехи, но като се има предвид лошото време и това, че се налага да оставя градината си на произвола на съдбата в следващите 30 дни – благодарна съм и на това :).

Ето малко снимки (доматите се разболяха от влагата, защото от толкова дъжд не успях да ги напръскам за мана, но…).

Морковите ми не са големи, но са ароматни ивкусни.

Беше малко презрял, но нали си е мой :)... го изядохме на салата

Също така имах 3 краставички и малко оцеляли от косовете малини. Брах ги в ужасен дъжд, но се чувствах щастлива. Босилекът ми също е тръгнал – дори цъфти (както и чубрицата).

Read Full Post »

Миналата  година пак валя. До късно през юли. Но тази година и студът, и липсата на слънце обезсмислиха труда на много хора. Първо падна късна слана. След това валя град като яйца. Сега е студено и няма слънце. Помня, че по това време миналата година вече берях краставици, а сега имам около 10-12 цвята. Доматите ми също не могат да се сравняват като количество, а за качеството още е рано да се каже. Във вски случай от толкова дъжд се разболяха от мана, а аз утре зъминавам за дълго и нямах време да ги напръскам. Няколко корена дори вече изсъхнаха от сланата. Царевицата също не се получи – имам само 2, а посадих около 30. Дори и бобът не върви – дъждът запечата земята и не успя да пробие.

Единствено морковите сякаш са полудели – явно дъждът им се отразява добре. Бях посадила босилек, чубрица и целина – чак сега са се съвзели и дори са цъфнали. Също и от чушките може нещо да излезе.

Имам и някои радостни моменти. Тази година явно нямаше косове и набрах много ягоди. Децата ми са луди по домашен сок от ягоди. Малини също имаше и тепърва ще има още много. Но аз няма да съм тук, за да ги обера. Ще ги дам на едни добри хорица, които понякога ми помагат в градината. 
Малко ми се е свило сърцето, че оставям градината без да съм организирала грижата за нея, но пък от друга страна заминавам с децата да видят малко свят (и аз с тях, де). Не знам дали това компенсира нещата, но нали трябва да мислим позитивно 🙂 .  

И мъжът ми ще ми липсава…

И една приятелка, която е родена на 7.7. (обаче не знам дали беше ’77 🙂 ) и, с която се виждаме все по-рядко… също ще ми липсва.

Ох…

Ще пиша. От Европата. Скоро.

Read Full Post »

Older Posts »

Иванка Курвоазие

някой ден ще ви разкажа всичко с глас на хиляда празни чаши и хиляда пълни пепелника

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: