Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Размисли’ Category

Ама не защото се кани да вали. Тихичко си страдам и вътрешно (и външно) се бунтувам срещу липсата на национални ценности и национална гордост. Жал ми е за дечицата, които нямат кумири. Или по-точно имат, но те или са чужденци, или (не дай си Боже!) са поп-фолк певици или изпълнители на „бг рап“.

Бог да пази България!

Защото ние трудно ще я опазим от себе си.

ПП И ако някой си каже: „виж я, пък, тази – хората нямат какво да ядат, тя ми говори за ценности и кумири!“, бих отговорила: „Ами, те нещата са свързани. Те, ценностите и кумирите не се ядат, ама дават устрем и сила, и почва под краката, за да намериш (поне) с какво да се нахраниш“.

Read Full Post »

Този пост не е само за моята градина, а и за уроците на живота.

Казвала съм ви, че градината, в която работя беше на моята любима баба, която освен любима, беше и невероятен човек.

Като малка много обичах шипков мармалад. Тя ми правеше, но аз не го ядях – казвах, че този от магазина е по-вкусен.

Преди време, моята голяма дъщеря хареса много кифлите с мармалад. И аз реших за по-здравословно да й направя домашен шипков мармалад (защо не и кифлички?). Двете заедно набрахме шипки. И тогава разбрах колко е трудно, трудоемко и уморително да правиш шипков мармалад. И колко боли, когато детето откаже да го яде…

В тази връзка, в същата тази градина, моята баба имаше разни овошки. Кога косовете изяждаха вишните, кога ябълките се разболяваха, но все имаше по нещичко. Баба все ми предлагаше своята продукция. Когато бях по-зелена – отказвах да взема. Когато започнах да поумнявам (започнах да разбирам колко е важно за нея да дава)- приемах нещата, а когато не ми харесваха или не можехме да ги изядем без да се развалят – давах ги на хора в нужда.

Баба ми носеше едни крушки – малки и грозни. Никога не ги опитах.

Знаете ли колко са ми сладки сега?… Когато аз ги бера, а нея я няма да си похапнем от тях заедно. Едната ми дъщеря ги хареса… А другата – не.

Колко сме глупави хората. И надменни. И невнимателни. Отхвърлящи.  Високомерни.

Мога да изброя още стотици подобни епитети.

Щастлива съм, че поумнях преди баба да почине (не достатъчно, за да ям от нейните круши, но все пак …) и успях да й покажа колко я обичам и колко много означава за мен…

♥ ♥ ♥

Въпреки ужасното време тази година – студ, пек, слана, град, дъжд и още дъжд, вчера обрах първите плодове (ако не броим ягодите и малините) от моята градина. Тази година няма да пожъна някакви сериозни успехи, но като се има предвид лошото време и това, че се налага да оставя градината си на произвола на съдбата в следващите 30 дни – благодарна съм и на това :).

Ето малко снимки (доматите се разболяха от влагата, защото от толкова дъжд не успях да ги напръскам за мана, но…).

Морковите ми не са големи, но са ароматни ивкусни.

Беше малко презрял, но нали си е мой :)... го изядохме на салата

Също така имах 3 краставички и малко оцеляли от косовете малини. Брах ги в ужасен дъжд, но се чувствах щастлива. Босилекът ми също е тръгнал – дори цъфти (както и чубрицата).

Read Full Post »

Вярвам на 100%, че изучаването на „Здрач“ в училище ще бъде изключително полезно в няколко насоки:

Първо, децата така или иначе я четат – ако в училище проявят интерес към техния интерес, това ще промени отношението им към образованието изобщо.

Второ, могат да се правят много интересни обсъждания на книгата, на поведението и постъпките на героите, както и на техните подбуди да постъпват по определен начин. Това ще даде различни гледни точки на децата и ще ги подготви за живота по някакъв интересен и нестандартен начин. Те ще си отговорят на много въпроси, чрез погледа и тълкуванието на техните съученици и учители.

Трето: това е една книга, която накара младите да четат отново, и възвърна страстта им към четенето – сигурно има нещо в нея, което си заслужава – колкото и странно да звучи това за хората от образователната система.

Колкото и еретично да звучи, че вампирите могат да ни научат на човечност – Стефани Майер доказа – това е възможно!

Вие какво мислите? Дали книга, продадена (до сега) в 70 млн. копия трябва да се изучава в училище?

 Гласувайте и коментирайте!

Read Full Post »

Днес ходих до OMV да си измия колата. Видях, че някой е забравил 2х1лв. на апаратчето, в което се пускат монетите. Реших, че и на мен ще бъде удобно да оставя моите там докато мия колата. Оставих ги в другия край.

И като приключих, естествено ги забравих.

Но…

Отидох на прахосмукачката…

И там ми потрябваха стотинките…

И се сетих…

Че ги забравих…

И се върнах…

Мъжът след мен ме попита:

– А, вие си забравихте парите ли?

Аз:

– Да. Но 2 лв. не бяха мои, а не помня на мен колко ми останаха.

Той:

– Бяха 4.

Извади цяла шепа монети и ми ги върна.

Аз оставих на апарата  2лв. – там, където някой си ги беше забравил.

Взех си моите 2лв.

И си тръгнах…

Без да се обръщам…

Не исках да знам дали онзи мъж отново ги взе.

Предпочитам да вярвам, че не е…

Read Full Post »

Изчезналият Веселин (7 годишния аутист, когото намериха удавен) го били видели двама независими един от друг души!? И двамата (пак независимо един от друг) решили да не казват на никого. Трябвало полицията да ги потърси и да ги попита лично (очаква се полицаите да имат свръх естествени способности и сами да се досетят, че точно те са видяли детето?!)?!

Безсърдечие или дебилност?

Гласувам и за двете!

Read Full Post »

Моя приятелка обяви, че трябва да ме номинират за рекордите на „Гинес“ като човекът, престоял най-кратко във Фейсбук.

Причините за краткия ми престой основно са две:

Първата е, че ми се стори, че човек губи – в буквалния смисъл на думата – много ценно време във висене във Facebook. Това е време, което може да бъде оползотворено по много по- пълноценен начин от това да си проверяваш приятелите какво правят в момента, какво са коментирали и т.н. (а да не говорим за тъпата игра Farmville!!!). По принцип мнението ми за интернет общуването като цяло е отрицателно – считам, че общувайки в интернет, човек става инвалид по отношение на общуването на живо. Защото е много по-лесно да напишеш нещо, когато никой не те вижда, да лъжеш и да фантазираш, когато общуваш с непознати и не те заплашва нищо повече от някоя друга обида, която и без това веднага ще забравиш.

Втората причина е, че разбрах, че собствениците на Фейсбук запазват съдържанието на всичко, което си писал или публикувал там, независимо дали ти ИСКАШ да го изтриеш или не – т.е. изтритото от теб става невидимо за другите, но остава в архивите на Фейс-а. Както разбрахме, не било трудно да ги хакнеш – или поне не е трудно за някои хакери. Това означава, че информацията ни не е защитена. А освен това, аз вярвам, че ние имаме ПРАВО да изтриваме от техните файлове по НАШЕ желание, нещата, които лично НИЕ сме публикували в интернет пространството.

И така…

Разсърдих се и си изтрих профила…

Който те все още пазят…

И какво?…

Нищо…

Накривих им оназ работа…

Read Full Post »

Вътрешната борба на разума и чувствата:

– Търсят кръв за бебето на българката, която роди на 62 години, да помогна ли?

– Глупости, да му мислят тези, които са създали детето – отговорността е тяхна!

– Ами нали сме хора, то е ТОЛКОВА малко!

– Било е ясно, че ще стане така! Трябва ли да се харчат пари за поддържането на един живот на дете, което ще бъде увредено (ако въобще ще живее) и пак държавата трябва да го гледа (с нашите пари!) вместо да се дават пари за не толкова безумни експерименти?

– Да, обаче бебенцето какво е виновно? Мисля да дам кръв!

– Дай кръв за някой, който има по-големи шансове да оживее! Да даде кръв безумеца, който сложи в утробата на тази кукувица не едно, а ДВЕ деца!

– И все пак …?

– Та то е 500гр.! Купи си 500гр. месо и ще рабзебеш колко е малко! Едва ли има някакви шансове! В момента то служи като опитно зайче на група лекари, които са се вживели в ролята на Господ! Природата си знае работата! Защо се месим в естествения подбор? Трябва ли да ражда някой, който НЯМА физическото здраве за това?

– Ох, … не знам. Обърках се … И все пак …

Read Full Post »

Older Posts »

Иванка Курвоазие

някой ден ще ви разкажа всичко с глас на хиляда празни чаши и хиляда пълни пепелника

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: