Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Моята градина’ Category

Така видях есента…

Есенна роза от моята градина. Това е роса...

 

Само в полето... Толкова цвят!

Advertisements

Read Full Post »

Този пост не е само за моята градина, а и за уроците на живота.

Казвала съм ви, че градината, в която работя беше на моята любима баба, която освен любима, беше и невероятен човек.

Като малка много обичах шипков мармалад. Тя ми правеше, но аз не го ядях – казвах, че този от магазина е по-вкусен.

Преди време, моята голяма дъщеря хареса много кифлите с мармалад. И аз реших за по-здравословно да й направя домашен шипков мармалад (защо не и кифлички?). Двете заедно набрахме шипки. И тогава разбрах колко е трудно, трудоемко и уморително да правиш шипков мармалад. И колко боли, когато детето откаже да го яде…

В тази връзка, в същата тази градина, моята баба имаше разни овошки. Кога косовете изяждаха вишните, кога ябълките се разболяваха, но все имаше по нещичко. Баба все ми предлагаше своята продукция. Когато бях по-зелена – отказвах да взема. Когато започнах да поумнявам (започнах да разбирам колко е важно за нея да дава)- приемах нещата, а когато не ми харесваха или не можехме да ги изядем без да се развалят – давах ги на хора в нужда.

Баба ми носеше едни крушки – малки и грозни. Никога не ги опитах.

Знаете ли колко са ми сладки сега?… Когато аз ги бера, а нея я няма да си похапнем от тях заедно. Едната ми дъщеря ги хареса… А другата – не.

Колко сме глупави хората. И надменни. И невнимателни. Отхвърлящи.  Високомерни.

Мога да изброя още стотици подобни епитети.

Щастлива съм, че поумнях преди баба да почине (не достатъчно, за да ям от нейните круши, но все пак …) и успях да й покажа колко я обичам и колко много означава за мен…

♥ ♥ ♥

Въпреки ужасното време тази година – студ, пек, слана, град, дъжд и още дъжд, вчера обрах първите плодове (ако не броим ягодите и малините) от моята градина. Тази година няма да пожъна някакви сериозни успехи, но като се има предвид лошото време и това, че се налага да оставя градината си на произвола на съдбата в следващите 30 дни – благодарна съм и на това :).

Ето малко снимки (доматите се разболяха от влагата, защото от толкова дъжд не успях да ги напръскам за мана, но…).

Морковите ми не са големи, но са ароматни ивкусни.

Беше малко презрял, но нали си е мой :)... го изядохме на салата

Също така имах 3 краставички и малко оцеляли от косовете малини. Брах ги в ужасен дъжд, но се чувствах щастлива. Босилекът ми също е тръгнал – дори цъфти (както и чубрицата).

Read Full Post »

Миналата  година пак валя. До късно през юли. Но тази година и студът, и липсата на слънце обезсмислиха труда на много хора. Първо падна късна слана. След това валя град като яйца. Сега е студено и няма слънце. Помня, че по това време миналата година вече берях краставици, а сега имам около 10-12 цвята. Доматите ми също не могат да се сравняват като количество, а за качеството още е рано да се каже. Във вски случай от толкова дъжд се разболяха от мана, а аз утре зъминавам за дълго и нямах време да ги напръскам. Няколко корена дори вече изсъхнаха от сланата. Царевицата също не се получи – имам само 2, а посадих около 30. Дори и бобът не върви – дъждът запечата земята и не успя да пробие.

Единствено морковите сякаш са полудели – явно дъждът им се отразява добре. Бях посадила босилек, чубрица и целина – чак сега са се съвзели и дори са цъфнали. Също и от чушките може нещо да излезе.

Имам и някои радостни моменти. Тази година явно нямаше косове и набрах много ягоди. Децата ми са луди по домашен сок от ягоди. Малини също имаше и тепърва ще има още много. Но аз няма да съм тук, за да ги обера. Ще ги дам на едни добри хорица, които понякога ми помагат в градината. 
Малко ми се е свило сърцето, че оставям градината без да съм организирала грижата за нея, но пък от друга страна заминавам с децата да видят малко свят (и аз с тях, де). Не знам дали това компенсира нещата, но нали трябва да мислим позитивно 🙂 .  

И мъжът ми ще ми липсава…

И една приятелка, която е родена на 7.7. (обаче не знам дали беше ’77 🙂 ) и, с която се виждаме все по-рядко… също ще ми липсва.

Ох…

Ще пиша. От Европата. Скоро.

Read Full Post »

Не съм очаквала, че в тези модерни времена, в които всички се правят на граждани, публикациите ми за мрежата за краставици ще са толкова популярни. Хора, ако ви интересува нещо – питайте. понеже до сега не сте го направили, ще ви дам още малко информация:

Ако нямате мрежа за краставици можете да забиете няколко колчета на всеки ред краставици и да завърженте за тях тел на 3 нива – общо трите нива на около 1м. височина (през 30см.). така ще трябва да привързвате краставиците, когато достигнат съответната дължина.

Ако имате мрежа за краставици, просто ще трябва да насочвате и подпъхвате връхчетата на растенията и мрежата сама ще ги придържа.

Мрежа за краставици

Успех!

Read Full Post »

Този пост ще обновявам своевременно може би веднъж седмично, за да стане ясно как се е развила моята градина във времето.

Ягоди:

Първият цват

Вече вързал плод

Тази вече е изядена...

 Грижата за ягодите е трудоемка. На пролет се разкопават и почистват от плевелите. Ако е нужно се разреждат – махат се старите корени и най-малките. Ягодите не обичат влага – при прекомерно поливане корените стават като дървесни, а листата почервеняват. Плодовете изгниват или не са толкова сладки, колкото, ако не бяха поливани. След дъжд е хубаво да се разкопават, за да не задържат влагата и да могат да дишат. Трябва да се плевят редовно, въпреки, че в някои случаи плевелите близо до корена, спомагат за задържането на влагата в най-голямата суша и възпрепятстват умирането на корена.

През цялото време се изрязват ластуните (освен ако не ни трябват нови корени за разсад). На есен се махат сухите и се изрязват зелените листа (оставя се максимум по едно малко листо на корен).

Слънчоглед:

Чудех се какво беше това

Домат:

Разсад

Първият цвят

Първият домат

По-голям

За доматите трябва да кажа някои неща: разсадът зе заравя на дълбочина над първата двойка листа, за да пусне по-големи корени, които да изхранват доматите.

Доматите не обичат много вода (особено по себе си) и се поливат около 2 пъти седмично без да се мокри растението. Хубаво е да се поливат по едно и също време – например вечер или сутрин преди изгрев слънце.

Трябва често да се почистват от листенцата, които порастват в основата на големите листа – това се нарича колтучене. След петия цвят върхът на доматите се прекършва, за да не расте повече на височина и да могат да порастнат и узреят доматите.

След дъжд трябва да се прекопават защото корените на доматите обичат да дишат. Дори и да не вали, е хубаво редовно да се разравя почвата около корена.

Трябва да се сложат и колци – на всеки корен по един – така че да не закриват слънцето. Стеблото се привързва редовно, защото плодовете са много тежки и могат да го прекършат.

Read Full Post »

Бях споменавала, че на моето място имам най-красивите божури на света.

Ето ги!

Read Full Post »

Не ми стигат проливните дъждове и сланата ами…

Миналата година си купих електронен уред срещу къртици и сляпо куче. Нямам представа дали нямах къртици поради него, но сляпото куче отнесе и лука и морковите. Тази година нямам сляпо куче, но имам къртици. Разровили са всичко. Вече си правят леговище в коренищата на две дървета.

Намерих на двора муцуна от къртица. В първия момент помислих, че някой мишелов я е хванал.

След секунди една великолепна бяла котка прескочи оградата. И тогава разбрах, че имам съюзник.

Мило коте, няма да те храня. Не защото не искам, а защото в теб ми е надеждата – гладът ти да прогони тази къртича напаст. Ако успееш – ще те гостя богато с най-изискан котешки деликатес. Обещавам! Дерзай!

Read Full Post »

Older Posts »

Иванка Курвоазие

някой ден ще ви разкажа всичко с глас на хиляда празни чаши и хиляда пълни пепелника

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: