Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Екология’ Category

Изложбата е интересна да се разгледа. В нея има паяци, от които ви настръхва косата. Толкова са ужасни, че не мога да ги допусна да присъстват дори и на снимка в телефона ми. Със сигурност не мога да си представя как бих живяла в държава, в която такива животни се разхождат както мравките у нас.

Има двуглава костенурка (не я снимах защото едната й глава спеше в черупката, когато бях там).

Има крокодил. Голям. Не предполагах, че може да ми стане жал за такова страховито животно. Типично по балкански, нашенските деца (с разрешението на родителите си) го замеряха със стотинки.

Крокодилът в НДК
 
Иначе, можете да го доближите на сантиметри. Усещането е някак величествено.
 
Молко подведени от рекламата за анаконда на изложбата, децата ми (а и аз) останахме разочаровани. Очаквахме да видим най-голямата змия на планетата.
Вместо нея, видяхме един малък екземпляр на 2,5г. Но затова пък с 2… глави!
 

Двуглаво бебе - анакондав НДК

 
 
Днес цените бяха 8лв. за дете и 10лв. за възрастен. Утре (18.09.2011г.) щяло да бъде по-скъпо.
 
 

Read Full Post »

По повод вчерашната дъга (или по-скоро – дъгИ – защото бяха едновременно две), се сетих, че на зрели години имах възможността да мина под дъгата. Ама наистина. Случи се преди 3-4 години по пътя към Варна. От два малки водоизточника започваше и свършваше дъгата, а пътят минаваше точно под нея. И аз, досущ като едно пораснало дете, бях много развълнувана дали ще успея да мина под нея или…

И не само това, а дали ще се случи нещо, когато наистина мина?

Не се случи нищо друго, освен, че сърцето ми препускаше като лудо от вълнение. Сякаш това беше някакво приказно приключение…

Ето снимки на вчерашната дъга в София…

Една дъга в София - 8 ноември 2010

 

Същата дъга в София, но по-цяла

 

Двете дъги - втората е по-бледа и е над ярката

Read Full Post »

Така видях есента…

Есенна роза от моята градина. Това е роса...

 

Само в полето... Толкова цвят!

Read Full Post »

Тази снимка намерих в интернет и умрях от яд!

Как можах да забравя, че на 12 август имаше метеоритен дъжд? Исках да заведа децата да погледат красота.  Каква майка съм само!

Нищо де, остава ми успокоението, че не е последния за годината (нито за живота ми, надявам се).

Това лято видях обЩо 3 „падащи звезди“. Намислих си желание само на първата. Ако ми се сбъдне – ще ви кажа.

Ето, намерих датите,  на които тази година е имало или ще има метеоритен дъжд, както и в кое съзвездие се вижда най-добре. Запишете си ги:

Делта Аквариди

Комета от неизвестен произход, видим източник – съзвездието Водолей. Период на активност – 14 юли – 18 август. Най-видими ще са в нощта на 30 юли. Тогава ще летят по 15 метеора на час. Добре ще се наблюдават два часа преди изгрев слънце. Скоростта на метеорите е 42 километра в секунда.

Персеиди

Комета с произход 109P/Swift-Tuttle, видим източник – съзвездие Персей. Период на активност – началото на август, пикът на активност се пада на 12 август през нощта. Тогава ще се виждат по 50 метеора в час. ЕТО ТОВА ПРОПУСНАХ ВЧЕРА! ПО 50 НА ЧАС! Персеидите се смятат за един от най-красивите звездни дъждове, защото е най-ярък.

Ориониди

Комета с произход 1P/Halley, видим източник – съзвездие Орион. Период на активност – 4 октомври – 14 ноември, пик на активност – нощта на 22 октомври, когато ще падат по 15 мотеора на час. Този звезден дъжд също е много красив, със зелени и жълти избухвания и огнени кълба.

Леониди

Комета с произход 55P/Tempel-Tuttle, видим източник – съзвездието Лъв. Период на активност от 7 до 28 ноември, пик на активност – нощта на 17 ноември. Тогава ще се виждат по 15 метеора на час.

Понякога Леонидите получават статус на метеорна буря, когато в небето се появяват хиляди падащи звезди. Според учените такава буря се случва веднъж на 33 години. За последен път такава буря е засечена през 2002 година.

Джеминиди (Близнаци)

Комета с произход 3200 Phaethon, видим източник – съзвездие Близнаци, период на активност – от 4 до 16 декември. Пик на активност – нощта на 14 декември, когато ще падат по 50 метеора в час. ЗАПОМНЕТЕ ТАЗИ ДАТА!

Read Full Post »

Този пост не е само за моята градина, а и за уроците на живота.

Казвала съм ви, че градината, в която работя беше на моята любима баба, която освен любима, беше и невероятен човек.

Като малка много обичах шипков мармалад. Тя ми правеше, но аз не го ядях – казвах, че този от магазина е по-вкусен.

Преди време, моята голяма дъщеря хареса много кифлите с мармалад. И аз реших за по-здравословно да й направя домашен шипков мармалад (защо не и кифлички?). Двете заедно набрахме шипки. И тогава разбрах колко е трудно, трудоемко и уморително да правиш шипков мармалад. И колко боли, когато детето откаже да го яде…

В тази връзка, в същата тази градина, моята баба имаше разни овошки. Кога косовете изяждаха вишните, кога ябълките се разболяваха, но все имаше по нещичко. Баба все ми предлагаше своята продукция. Когато бях по-зелена – отказвах да взема. Когато започнах да поумнявам (започнах да разбирам колко е важно за нея да дава)- приемах нещата, а когато не ми харесваха или не можехме да ги изядем без да се развалят – давах ги на хора в нужда.

Баба ми носеше едни крушки – малки и грозни. Никога не ги опитах.

Знаете ли колко са ми сладки сега?… Когато аз ги бера, а нея я няма да си похапнем от тях заедно. Едната ми дъщеря ги хареса… А другата – не.

Колко сме глупави хората. И надменни. И невнимателни. Отхвърлящи.  Високомерни.

Мога да изброя още стотици подобни епитети.

Щастлива съм, че поумнях преди баба да почине (не достатъчно, за да ям от нейните круши, но все пак …) и успях да й покажа колко я обичам и колко много означава за мен…

♥ ♥ ♥

Въпреки ужасното време тази година – студ, пек, слана, град, дъжд и още дъжд, вчера обрах първите плодове (ако не броим ягодите и малините) от моята градина. Тази година няма да пожъна някакви сериозни успехи, но като се има предвид лошото време и това, че се налага да оставя градината си на произвола на съдбата в следващите 30 дни – благодарна съм и на това :).

Ето малко снимки (доматите се разболяха от влагата, защото от толкова дъжд не успях да ги напръскам за мана, но…).

Морковите ми не са големи, но са ароматни ивкусни.

Беше малко презрял, но нали си е мой :)... го изядохме на салата

Също така имах 3 краставички и малко оцеляли от косовете малини. Брах ги в ужасен дъжд, но се чувствах щастлива. Босилекът ми също е тръгнал – дори цъфти (както и чубрицата).

Read Full Post »

Миналата  година пак валя. До късно през юли. Но тази година и студът, и липсата на слънце обезсмислиха труда на много хора. Първо падна късна слана. След това валя град като яйца. Сега е студено и няма слънце. Помня, че по това време миналата година вече берях краставици, а сега имам около 10-12 цвята. Доматите ми също не могат да се сравняват като количество, а за качеството още е рано да се каже. Във вски случай от толкова дъжд се разболяха от мана, а аз утре зъминавам за дълго и нямах време да ги напръскам. Няколко корена дори вече изсъхнаха от сланата. Царевицата също не се получи – имам само 2, а посадих около 30. Дори и бобът не върви – дъждът запечата земята и не успя да пробие.

Единствено морковите сякаш са полудели – явно дъждът им се отразява добре. Бях посадила босилек, чубрица и целина – чак сега са се съвзели и дори са цъфнали. Също и от чушките може нещо да излезе.

Имам и някои радостни моменти. Тази година явно нямаше косове и набрах много ягоди. Децата ми са луди по домашен сок от ягоди. Малини също имаше и тепърва ще има още много. Но аз няма да съм тук, за да ги обера. Ще ги дам на едни добри хорица, които понякога ми помагат в градината. 
Малко ми се е свило сърцето, че оставям градината без да съм организирала грижата за нея, но пък от друга страна заминавам с децата да видят малко свят (и аз с тях, де). Не знам дали това компенсира нещата, но нали трябва да мислим позитивно 🙂 .  

И мъжът ми ще ми липсава…

И една приятелка, която е родена на 7.7. (обаче не знам дали беше ’77 🙂 ) и, с която се виждаме все по-рядко… също ще ми липсва.

Ох…

Ще пиша. От Европата. Скоро.

Read Full Post »

Преди почти две години почина баба ми. Един невероятен човек, който означаваше много за мен. Невероятно скромна, работлива, благодарна дори за най-малкото, което има. Извървяла пътя от загубата на майка си като дете, през страшната мизерия(като например да нямаш гащи и зимата да ходиш няколко километра до училището  не с цървули, а с парцали увити около ходилата) – до постигането на мечтата да има свой дом, без да се оплаче нито веднъж, с невероятна грижа и любов към другите. Жена, която до последно (почина на 85) раздаваше плодовете на своя труд, която заспиваше и се събуждаше с мисълта за деца, внуци и правнуци. Делеше на всички по равно (понякога за мен имаше малко повече – така изразяваше благодарността си за обичта ми и грижата към нея). Та, моята баба си имаше едно място, на което ходеше лятото да работи – хем да има полза от нея, хем да не пречи на майка ми(така казваше). Отиде там да копае месец и половина след като преживя голяма операция от рак на дебелото черво (казахме й, че е от жлъчка).  

На следващата година почина – в края на август. След нея останаха някои от плодовете на труда й – за бране – няколко домата, малко зрял боб. Дъщеря ми – тогава на 4.5г. си откъсна един домат и го захапа като ябълка. И през сълзи каза: „Мамо, защо до сега никога не сте ми давали да ям толкова вкусно нещо?“

Тогава реших, че  аз (градското чедо) до колкото мога ще продължа труда на баба ми, ще науча децата ми на елементарни познания за земята (както мен тя ме научи) и ще им покажа от къде и как идват нещата, които ни хранят. Оказа се, че децата лесно се палят по селския труд – обичат да копаят, да садят и най-вече да поливат (аз още пазя детския спомен за аромата на прясно полятите домати, на извадения морков и на скъсаното перо лук). И така – миналата пролет направихме нашите първи крачки.Така изглежда цвета на домата - ако не сте виждалиТова е краставица – преди да върже цвета. Покажете на децата си – ако не са виждали.

Това са самите краставици :).

Това са зелени домати

Доматите. Преди да узреят.

Когато отглеждаш плод – резултатът е много по-бърз от отглеждането на дете. Удоволствието от труда се възвръща всеки ден.

Това е реколтата

Ако знаете колко внимавах да не ги смачкам…

Чушките. Имам ги само зелени

Моят мъж се дразнеше, че прекарвам толкова време на местото. А аз имах нужда от това – дори и, за да приема по-леко загубата на баба. Когато опита чушките се засмя (такъв смях не бях чувала от години) и каза (радостен и искрен): „Това са най-вкусните чушки, които съм ял!“ Детето му обясни, че сме им слагали много любов. 

Имахме още: лук, моркови (сляпото куче ги отнесе – ще трябва да се науча да се справям с него), зелен боб, царевица, ягоди, малини, копър, магданоз, марули.

От 3 май започвам новия сезон (вече почистих градината, прекопах част от земята) – ще садя боба, лука, моркови, царевица. А после домати и краставици и разбира се ….чушки.

Ще пиша своевременно какво става в моята градина – със сигурност е много по-интересно и вълнуващо, а и полезно – за разлика от играта farm във facebook. Освен това докато работя отслабвам, разпускам психически, уча децата на труд, стоя на чист въздух и ям салатата, която е излязла от моите ръце. Чувствам се щастлива.

Read Full Post »

Иванка Курвоазие

някой ден ще ви разкажа всичко с глас на хиляда празни чаши и хиляда пълни пепелника

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: