Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Моята борба (с килограмите и други подобни)’ Category

Прибирам децата в къщи с грейнали лица.

– Деца, как беше новата треньорка? – пита баща им.

– Тате, много е добра! Дава ни да пием вода когато поискаме и не ни бие!

 Е, то оставаше и да ви бие!

– Ами да, като забравим да си опънем колената не ни шамари през краката като ХХХ, а ни гъделичка! Дори отиде да ни купи вода и направи на кака масаж на гърба защото я болеше!

Ще оставя това без коментар за известно време. Докато самата аз го асимилирам. И да знаете. Истина е. Не си го измислям.

Advertisements

Read Full Post »

Чудна работа: когато на човек (имам предвид на жената, де  🙂 ) му е тежко на душата или има нужда от промени, често го избива на чистене и подреждане. Сякаш подреждайки къщата, подреждаш мислите си; чистиш къщата – чистиш напрежението.

Явно, подсъзнателно съм имала неща, от които да се отървавам, защото онзи ден реших да направя есенно чистене.

От къде да започна?

От библиотеката.

Нямам представа защо.

Имах идея да отделя един рафт за децата – само за речници и чуждоезична литература, защото в тяхната библиотека тези неща не са им под ръка. Трябваше ми място и като се огледах се оказа, че…

имам ТРИ РАФТА С ЛИТЕРАТУРА ЗА ОТСЛАБВАНЕ, КОЯТО Я СЪМ ЧЕЛА ПО ВЕДНЪЖ, Я САМО СЪМ ПРЕЛИСТИЛА ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО СПОРЕД ИНТЕРЕСА МИ  В МОМЕНТА НА ЗАКУПУВАНЕТО.

Знаете ли какво направих?

Изхвърлих всичко. Всичките таблици с калории, всякакви теории, съвети, рецепти и прочее. Най-трудно ми беше да изхвърля първата книга. С втората беше по-лесно, а след това ги мятах като луда. Олекна ми, бе, хора! Олекна ми. Изхвърлих около 30кг. умствено-интелектуален багаж, който, намирайки се постоянно в библиотеката ми, тайно ме тормозеше.

Повечето от нещата, написани в тези книги всички ние знаем. И проблемът на закръглените не е в това, че не знаят колко калории има в шоколада или, че от него се пълнее. Проблемът на хората с наднормено тегло (както и на тези с ненормално ниско тегло) е в главата. Всеки трябва да разбере какво го кара да посяга към храната и да злоупотребява с нея (или почти да не се храни).

По принцип посягането към храната освобождава напрежение. Така че, ако разберем кое е това, което ни напряга, можем да започнем да работим върху себе си и постепено да го отстраним.

Най-трудното от всичко е да разбереш и да приемеш, че отслабването е дългосрочна стратегия. То отнема време. То не е цел, а е начин на живот. Ще отслабнем тогава, когато се чувстваме комфортно с този начин на живот, който води до отслабване.

Моето мнение е, че е по-добре да говорим с други хора, които имат проблем с наднорменото тегло, а не да четем съветите на разни гуро-та, които ни обясняват колко било лесно и колко БЪРЗО можело да стане. Защото нито е лесно, нито става бързо. Ако стане бързо – не е завинаги. И другата истина – без спорт просто не става.

На мен ми отне около година ходене в залата по 4-6 пъти седмично и също толкова, да възприема храната по един друг начин. През тази година аз направих един огромен скок. Става въпрос за следното: преди, винаги, когато положех усилия да се храня нормално, ако ми се случеше да прекаля някой ден, аз изпитвах ужасни угризения, самообвинявах се и това ме хвърляше в едни страшни злоупотреби с храната. Поне 2-3 дни. Казвах си: „аз така или иначе сега се провалих, дай да си похапна тези дни и започвам от начало!“ Това е голям капан. Защото за 2-3 дни прекаляване вие можете да си възвърнете килограмите, които сте свалил за ЕДИН МЕСЕЦ!

Сега, след година упражнения на мозъка ми, ако ми се случи да изям нещо, което е в повече от това, което съм планирала – аз просто казвам – нищо, това е нормално – и продължавам напред без да се наказвам за „прегрешението“. Т.е. продължавам да преследвам целта си, без да развалям постигнатите резултати. Защото истината е, че от 2 пържени картофа, 2 хапки шоколад повече, вие не разваляте режима си на хранене. Имали сте нужда, събрали сте напрежение, хапнали сте още 2 парченца шоколад – нищо: ще ги изгорите в залата.

Другото трудно е, когато полагате усилия и няма резултат или той идва твърде бавно за очакванията ви и за цената, която плящате за него. Тук помага това да си повтаряте: аз така или иначе избирам този начин на живот и хранене завинаги, така че ще изчакам колкото е нужно, сигурна съм, че ще има резултат!

Причината да няма резултат или той да идва бавно, обикновено се крие в стреса. Това не е някакво вуду-обяснение. Има логика в него. Обмяната на веществата се контролира от мозъка. Когато нещо го вкарва в срес (това може да е  напрежение в работата, безсъние, преумора, неудовлетворение, глад – понякога няма как да знаете какво точно е), той започва да складира калории, вместо да ги използва за функционирането на организма, в резултат на което ние се чувстваме преуморени. Така че, понякога може да сте на диета и да не слабеете и това е обяснението. Стрес. Твърде много стрес.

След една година в залата и упражнения на мозъка ми, аз не бях отслабмнала и с един грам! Много е подтискащо. Много. Спрах тренировките, отидох на море, не мислех за калории и…: върнах се с ЧЕТИРИ КИЛОГРАМА ПО-СЛАБА!

Това ми даде увереност да продължа напред. Върнах се в залата, храня се нормално. Вече нямам онова трудно преодолимо желание вечер да се натъпча с храна. Когато ми се яде сладко – имам протеинова вафла, от която си хапвам 2-3 хапки – много е сладка и се оказва достатъчно.

Какво ям ли? Яйца, кисело и прясно мляко, зеленчуци(салати със зехтин), месо, сурови ядки, сушени плодове (по малко), плодове, картофи, ориз,риба, сирене, кашкавал, протеинови вафли, шоколад (когато мисля за него повече от 5 минути). Понякога пия чаша вино. Винаги имам със себе си айрян и сурови ядки – за да не прегладнявам. Пия много рибено масло – 5гр. дневно – това ми свали холестерола в норма. Зимата ще взема и цинк.

Откакто се върнах в залата – за една седмица свалих още един килограм. Сега вече няма какво да ме спре!

Ще дерзая.

И това ще е моят начин на живот ЗАВИНАГИ!

Този път не се шегувам 🙂

Read Full Post »

Много неща могат да държат една жена будна до посред нощ, но повярвайте ми нищо не може да се сравни с терзанията по повод напредването на възрастта. Оказва се, че да станеш на 40 и да останеш нормален е голямо предизвикателство. Не защото от днес вече изглеждаш по-стара от вчера. А защото започваш, ей така – без да искаш – да се замисляш за годините. За времето. За миналото, за настоящето, за бъдещето. Какво си преживял, какво си пропуснал, какво ти остава. Някак бъдещето не ти се струва толкова привлекателно колкото миналото. Започваш да забелязваш все по-често малките дечица наоколо и си казваш: „Боже колко неща им предстои да изживеят!“

Пропилях последните осем години от живота си, мислейки си, че „няма за кога“: „Няма за кога да отслабвам, няма за кога да започна нещо ново, няма за кога да правя промени, няма за кога…“

Сега ми се иска да имаше някой, който да ми беше казал и да ми беше повтарял докато му повярвам, че значение има не „кога“, а – „какво“. Всеки миг от живота е еднакво ценен. Просто може би когато започнеш да осъзнаваш, че ти остава все по-малко време, цената му в твоите очи рязко се вдига. Поредният капан се състои в това, че точно тогава започваш да губиш времето си в носталгия по миналото и в страх от бъдещето.

Докато и тази вечер неуспешно се опитвах да заспя, ми хрумна, че може би така както на мен ми се иска сега да бях на 25, на някоя жена на 50 й се иска да беше на моите 40. Казах си „Господи, няма да изгубя следващите десет години в носталгия по предишните десет!“ Но знаете ли, истината е ,че не е никак лесно да не страдаш по пропиляното време. Проспах осем години от живота си и не зная какво да правя със следващите.

Планът ми за момента е да започна с малките стъпки. И така – лека полека – да направя големите крачки. Имам да уча още толкова много неща, имам да направя още толкова много.

Никога няма да забравя моята класна, която веднъж цитира някаква артистка, която казала: „Когато бях на 16 – през цялото време стоях пред огледалото и се опитвах да изглеждам на 20. Сега съм на 40 и правя същото…“

Е, явно трябваше и аз да стана на 40, за да разбера какво точно е имала предвид тази артистка. Повярвайте ми – въобще не става въпрос за това как изглеждаш. Става въпрос за съвсем други неща.

Днес, в списъка със задачи, които не трябва да забравям, добавих и: Да възпиташ децата, че животът свършва не на определена възраст, а тогава, когато спреш да го живееш. Всяка възраст има своята красота. Научи ги винаги да грабят от живота с пълни шепи, без страх и угризения, да му се радват и да го живеят осъзнато и пълноценно. Всеки миг. Всеки един миг.

Мен нямаше кой да ме научи на това.  Добре че някак се сетих.

И дано не е късно…

Read Full Post »

Слагам този линк – „Защо ампулите Витамин С на „Софарма“ са вредни за нас и нашите деца“ в началото и в края на тази статия. С надеждата да бъде прочетен от повече хора. И допълвам – ампулите вит. В 12, В 6  и Аналгин на Софарма, както и Бусколизин – също са ИНЖЕКЦИОННИ РАЗТВОРИ

Да си призная честно, много се радвам от наскорошните събития и шума, който се вдига около Софарма. Така им се пада. Всеки, който се заиграва с човешкото здраве, заслужава съдбата си.

Радвам се и защото това ми дава повод да се възползвам от интереса към далаверите на компанията и да обясна отново как техните ампули „Витамин С“ – за мускулно и венозно приложение, тровят нас и нашите деца.  Тук слагам линк към статията ми, която подробно го обяснява и за щастие вече е прочетена от хиляди хора.

Защо Витамин С на „Софарма“ е опасен – особено ца малките деца

Read Full Post »

Чудно защо този признак за търсене в google е  препратил някого към моя блог. Със сигурност отговор на това търсене няма как да се намери в „Дневникът на Бриджит Джоунс“ – блог. Поне не и до днес. И понеже не искам четенето на блога ми да е било напразно, и понеже този въпрос много ме заинтригува – ще му отговоря.

И така: 

Ами виж сега, моето момиче: едва ли аз съм човекът, който може да ти го каже, защото съм пълна противоположност на тези, които се хващат с богаташи, но като се замисля, може би като напиша наопаки всичко, което важи за мен (е, и някои неща, които по принцип важат за жените – значи и за мен), то ще се окаже полезно за теб.

Значи: първо, за да си хванеш богаташ, не е необходимо да учиш. Дори е задължително да НЕ учиш. Може да имаш някаква диплома, но няма значение дали е подплатена с реални знания. Даже най-добре да не е, защото богаташите, от които се интересуваш, обикновено не си търсят жени, с които да играят шах. Те вече си имат такива. Те си търсят си жени (ако изобщо си търсят, де), с които да се показват, които да не говорят много и да са готови на всичко за дребни подаръци. Но щом търсиш в интернет „kak da se xvana s bogata6“ – очевидно работата е на зор. Тоест ти вече СИ готова на всичко.

Второ: грижи се за външния си вид 25 от 24 часа в денонощието. Ходи на фитнес (в който ходят богаташи), пусни си дълга коса(най-добре да е руса), бъди слаба и носи извънредно къси поли. Ако си с дълга пола – задължително облечи дълбоко деколте – или направо блуза без предница. Мисля, че е по-добре да не пушиш. За това не съм съвсем сигурна (защото и аз не пуша), но сякаш сега е модерно. Пий вино, храни се малко и винаги носи червило. Имай умерено дълъг маникюр – най-добре в червени нюанси. Винаги бъди епилирана и с чисто бельо -не знаеш кога ще изскочи заекът от шапката. Имай внаги нещо розово – аксесоар или мотив на дреха.

Излизай по женски – с други ловджийки като теб. Да не сте много защото това предполага оргии, а така не се хваща богаташ за повече от една вечер. Най-добре ходи в чалга заведения. Може да опиташ и в определени ресторанти, но за съжаление аз нямам информация кои сега са модерни. А! Забравих – ходи и на Пиано бар.

Със сигурност няма да си намериш богаташ веднага. Всъщност зависи какво ти разбираш под „богаташ“. Колко точно да е богат?  Но това за теб едва ли е проблем. Ако в някакъв момент  уловеният се окаже не достатъчно богат за твоите нужди – тръгвай смело напред – към следващия. Тук богаташ – там богаташ, накрая може пък и да ти излезе късметът.

Внимание: да не попаднеш на жена му (сигурна съм, че си мечтаеш за жежен богаташ). Защото  тя сто процента ще ти оскубе перушината. Аз със  сигурност бих го направила, малка тъпа кучко, дето мозъкът ти не ражда нищо повече от това да изучаваш техниките по порно каналите за това как да докараш погледа си като този на долна магистралка или евтина порно-звезда. Мечтаеш си за мъжа ми, а? След като съм му родила две деца, минала съм с него през всичко. Има и още много други неща, които птичият ти мозък изобщо не може да разбере, та за това няма изобщо да ги споменавам. Долу ръцете от него!

WARNING! Наистина се пази от жена му. Защото такива като теб се забелязват от сто километра. Ясни сте като бял ден. Като прочетени книги сте. И сте много. Конкуренцията е голяма и между вас самите. Искам да кажа, че и да си хванеш богаташ не е лесно. Борба е. На живот и смърт.

Пожелавам ти да се осъзнаеш на време, да се взимаш в ръце и да се ориентираш към нещо по-стойностно от наръчника в интернет, който търсиш за това „kak da se xvana s bogata6“.

Глад, а?

Горкичката.

Всъщност, знаеш ли… по-тъжно от това е, че сигурно още преди ти да се сетиш, майка ти е търсила в интернет „как дъщеря ми да се хване с богаташ“… И очевидно не е намерила… В днешно време това се превръща в семеен бизнес. Инвестират в силиконовите ти цици и така се започва…

Read Full Post »

Извинете ме. Предварително ме извинете. Напоследък пиша само за борбата на свинята с тиквата. Досадно е. Сигурно е досадно за четене. Но повярвайте, ролята на свинята много ми писна. Още повече, когато тиквата не е само една, а е поне е дна на ден… Този път е БТК (или както в последно време се нарича Vivacom).

Възниква проблем с нета. На договора пише: при технически проблеми, свържете се с номер 123.

Взимам мобилния (той е към Мобилтел). Набирам 123.

– Набраният код е грешен – съобщава ми автоматичен женски глас.

Хм… Набирам 02123

– Набраният код е грешен – отново съобщава същият автоматичен женски глас.

Добе де, грешен е. Очевидно работи само, ако ползвам номер на БТК. Ама ние не ползваме техния телефон – и без това имаме много.

Обаче нямам и интернет, където да потърся друг номер…

Не се отказвам. Находчива съм. Какво мога да направя?

А! Сетих се!

Обаждам се на 11800. Оттам казват „Моля, запишете“:

– 070017000

Ура! Ще ми оправят нета!

След като изчаках търпеливо всички съобщения (като се започне с „for English press one“, мине се през „Вашето обаждане може да бъде записано от съображения за сигурност, с цел подобряване – забележете – КАЧЕСТВОТО НА ОБСЛУЖВАНЕ и се завърши с различните опции  „за еди-какво-си натиснете едно, за еди-какво-си натиснете две, за еди-какво-си натиснете три, за да чуете това съобщение отново, натиснете диез“) се свързвам с една девойка (защо не мога да помня имена!), която още при първото си отваряне на устата, събужда в мен подозрение, че не е много в час. Повеждаме един ЧЕТИРИДЕСЕТМИНУТЕН ИДИОТСКИ РАЗГОВОР.

Преразказвам:

– Добър вечер, разговаряте с еди-коя-си. С какво мога да ви бъда полезна?

– Добър вечер. От десетина дни имам проблеми с интернета. Свързвам се към мрежата, но постоянно ме изхвърля и отново търси мрежата.

– Кажете ми телефона.

– (Казвам го няколко пъти защото тя не може да го повтори)

– На чие име се води?

– (казвам го) ОПИТВАХ И КАТО ИЗКЛЮЧВАХ РУТЕРА, но нищо не се оправя.

– РЕСТАРТИРАХТЕ ЛИ РУТЕРА?

Боже! Рестартирането различно ли е от изключването?

– Ами аз го изключвах, но той може би се рестартира по друг начин?

– Какъв цвят е модемът ви?

– Бял.

– А предпоследната ви лампичка свети ли постоянно?

– От дясно на ляво или от ляво на дясно предпоследната?

– От ляво на дясно.

– Свети. И предпоследната от дясно на ляво и тя свети.

– Можете ли да проверите дали има сигнал в слушалката?

– Ами ние не ползваме слушалка и няма как да проверя за сигнал.

– А някакъв апарат в къщи нямате ли?

– Нямаме.

– Добре. Тогава има един сив кабел, който излиза от модема и се включва в стената.

– Да.

– Извадете го и пак го включете да щракне.

– Добре… Направих го. В модема. С оснзи, в стената, и с него ли да напрвавя така?

– Да. Защото при нас излиза, че няма връзка с централата.

– Готово.

– Я сега опитайте да се свържете с интернет.

– Момент… Пак същия проблем. Свързва се и през 2-3 секунди започва да търси мрежата.

Разговорът продължава все толкова идиотски много дълго. Към 40 минути. Девойката решава да смени името на мрежата ми, но точно когато казва нещо за паролата (познайте!) връзката ПРЕ-КЪС-ВА! Бинго!

Обаждам се отново. Изчаквам всичките онези идиотски съобщения и се свързвам.

Този път гласът е мъжки.

– Виваком, добър вечер. Еди-кой-си е на телефона, с какво мога да ви бъда полезен?

– Добър вечер. Току-що разговарях с ваша колежка и тъкмо ми казваше нещо за паролата на интернета ми и връзката прекъсна. Можете ли да ме свържете с нея?

– Нямаме такава възможност (!!!). Кажете какъв ви е проблема.

– Господине, четиридесет минути разговарях с вашата колежка, не искам да започвам всичко отначало.

– Съжалявам, но не мога да ви свържа.

– Добре. От десетина дни имам проблем с интернета. (нарочно ви го разправям подробно, та и вие да разберете докато го четете как се чувствах аз!) Свързвам се, но през 2-3 секунди ме изхвърля и отново започва да търси мрежата.

– През страницата ни също можете да си оправите настройките. Пробвахте ли?

– Как да си ги оправя като нямам интернет?

– Добре. Кажете ми номера на телефона.

– (Казвам го. Отново няколко пъти защото и той не може да го повтори)

– Изключете рутера.

– Вече го парвих няколко пъти. Не помага.

– Какъв цвят е рутерът ви?

– Бял. Двата края на сивия кабел щракнаха и предпоследната лампа от ляво на дясно свети постоянно. Защо трябва да водя и с вас същия идиотски разговор? Колежката ви смени името на мрежата ми и трябваше да ми каже паролата. Не може ли просто да я попитате?

– Не. Нямаме такава възможност. Ще пусна настройките на рутера ви дистанционно. Кажете ми като светне предпоследната лампа постоянно.

Чакам 2-3 минути на телефона. Боже, дано пак не прекъсне връзката!

– Светна.

– Опитайте сега.

– Проблемът е същия. Пак постоянно търси мрежата.

– Добре. Момент да проверя кога може да ви ПОСЕТИ ТЕХНИК… В сряда. Между 11 и 13.

– Добре. Запишете часа.

– Готово. В сряда. Между 11 и 13ч.

– Благодаря.

Затваряме.

Това се случи в неделя вечерта.

Във вторник през деня им се обаждам (изчаквам всичките онези идиотски автоматични съобщения) да ги помоля като дойдат техниците, да не звънят на звънеца, а на мобилния защото децата ще спят, да не ги събудат. Отговарят ми „Добре. Записвам номера.“

Следващото се случва , в сряда вечер. Тоест преди малко. Сигурно за това имам нерви да изпиша всичките тези идиотски неща.

Техниците не дойдоха, аз все още имам същия проблем. Обаждам се на 070017000. Отново изчаквам онези ужасни автоматични съобщения. Натискам 2. Обажда ми се (подозирам, че е онази същата от неделя. Първата. Дето ми смени името на мрежата.)

– Виваком, добър вечер. Еди-коя-си е на телефона, с какво мога да ви бъда полезна?

– Здравейте. В неделя вечер ваши колеги ми записаха час за посещение на техниците на домашен адрес, тъй като имам проблем с интернета. Днес никой не дойде, а аз все още имам проблем. Можете ли да ми кажете какво се е злучило?

– От кой номер се обаждате?

– От еди-кой си. (отново го повтарям три пъти. На третия път вече с по-висок глас, тъй като вече достатъчно съм им набрала)

– На чие име се води?

– На еди-кое си.

– Ще ви сменя името на мрежата. Изчакайте да видите дали има резултат.

Водим отново безумен разговор за това какво да е името на мрежата ми. Аз си искам старото. Не можело. Щяло да бъде неразпознаваемо (тази знаела и дълги думи!) защото вече е използвано. Спомена и нещо като „кешира“. Опитва се да ме респектира със знания. Нервите ми са към края си. Съгласявам се на каквото-и-да-е име.

Проблемът ми отново не е решен.

– Можете ли да ми кажете защо техниците не дойдоха?

– Никой ли не ви се обади, че няма да дойдат?

– Не.

– Ами те са решили проблема ви дистанционно.

– Как така? Записват ми час за посещение, не идват, решават ми проблема дистанционно, а аз все още имам същия проблем?!

И вие недоумявате, нали? Звучи сякаш съм луда.

– Ами те ви записват час, за да проверят проблема ви и, ако може да се реши дистанционно, го решават дистанционно.

– Вижте, колегата ви ми каза, че не може да напвави нищо дистанционно и записва час ЗА ПОСЕЩЕНИЕ.

– Тя отговаря нещо, което аз не разбирам защото от самото начало говори съвсем тихо и аз се напрягам зверски, за да я чувам.

– Може ли да говорите малко по-високо, защото не ви чувам?

– Аз говоря ДОСТАТЪЧНО ВИСОКО.

Как реши, че е достатъчно, след като не я чувам?

– Добре, но нещо не разбирам.Все едно аз да си запиша час за зъболекар и той да ми реши проблема дистанционно!

– Ами проблемът с интернета може да се реши дистанционно.

– Но вашия колега каза, че НЕ МОЖЕ ДА НАПВРАВИ НИЩО ДИСТАНЦИОННО И ЗАПИСВА ЗА ПОСЕЩЕНИЕ НА ДОМАШЕН АДРЕС!

– Ами те са ви решили проблема дистанционно.

– Не са.

– Добре. Ще ви запиша час.

– Искате да ми кажете, че ми записвате час за техници, които не знаят дали ще идват, но аз трябва да изляза от работа и да си стоя вкъщи за всеки случай?

– Да.

– Тогава, може ли да ми запишете час за вечерта, когато по принцип съм си вкъщи?

– Работното време на техниците е от 9 до 17. Ще ви запиша час.

– За какво? За да ми решат проблема дистанционно?

– Незнам. Те ще преценят.

– Все пак бихте ли ми казали какъв ми е бил проблемът, който са решили?

– Не знам.

– Добре. Тогава ми обяснете, каква е системата. Вие записвате заявката. Тя къде отива и как се обработва? Как ще ми гарантирате, че някой прави нещо по въпроса?

– Не мога да ви кажа това.

– Просто ми обяснете процедурата.

– Не мога да ви я обясня. Зависи от техниците.

– Кое зависи от техниците. Нали вие записвате заявката. Тя къде отива?

– При техниците.

– Те я приемат и после какво следва?

– Не знам. Те решават.

– Това е безумие. Можете ли да ми кажете къде мога да се оплача?

– Във всеки един магазин на Виваком, писмено.

– Не ми върши работа.Вече се оплаквах. Откакто три месеца имаме договор с вас за интернет, телефон и телевизия, а все още нямаме телевизия (защото при вас нямало записана такава заявка!) си съксах нервите да се оплаквам писмено, но очевидно няма ефект.

– Съжалявам, но телефон не мога да ви дам. Нямаме такъв телефон.

Тук вече се предавам. Отказвам се. Това е безумие. Безумна ситуация. Мозъкът ми отказва да го смели. Все едно говоря с автоматичен женски глас. Все едно говоря на стената. Тази или е тъпа. Или не разбира, или цялата им система е такава. Създадена да лъже хората, да им губи времето, да отлага решаването на проблема. Защото тези от Виваком два месеца ми прекарваха телефон и интернет! ДВА МЕСЕЦА! Първо търсиха къде им е кабела. Нямало го. Дойде втори екип, който го намери! Еврика! Но не намери сигнала. Дойде трети екип, който намери сигнала. Около месец чакахме отново първия екип, който да ни свърже интернета. Накрая ни изпратиха с куриер модема да си го свържем САМИ! Телевизия още нямаме. Имат си различни екипи и за телевизия. Още не са дошли да ни я монтират, защото при тях въобще нямало записана такава заявка. Предсатвете си! Не коментирам, че вече плащаме три месеца за услугата, която частично ползваме само от един месец.

Бате Бойко дали може да ми помогне?

В него е последната ми надежда.

Пооооомооооооощ!

Read Full Post »

Хора, животът ме срещна с една много готина дама -Галя. Галина Толкингтън.

Тя пише едни книжки – Изкуството на истинската храна(щастие от грижа за себе си). Този петък е премиерата на поредните две.

Но, освен че готви и снима сготвеното, тя може и да ви направи програма за фитнес. Ама не само такава, от която да отслабнете, ами и такава, която ще промени стойката ви, ще изправи гръбнака ви, ще прибире раждалия ви корем и пр. Ще ви направи и хранителен режим.

Вчера бях с нея във фитнеса. Тя каза, че съм „самолет“. В смисъл на „пушка“.

Е, за сега съм такъв самолет:

За сега съм тежък самолет с яко дупе (ама от готините яки дупета) за трансокеански полети

Надявам се след известно време да стана боен самолет:

Мечтая си да стана МИГ 29

Ето и моята реакция на тренировката ни:

Здрасти, Галя.

Всъщност в рибеното масло имало вит Е по 12мг. в капсула, а не вит Д. Това променя ли нещо?
Исках да те питам и какво мислиш за L-carnitine?
Вчера не съм яла сладко. Е, ако не броим 3-4- кафета с кафява захар и суха сметана.
Краката ми имат мускулна треска. Яко! Само отпред, но това пак е нещо. Като слизам по стълби едва се удържам да не се затичам.
Коремчето (шкембето имам предвид) е леко напрегнато (смътно напомня за себе си) странично в ляво. Около и под пъпа си е същата дупка – просто липсва усещане. Виси си. Ей така.
Току-що извърших едно престъпление – закусвах тост със шунка и кашкавал, но… това ще е хлябът за днес. Стана ми гадно. От кашкавала веднага ми излязоха киселини. Какво ли слагат в него?
Изпивам си рибеното масло, отивам на една среща, а в обедната почивка – право във фитнеса!
Пиши като можеш.
Подпис: Самолетът

Read Full Post »

« Newer Posts - Older Posts »

Иванка Курвоазие

някой ден ще ви разкажа всичко с глас на хиляда празни чаши и хиляда пълни пепелника

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: