Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘В кухнята’ Category

Марияна, благодаря ви, че споделихте своя опит – със сигурност можете да се гордеете с резултата! Щастлива съм, че аз съм причината за това да се престрашите да омесите тези разкошни козунаци! Поздравления! Козунаците изглеждат невероятно! А аз не се сдържах и ги качвам в блога си веднага 🙂 Ще се радвам, ако и други ентусиасти ни изпратят снимки на своите произведения на изкуството.   Марияна сподели, че е добавила бадеми към козунака си – белени, предварително накиснати в прясно изцеден портокалов сок. На мен утре ми предстои голямото месене 🙂 Цял ден ще бъда на линия, за да давам кураж на жените, които ще се престрашат да напълнят домовете си с аромат на великденски козунак 🙂 Image     Image     Image     Image

Advertisements

Read Full Post »

Мили дами (и господа!), скъпи ентусиасти, Великден наближава и искам да ви кажа, че не сте сами – заедно с вас, повече от 110 000 души по света ще правят козунак по тази рецепта! Освен това и аз ще бъда с вас през цялата Велика Събота (а и преди това) – пишете ми, ако се нуждаете от съвет или се чудите какво да правите, или, пък, ако искате да се похвалите с козунака си 🙂 Пращайте снимки, споделяйте с познати и непознати Тайната: Козунак се прави лесно! Не ги слушайте онези, които не желаят да ви просветят в тайнството на този хляб. Те просто искат да се чувстват велики. Искат, но няма да им се получи. Защото вашият козунак ще бъде просто съвършен!

С много чувство за хумор:

Ваша Бриджит

Read Full Post »

Това са линковете към всичките ми статии за месенето, печенето и сплитането на домашен Великденски козунак на конци. На 4 май  ще бъда online през целия ден. Ако някой има нужда от съвет или има въпроси – пишете ми коментар – ще ви отговоря веднага. Можете да ми партите и снимки от вашите козунаци на bridget_joness@yahoo.com . С ваше позволение ще ги постна в блога си. Успех!

Да правиш козунак е лесно. Ето как… се прави лесен козунак… – тази статия вече съдържа всичко необходимо – включително и сплитането на козунаците 🙂

Как се сплитат козунаци на три и четири плитки. Урок със снимки.

Бързо. Лесно. Вкусно. Да направим лесен козунак заедно. Сега (с много снимков материал 🙂 )

Козунак се прави лесно: Доказателство.

Представям ви г-н Козунак!

Писани (рисувани) яйца за Великден (обновена) – комплектите за рисуване на яйца с восък тази година съм виждала във Фантастико (4.90лв.), в една книжарничка на Иван Асен (малко след централата на Райфайзен посока Румънското посолство) и в Етнографския музей, който ще работи до 12 април на обяд – струва 4.20лв., но трябва да платите вход 3лв., за да стигнете до това да си я купите.

Писани (рисувани) яйца за Великден (продължение)

По следите на електрическите писалки за рисуване на яйца: ето я и моята

Read Full Post »

Без да се усетя и блогът ми от дневник се превърна в смесица от рецепти и политика. Да си призная не съм нито запалена кулинарка, нито съм спец в политиката. Просто понякога ми се иска да сготвя нещо, което да се услади на цялото семейство, а не само на част от него или пък да се възмутя (най-често) от несправедливостите, които са се набили в очите ми. За теми за писане в нюансите на скалата между тези две крайности, някак не остава време. Ставам сутрин рано, колелото се завърта, денят преминава в бясно препускане и с надпревара със самата мен, вечерта е напрегната – трябва бързо всичко да се свърши, а когато изляза от банята вече е твърде късно, за да седна да разказвам за нещата, които по някаква причина съм скътала в сърцето си.

Може би ще се попитате: – Като толкова бързаш и нямаш никакво време, за какво готвене ми говориш?

– За готвене в тенджера за бавно готвене – ще ви отговоря аз. То не изисква никакво време. Е, почти – не повече от 5-10 мин.

Последните два дни бяха много успешни за мен по отношение на готвенето. В тенджерата за бавно готвене опекох агнешки бут. Ето така:

нарязах три картофа на лунички и ги сложих в тенджерата. После сложих отгоре бутчето (около 1.7кг., шпиковано на 2-3 места с малко масло), сложих върху него 50гр. масло, посолих, поръсих с половин щипчица сух девисил и джоджен, включих тенджерата на low за 10 часа и напуснах дома ни точно в 7.50 сутринта. Не си мислете, че бъркам нещо – не добавих никаква вода. Нито капка. Когато се прибрах в 19.30 – яденето беше готово, тенджерата го поддържаше топло. Имаше достатъчно сос, който беше пуснало месото. Изненадата обаче за мен беше, че месото беше божествено вкусно – нито сухо нито твърде лигаво, добре опечено и въобще стра-хот-но. И най-важното – всички го харесаха.

Днес, сготвих още една лесна рецепта в същата тенджера: свински джолан. Модифицирала съм я от книгите на Звездев. Разбирайте – направила съм я като за простосмъртни домакини.

Значи: нарязах кромид лук – 3 глави – на лунички (за да можете да го извадите, ако някой от семейството не обича лук), сложих цяла глава чесън – без да я чистя от люспите, сложих джолана (около килограм, но в тенджерата ми имаше мегдан за още 2 кг. 🙂 ), един дафинов лист, поръсих със сол, чубрица и добавих стрък сушена мащерка. Още 2-3 лъжици доматено пюре, аколо 30мл. червено вино и съвсем малко вода. Включих (отново) на low за 10 часа, отново излязох в 7.50 (сутринта, де) и, когато се прибрах в 19.00, сложих цели картофи, набодени с вилица, във фурната на 220 градуса и използвах времето за печене да си взема душ и да задуша печурки в масло – със сол и малко черен пипер – за гарнитура.

Е, няма такава вкусотия.

Честно. И ароматно 🙂 . А ако ви кажа, че нямаше нужда да мия котлоните, да зареждам миялнята със съдове за готвене и пр. ? Защото тази тенджера като че я мие Mr.Proper – ей така – хоп! С едно движение. Защото тя е нещо като гювеч – нищо не залепва по нея тъй като не прегаря.

Жалко, че нямам снимки, но домочадието толкова бързо нападна ароматните ястия, че не исках да им скърша хатъра :).  Трябваше да снимам празната тенджера, но и за това не се сетих :).

И като за финал – за 10 часа тази тенджера харчи ток колкото фурната за един! Ето това се казва – екологична работа!

Read Full Post »

То било много лесно! И бързо! И вкусно!

Ако се питате защо слагам тези удивителни ще ви кажа: защото смятам, че много хора предварително са решили, че не могат да правят питки и козунаци и се отказват без никога да са опитвали. С тези удивителни се опитвам да привлека вниманието ви, да ви накарам да се усъмните в това, че вие никога не можете да направите погача като тази на вашата свекърва и да ви помогна да се престрашите и да опитате поне веднъж да работите с тесто. Направите ли го – ще видите, че се справяте дори по-добре от нея (от свекървата) и ще се влюбите в изработването на всякакъв вид хляб.

Е, какво мислите?

Хайде момичета, не се страхувайте – отделете си час и половина, ако разполагате с голяма тава или два часа и половина, ако нямате голяма тава ( тогава ще ви се наложи да печете погачата на две по-малки погачи, което изисква един час повече). Или извикайте съседката и просто си поделете тестото 🙂 – така и двете ще имате топла погача за трапезата.

Какво имам предвид като казвам голяма тава? Наскоро си купих една от Карфур – дълбока и широка – като тези на бабите на село. Ако нямате такава – от една доза тесто се получават две погачи – едната по-голяма – изпечена в съд от огнеупорно стъкло – от големите елипси които съм снимала по-долу (има ги във всички вериги хранителни магазини – например Пикадили, Фантастико, Карфур, Метро) и една по-малка погача пак в съд от стъкло, която съм снимала по-долу.

Съдовете от стъкло са перфектни за печене на хляб, тъй като в тях дъното и страниците на хляба не прегарят, кората става тъничка и нежна и никой не би я извхърлил защото не обича кора. Аз ги използвам и за печенето на козунак – това си е мой патент 🙂 .

Продукти:

300гр. кашкавал

600мл. прясно мляко

1 пак. суха мая (аз рискувах и сложих прясна мая – ще ви кажа какъв е резултатът)

4-5 яйца (аз сложих 5)

2с.л. кисело мляко

щипка сол (аз сложих 5 големи щипки сол)

1с.л. захар

2 с.л. олио (аз сложих 4-5)

1.5кг брашно

125гр. масло

Всички продукти да са на стайна температура (и да не са – не е фатално – изпробвах го).

Затопляме млякото (да не е горещо – хладко) и прибавяме към него захарта, маята (размиваме добре), яйцата (като оставяме два жълтъка от тях за намазване, а останалите разбваме и прибавяме), солта, олиото и киселото мляко.

В друга купа пресяваме брашното.

Започваме да добавяме брашното към сместа. Когато е омесено, правим три или пет топки (аз направих 5, но може би ще е по-удобно да се направят три). Разточват се на кори и се намазват една по една с маслото. Между тях се настъргва кашкавал (без последната кора). Наредените една върху друга кори (като торта) се нарязват на 4 и всяка от тях – на още четири. Стават 16 парчета (като за торта).

Погача

Погача

Погача

Погача

Нарязваме наложените кори

Нарязваме наложените кори

Навиват се като кроасани и се редят в тавата. Навиването на кроасаните се оказа малко … как да кажа. Не сложно, ами просто парчетата бяха прекалено теснички. Затова, взех едната четвъртина и я смачках с ръце, за да се сплеска и да стане по-широка, а оттам и парчетата, от които навивам кроасани да станат по-широки и удобни за навиване.

Сплескваме тестото преди да го нарежем

Сплескваме тестото преди да го нарежем

Навиваме на кроасан

Навиваме на кроасан

Забележка: навитите като кроасани парчета много приличат на кръгчета, а не на кроасани. Подредете 4 в средата на тавата – в легнало положение, а другите като лъчи около тях – както бихте сложили кроасан да се пече (като кифличка). След малко ще добавя и снимките, които направих. Моята тава се оказа малка и не побра 16-те парчета. Побра само 12. Затова направих една голяма тава и една малка с 4 кроасанчета.

Погачата. Наредих 12 навити като кроасани парчета и подредих така...

Погачата. Наредих 12 навити като кроасани парчета и подредих така…

Ето и малката погача. Погачката :)

Ето и малката погача. Погачката 🙂

Когато станат двойни по обем, намазват се с яйце и се пекат. Аз ще пробвам да ги изпека на 170 градуса пък да видим какво ще стане.

🙂

Е, погачите ми са готови. Тук снимам слагам само малката, защото забравих да снимам голямата.

Готовата погача :)

Готовата погача 🙂

Като изводи трябва да кажа: разточете корите предварително по-тънки и по-големи. Като ги сплесквате постфактум, се губи ефекта, който се цели с разточването на корите. На сол ми се получи добре – значи, ако сложите щипка сол както е по рецептата – ще бъде малко безсолно.

Ще стане още по-хубаво, ако сложиме и сирене между корите освен кашкавал .

Печенето на 170 градуса е ок. Малката погача – около 40 мин. Голямата – около час – час и малко.

Е, това е от мен за днес.

Весело посрещане на Новата Година!

Првих погачата още няколко пъти. Ето на какво ме научи опитът:

1. За намазването – добре е да разбъркаме жълтъците с една лъжица плясно мляко – така погачата не мирише на жълтък, цветът й е по-бледо-жълт и жълтъкът не прегаря при печенето

2. За реденето в тавата: ако разделите тестото на осем части – можете да направите следното:

– разточвате осем тънки кори. Първите четири налагате една върху друга като пак намазвате с масло и ръсите с кашкавал всяка кора, след което навивате на руло. Правите същото и с вторите четири кори. Така имате две рула. Краищата на всяко руло се отрязват и се слагат в средата на тавата – с неравната част нагоре (тоест там където е рязал ножът – трябва да се постави върху тавата) – изглеждат като рози по този начин. Останалата част от рулата се нарязва на зиг-заг – като кроасани. Без да разваляте рулата – редите ги около основните четири парчета в кръг – просто вдигате единия зиг-заг и го слагате в тавата. После правите същото и с другия. Следващия път ще сложа и снимка 🙂

Read Full Post »

Направо нямам търпение.

Естествено ще споделям почти едновременно както рецептата, така и това как ми се получава.

Казаха, че била страхотно вкусна, а и не изглежда трудна за изпълнение.

Ще се видим утре сутринта. Към 9-9.30ч.

🙂

Read Full Post »

Сармите ми винаги стават много вкусни. Знам рецептата от мама, тя пък – от баба, а баба не знам от къде я знае. Съвсем простичка е и лесна за изпълнение.

Нарязвате праз лук на ситно. Аз използвам само бялата част от праза. За една доза нарязвам бялата част на 4 средно дебели стръка праз. Запържвам го с умерено количество олио, като добавям съвсем малко сол. Когато започне да се пържи, добавям и червен пипер – не много, настъргвам 3-4 завъртания на мелничката черен пипер и слагам 4-5 щипки много ситно смляна чубрица.

Докато празът се пържи, измивам чаша и половина ориз „Европа“ с вряла вода – 2-3 пъти.

Когато празът омекне, добавям ориза и той за малко да се запържи.

После добавям 2 чаши зелев сок и една чаша вода и оставям на слаб огън докато оризът поеме.

На дъното на тенджерата поставям 2 листа от зелето, за да не загарят сармите. После завивам сармите като отрязвам дебелата част в основата на листата защото е жилава и трудно се сварява.

Нареждам ги в тенджерата и отново ги завивам отгоре с един зелев лист и върху него слагам накаква чиния, за да не се отворят сармите при варенето.

Заливам отново със зелев сок и вода.

След това добавям само вода защото иначе става много солено.

Имайте предвид една тънкост. Нямам обяснение защо, но течността от сармите винаги стои отгоре и може да ви се струва, че има достатъчно вода за сваряването, а това всъщност въобще да не е така и сармите ви да загорят. Най-лесно ще разберете има ли достатъчно течност като добавите студена вода – тогава цялата течност отново слиза на дъното на тенджерата и вие можете да видите колко точно е тя. Ако обичате сармите със сос – доливайте по-често.

След като заври – намалете котлона и оставете за около час – час и нещо.

Пожелавам ви един топъл празник довечера и една приказна Коледа утре.

Read Full Post »

Older Posts »

Иванка Курвоазие

някой ден ще ви разкажа всичко с глас на хиляда празни чаши и хиляда пълни пепелника

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: