Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Деца’ Category

Защото: не са български и в този мисъл не носят духа, който трябва да носят
Защото: не искам да стимулирам китайската икономика
Защото: в това да купиш мартеница и да я подариш няма никаква символика

Какво ще направя? – Ще си направя мартеници сама. Трябват ми само бял и червен конец. Заради децата съм купила и мъниста в бяло и червено.

Какво печеля от това?
1. Ще подаря на близките ми хора мартеници, които са направени специално за тях
2. Няколко часа ще седя с децата по земята, за да създаваме мартеници с любов
3. Със спестените пари ще им купя книги
4. Ще науча децата си да правят мартеници, след време те ще научат своите деца и така… до края на света 🙂

Да си направим мартеници сами

Да си направим мартеници сами

Да си направим мартеници сами

Да си направим мартеници сами

Read Full Post »

Изречена в контекста на детска приказка, думата „магия“ разпалва любопитството и прави сюжета по-завладяващ. Всички деца обичат да слушат истории за магии. „Магия“ означава „загадка“, означава „интрига“, означава “ чудо“.

Когато обаче тази дума се появи в нашето – реалното – ежедневие, тя придобива съвсем друг характер и ни кара да настръхваме. Поне на мен така ми се отразява.

Винаги съм си мислела, че ако човек не вярва и не се интересува от подобни неща, него няма как да го застигне подобно зло. Защото в реалния живот думата „магия“ винаги се прокрадва, когато става въпрос за това да се навреди или, че е навредено на някого.

Днес, от жена, от която въобще не очаквах да говори с мен на такива теми, чух потресаващата теория за това как може някой да ми е направил магия и трябвало да слагам някакви яйца под леглото си, за да отнемат лошите влияния от мен. Е, човек винаги се изкушава. Казваш си – „какво пък, от едно яйце нищо няма да ми стане“, „тъкмо ще проверя дали това са пълни глупости или има нещо вярно“. Да, ама това е начинът, по който започваш да се пропукваш и всичките тези врели-некипели могат да те разклатят. Сигурно има и хора, които полудяват в следствие на подобни глупости. Да де, ама напоследък, в пространството излизат какви ли не нови и нови енергийни теории. И някои от тях звучат доста научно. И си казваш например: ако наистина водата има памет (гледай в интернет филма „Тайната на водата“  –http://vbox7.com/play:a9a150bf) , ако наистина на водата може да се влияе, тогава сигурно наистина някой може да те отрови само с мислите си като отрови с тях водата, която ще изпиеш. Или да те разболее, като разболее с емоциите си водата, която ще изпиеш.

Нямам представа дали това са пълни глупости или – не. Знам само, че не искам да чувам за тях. Не искам да ми говорят за тях. Става ми зле само като си го помисля. Искам магията да живее само в книгите, които чета на децата си. Или в приказните истории, които им разказвам.

Лека нощ.

Read Full Post »

– Мамо, помниш ли онази баница, дето ни я купи – с яйца и сирене? – казва почти петгодишната ми дъщеря.

– Да.

– Много беше гадна – бърчи нос докато яде от същата баница, ама без яйца.

– Е, маме, аз също слагам яйца и сирене в баницата и ти я харесваш…

– Да, ама те слагат някакви гадни яйца – мръщи се сякаш ще повърне – от крава…

Read Full Post »

 
 
 
 
Тази снимка ми костваше много. Много псувни и много бибиткания. Защото спрях насред пътя, за да я направя. Не можах да се сдържа просто. Но си заслужаваше 🙂 .
 

Обущар - не знам защо, но ми напомня за татко Карлос - таткото на Пинокио. Очарователно просто

Read Full Post »

Още не съм я прочела цялата. До средата съм. Обаче нещо ми напира отвътре – да го кажа – и не мога да си го държа повече.

С Капка сме расли по едно и също време, в един и същи град. Еднакво сме нямали (или аз съм нямала малко повече от нея – нямах баща, нямахме кола, нямахме телевизор „Филипс“, нямахме самостоятелно жилище – живеехме с баба и дядо, нямах розови пердета, нито кукли, нито приятели от чужбина, на мен на лагера от детската градина дори за общата снимка не ми позволиха да си обуя банския и трябваше да се прикривам, кръстосвайки крака…). Еднакво празни са били магазините  и за мен и за нея, еднакво често (разбирай „рядко“) сме яли банани, еднакво „връзки“ (за нещата, които ставаха с „връзки“) сме нямали и пр.

Обаче, като чета книгата, имам чувството, че сме расли в различни светове. Признавам че, докато чета, често се просълзявам, но това не е защото истината се стоварва върху мен с цялата си тежест. Тъжно ми е. За Капка.

Докато аз, в онова „нямане“, намерих начин да имам най-щастливото детство – без да се интересувам от това какво нямам и какво имат другите около мен, тя е расла изключително тъжна и с чувството, че е ощетена и ограбена.

На мен не ми трябваше нищо повече (освен баща). Растях волна като птичка, прескачайки оградите на дворовете, покатерена на някое дърво, на футболното игрище с момчетата, на пионерски лагер, в кръжоците по физика, рисуване, театрално изкуство,  на уроците по пиано и китара. Печелех олимпиади, състезания по математика на ТНТМ, градското по шах, изложбата по рисуване, надпреварата по краснопис и пр. Имах пълна библиотека с книги, майка, която работеше по цял ден, черно-бял телевизор, една стая, в която спях заедно с майка ми и сестра ми, баба и дядо, които ме обожаваха. Живеех в къща с хризантеми и кокичета и най-ароматното грозде, което съм опитвала до сега.

Нещата, които бяха факт (нямак как да опиша всичките), но не ми попречиха да бъда щастлива са:

Живеех в квартал, в който само аз и още едно момиче не бяхме от семейство на партийни активисти. Всички около мен (включително и това момиче) и освен мен имаха: видео, цветен телевизор, дънки, „каквото си пожелаеха“ от „Кореком“, дъвки „Турбо“, копринени салфетки в колекцията си и незнам какво още. Освен всичко, над нас живееха леля и вуйчо. Той беше музикант и често пътуваше зад граница. Имаше магнетофон и страхотна озвучителна система. Когато се прибираше от турне, той подминаваше нашата врата (нас със сетра ми мама ни прибираше предвидливо) и се качваше на втория етаж, където вратата се заключваше, за да не би случайно някой от нас да се качи, да види какво е донесъл и (не дай Боже!) да поиска нещо. На мен, обаче, това ми беше смешно. И изобщо не ме разстройваше. Тъжно ми ставаше, когато леля и вуйчо си правеха салата от зеле и моркови и сядаха на пода да си пият ракията, но преди това ме изпращаха в къщи и никога не ми дадоха да опитам от тяхната салата. Това, обаче, също не беляза живота ми и не обезсмисли щастливите моменти, които имах в детството си.

Съседите ни се напиваха и се пребиваха почти всеки ден. Носех грозни бели пликчета(гащи) докато дойде демокрацията, нямах ботуши, колело, приятели (децата на активистите не общуваха с простосмъртни), семейството ми не фигурираше в никакви списъци за апартамент, кола или друго (освен в тези на социалните грижи) и останах последната девственица дори и след завършване на гимназията. Обаче още помня чувството, което изпитах, когато ми пробиха ушите и ми сложиха обици от медицинско злато. Още помня аромата на топъл селски хляб и краишника натъпкан със сирене. Вкусът на нагретия от слънцето домат от градината на баба и корнишоните с дъх на копър. Нощното къпане на шеснайстия ми рожден ден, делфините в морето на Мичурин, зелените кръгли бонбончета от 21ст.(или 22?) с какаов пълнеж, масленките от лафката и мекиците от училищния стол. Нептуновите огньове на лагерите, един проливен дъжд на Черни осъм, след който изникнаха гигантски пърхутки, буцата в гърлото и сълзите в очите ми след раздялата с първата  класна. Да продължавам ли?

Ако продължа така, със сигурност ще напиша своята „Улица без име“.

А нямах такова намерение.

Ще продължа да чета книгата на Капка.

И ще се надявам.

Нещо все пак да е осветлило живота й.

Не може всичко да е чак толкова лошо…

Не може…

Чуваш ли, Капка?…

Read Full Post »

Во истина Возкресе! Като дете се срамувах да отговоря на този поздрав и се опитвах винаги да изпреварвам другите, за да не ми се налага да му отговарям. Имаше и други хора като мен. Докато аз успявях да измърморя под носа си „Наистина Възкресе!“, съм чувала и отговори като „Да!“ и “ И на теб“.

Днес обаче майка ми ме изненада. По споменатата причина побързах да й се обадя първа, а тя вдигна телефона с:

„Христос Възкресе, майче!“ и ме заби.

Но незнайно защо, може би съм пораснала, за първи път произнесох „Воистина Возкресе“ без никакво притеснение и даже от сърце.

Сигурно всяко нещо си има своето време.

Read Full Post »

Този пост ще прилича малко на стенограма. Ако искате нещо по-изчерпателно, прочетете „Козунак се прави лесно…“, който е малко по-надолу.

Тук само искам да ви кажа:

1. Не е вярно, че козунакът става по-добър, ако сложите мас

2. Не е вярно, че става по-добър, ако сложите масло

3. Задължително става по-сух, ако го печете на силна фурна и, ако сложите повече от 5 яйца на кг. брашно.

4. Ако спазвате моята технология на приготвяне и печене, козунакът ви ще остане свеж и мек като прясно изпечен поне 4 дни (е, ако не го изядете до тогава 🙂 ).

5. Тестото става всеки път различно. Каквото и да ви се получи – не се отчайвайте – изпечете го! Няма значение дали е втасало добре или въобще не изглежда както тестото на вашата приятелко. Ще останете изненадани от резултата. Тестото се меси със сърце. Не с ръце. Повярвайте ми 🙂 

6. В хлебопекарна козунакът става като хляб. Не се лъжете заради удобството. Истината е, че на ръка козунакът се меси десетина минути и става на конци при сплитането. Няма никаква велика тайна в това 🙂

7. Не слагайте по повече отколкото е казано в рецептата. Например две ванилии не ухаят по-добре от една. Моят свекър слага по 6 ванилии на килограм брашно, но козунаците му не миришат по-вкусно от моите 🙂 . Ако например поръсите с прекалено много захар, отгоре се получава захарна кора, която се отчупва нацяло, когато го ядете. И не е готино 🙂

Ако се сетя още нещо – ще пиша. Сега отивам да си взема електрическата писалка за писане на яйца.

До скоро 🙂

Read Full Post »

Older Posts »

Иванка Курвоазие

някой ден ще ви разкажа всичко с глас на хиляда празни чаши и хиляда пълни пепелника

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: