Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘В памет на…’ Category

Аз… бих искала да помълча на този ден… Твърде много хора загинаха тогава… Без значение чия е вината и кой казва истината.  Жертвите нямаха нищо общо с това… преди да умрат. Вечна им памет. Амин.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements

Read Full Post »

Знаете ли, писна ми от хора, които в живота си не са сложили две тухли една върху друга, а само искат да рушат. Самата аз живея срещу „Паметника на Съветската Армия“. Също така, съм живяла по време на т.нар. тоталитарен режим в България. И, представете си, нямам нищо против този паметник. Моето мнение е, че той трябва да си остане там, където е, за да остане част от нашата история. Ако някой има нужда да разбули истината за Съветстата армия и ролята й за нашето освобождаване, нека просто да се пребори за промяна на тълкуването на историята ни. Какво ви пречи паметникът? Той вече Е част от нашата история – без значение дали е грешка или – не. Аз лично мисля, че и Мавзолеят не трябваше да се руши. Какво остана на негово място? Някой построи ли нещо? Може би „Паметникът на прехода“ е празното пространство, липсата на концепция? Или по-точно „Инициативите за разрушаването на всяка цена“. И сега, по време на криза, трябва ли да се харчат пари за разрушаване? Хрумнало му на някой, че трябва да се руши. Пълни глупости, дами и господа!

Гласувам ЗА ЗАПАЗВАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ!

Read Full Post »

Да си призная, в последно време не следя календара и като нищо щях да пропусна тази дата. Това е нещо, което не би било възможно в годините, когато бях дете.

Чудно е, че има случаи, в които с големи усилия запомням имената на някои хора. Същото се случва и с много рождени дни. Помня, обаче, рождения ден на майката на един мой съученик  до 7 клас – 9 септември. Женицата се казваше Свобода.

Освен внушителните манифестации, които цяла България гледаше по телевизията, аз имам и един друг спомен от 9 септември. Една година (сигурно съмбила 5-6 клас), се бях върнала от ваканцията по-рано в София – може би към 20 август. Майка ми беше учителка в училището, в което учех и там, директорката каза – търсят се деца, които да поднесат цветя на ЦК на БКП на манифестацията по случай 9 септември. Не бяха намерили достатъчно деца и казаха да отида и аз. Правихме много репетиции, как и кога да се качим на мавзолея, кога да слезнем. Проблем беше, че нямах сини или черни обувки, които да са според униформата. въпреки, че нямахме пари – мама трябваше да купи.

Никога няма да забравя как ме убиваха онези обувки – обух ги на самия ден. Но стисках зъби, защото ми беше възложена специална задача – преди да се кача на мавзолея, ако някой ми дава бонбони или каквото и да е друго – ДА НЕ ВЗИМАМ (аз по принцип и до ден днешен имам проблем с взимането, но те нямаше как да знаят). После ни подариха на всички деца по една кутия шоколадови бонбони „Троен лешник“. Бяха голям лукс.

Майтапът е, че около 15 години след като дойде „демокрацията“ (аз мисля, че ние все повече се отдалечаваме от нея, но това е друг въпрос), на два пъти във вестниците излиза снимка с мавзолея точно от тази манифестация и АЗ БЯХ ТАМ! Едно малко момиче с кръгло лице и отговорна задача. Забравих да кажа – и огромен букет цветя.

По някакъв начин подсъзнателно свързвам 9.9 с 10.11. 

Следващият текст е цитиран (на претендирам за 100% точност) от предаването Ку-Ку или Каналето (нямам спомен кое беше първо от двете).

Представете си Слави Трифонов и Камен Воденичаров, облечени с пионерски униформи с къси панталони и обути със сандали и опънати, три-четвърти, бели чорапи. Слави беше с опашката, от която сега така се срамува.

Двамата (играят го срамежливи) и поклащайки дупетата си напред-назад, въртейки пръст в панталонките си, празнуваха ДЕСЕТИ НОЕМВРИ и изрецитираха:

Слави:

Десети ноемвЛи ми даде сандалки

Да могат да тичат кЛаченцата МАЛКИ(?!)

Камен:

Десети ноемвЛи ми даде гевЛече

– Яж, яж – десети ноемвЛи ми рече!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Read Full Post »

Ето част от заглавията на „24 часа“ от 17 август:

1. Авария пак спря тока за час на юг.

2. 2200 викат линейка – падат по улиците

3. Кристияна мъртва, кучета убийци в приют, стопанката им извън затвора

4. Търсят дрога, откриват мераклии на момченца

5. Климатик падна върху огнеборец при адски пожар

6. Баща погребва тайно дете за пенсията

7. Полицай жали по загинал, който го накисна за побой

8. Килърът Дачи си тръгна от Варна без обвинение

9. Крадци отмъкнаха 10000лв. и злато

10. Румънка бере душа след челен сблъсък с автобус

11. Пиян шофьор криволичи по пътя с камион

12. Сводник заминава за Германия

13. Измамница прибрала 1300 ЕВРО

14. Мъж прави секс с дете в Каменар

15. Линейка уби човек, докато танцуваше от радост, че е жив

16. Певица от „Ноу ейнджълс“ ръсела СПИН

17. Мълния цепи на 3 самолет в Колумбия

18. Земетръс удари Сицилия, свлачища раниха хора

Аз не издържам повече, а вие?

Read Full Post »

Не мога да се побера в кожата си.

По принцип МРАЗЯ да чета вестници и да гледам телевизия. Новините ни са като криминална хроника. Нещо, което е предназначено да ни смачка, да ни депресира, да ни подтисне, да ни ебе майката. Без извинение.

Източник: пак „24 часа“ (защо си го купих?). Цитирам:

Заглавие: Кристияна мъртва, кучетата убийци в приют, стопанката им извън затвора

Подзаглавие: Съдът в Разград реши, че щом Елена Банкова е закарала с колата си в болница разкъсаното дете, трябва да страда условно

Мисля, че на всички ни стана ясна историята. Е, хайде, не съм юрист, да допуснем, че съдът е отсъдил ПРАВИЛНО?, според закона. За условната присъда. Свикнали сме с такива недоразумения – как така някой гледа куче (и то не само едно), което се разхожда свободно, без намордник, без надзор и не е виновен, когато това куче убие човек (в случая 5 годишно дете)? Да го отдадем на законодателството – съдът със сигурност би искал да осъди жената на нещо по-сериозно и може би щеше, ако имаше закон за това. Но чуйте следното:

Под статията, със заглавие МИЛОСЪРДИЕ (да ви имам извратения хумор), се разказва (пак цитирам):

Четирите кучета, които са прегризали гръкляна на малката Кристияна, ще живеят. Животните се отглеждат при ЕВРОПЕЙСКИ (големите букви са от мен) условия в приютите в Добрич и Русе.

Това постанови през май Кубратския районен съд, след като даде на стопанката им Елена Банкова 1г. затвор (тази присъда е променена с условна – аз пояснявам) за убийството на детето.

Веднага след трагедията 21 кучета бяха упоени и иззети от дома на Банкова

Всички кучета в Сушево бяха кастрирани и обезпаразитени от екип на фондация „Четири лапи“(колко хуманно!).

Край.

Значи, какво се получава? От смъртта на едно дете печелят кучетата. Защото те сега със сигурност живеят при по-добри условия, отколкото са живяли преди да убият детето. В друга държава, с гражданско общество, а не общество от заспали пу(…)ки (на мястото на точките може да има букви като: Й, Т,Ш, а също и Д, ако някой си мисли, че пу…ка се пише с Д, а не с Т) като нас, щяха да линчуват Еленчето още преди да е дошла полицията. Щяха да стоят пред парламента, докато не промени законите адекватно. Щяха да свалят правителството…Щяха да съдят държавата и въобще да използват цялата си изобретателност и потенциал, за да покажат, че ТАКА НЕ МОЖЕ!

Между другото, на кучетата разрешено ли им е свиждане?

 Еба си!

Read Full Post »

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници,  честван еднакво и от православни,  католици и от други християнски деноминации.  Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението  й.  Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата,  където проповядвали,  за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло.

Българската православна църква отбелязва празника на 15 август (стар стил),  а Македонската православна църква на 28 август.

Според Светото писание,  това е денят,  в който Божията майка,  на 64-годишна възраст,  напуска земния живот и отива при сина си.  Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него.  Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

Read Full Post »

Прочетох, че някакъв психично болен, когото пуснали от лудницата бил убил майка си.

Аз ще продължа с историите от моя живот и ще ви разкажа какво ми се случи преди мно..ого години:

С мъжа ми бяхме млади гаджета. Един ден имах доста обикаляне по София. Пътувах с градския транспорт. Направи ми впечатление, че на няколко пъти срещам погледа на един мъж, който изглеждаше като пуснат в отпуск затворник. 

Реших, че трябва да проверя дали наистина върви след мен или това наистина е някакво суперсъвпадение.

Два пъти се качих е слязох от трамвай за по една спирка. Същото направи и той. След това се качих за няколко спирки и слезнах една спирка преди дома на приятеля ми, з да му звънна от уличен телефон да ме чака пред входа на блока. Уви, даваше истерично заето. Онзи като видя, че продължавам да набирам и не се свързвам започна да ме приближава (това сеслучва в късния след обед по светло). За щастие в този момент на спирката спря трамвай и аз се качих – той след мен. Влезнах в близкото тото и помолих един мъж да ме изпрати до входа – обясних му ситуацията. той ме изгледа с недоверие, но в крайна сметка ме придружи.

Стигнах благополучно, но в момента, в който ми отвориха вратата – се строполих от напрежение – шубето ме беше смазало. Обясних случката и приятелат ми и баща му излязоха да търсят човека (когото аз подробно описах – пропуснах да кажа, че в трамвая преди да сляза да звъня по телефона, ме добрижи в тъпканицата и започна да ми говори мръсотии).

След 2 години, на спирката на трамвая до блока на гаджето ми, видях мъжа и му го показах. А гаджето ми казва: Това не е възможно – този е баща на един съученик и знаеш ли как си играеше с нас като бяхме малки?! Объркала си се.

Да – ама, не!

След няколко месеца същият този тип беше на първа страница на „Нощен труд“ – нарязал майка си на парчета и се самоубил!

Какъв късмет, а?

Read Full Post »

Older Posts »

Иванка Курвоазие

някой ден ще ви разкажа всичко с глас на хиляда празни чаши и хиляда пълни пепелника

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: