Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Анализи’ Category

1. Да газя в кучешки лайна по улиците
2. Да виждам препълнени контейнери за смет
3. Бездомните кучета да разпердушинват всичко, до което се докопат в контейнерите от точка 2
4. Да виждам граждани, които, в противоречие на приетите закони, водят кучетата си без намордници, пускат ги да тичат на свобода в парковете и на детските площадки, като на всичкото отгоре оставят тези кучета да си акат на воля където им падне и не събират изпражненията им
5. Да виждам познатите до отвращение лица на едни и същи „обществени фигури“ от всякакви сфери на живота и от всякакъв калибър, които умуват от екрана на телевизора ми, казват ми какво може и какво не може и ме убеждават в това как те знаят и могат да оправят мен и моята държавата
6. Да ме лъжат политиците, журналистите и обществениците
7. Да слушам вечер вместо новини – криминална хроника
8. Програмата на телевизиите да прелива от всякакви сериали и предавания по чужди лицензи
9. Да ме правят на глупачка
10. Да живея в тоталитарна държава
11. Да живея в страх за работата си и за бъдещето на децата си
12. Да се тормозя за това, че хората нямат какво да ядат
13. Да виждам агресия по улиците
14. Да срещам необразовани млади хора без всякакви ценности
15. От всички списания, вестници, радиа, интернет и от телевизора да извират празноглави, силиконови, руси жени, които да ме убеждават колко добри певици са и как успехът им се дължи единствено и само на тях самите
16. Да стискам зъби, да плащам все по-високи данъци и да не виждам никаква полза от това
17. Да няма промяна към по-добро
18. Да се чувствам като поробена
19. Всеки ден да минавам по разбитите улици
20. Да обяснявам постоянно на децата, че не е важно какви дрехи носиш, какъв телефон имаш (и дали въобще имаш), каква кола карат родителите ти, в каква къща живееш, дали си тънък или дебел, бял или черен, красив или не, а е важно какво сърце имаш и какви са постъпките ти. По принцип в обясняването на тези неща няма нищо лошо, но когато ежедневно заобикалящата децата ти среда се опитва да ги убеди в противното, моята мисия се превръща в непосилна и почти невъзможна.
21. Някой да ми отрязва крилете (визирам администрацията, бюрокрацията и корупцията)
22. Да няма истинска конкуренция. Омръзна ми от шуробадженащина.
23. От хора в удобни кресла.
24. Да няма гласност и да живея в режисирана реалност
25. Да виждам физиономията и да чувам гласа на Бойко Борисов
26. Политическото бръщолевене на представителите на всички политически партии независимо дали са представени в Парламента, дали са участвали или – не – във властта през последните 23 години. Всички те са болни от една и съща болест – силно желание да прокарат собствените си интереси, да играят дребните и едрите си игрички, без да се интересуват от състоянието на народа и държавата. Как пък никой от тях не се разболя от друга болест – желание да остане като достоен политик в учебниците по Българска история?!
27. Да не знам какво ям – да не знам дали хлябът ми е наистина хлаб, месото дали е наистина месо, сиренето дали наистина е сирене.
28. Всички да знаем какво става в държавата и никой да не е наказан за това
29. Да срещам тотални непрофесионалисти, назначени на всякакви нива в държавната администрация и в управлението на България
30. Да няма места за децата в детските градини
31. Държавата да привлича основно социалнослаби туристи
32. Да срещам озлобени и оскотели хора по улиците
33. Да не виждам бъдеще за себе си в България
34. Да гледам как се съсипва образованието и младите са все по-необразовани, неграмотни и с все по-голямо нежелание да учат
35. Да знам, че има мизерстващи пенсионери и млади семейства с малки деца и аз да не мога с нищо да им помогна
36. Болниците ни да са в окаяно състояние
37. Да се източва здравната каса
38. Медицинското обслужване в страната да е под всякаква критика

Със сигурност този списък не свършва дотук, но трябва да слагам децата да си лягат. Ако сте го прочели и видите, че съм пропуснала нещо, моля, допълнете… Аз ще продължа по-късно.

Read Full Post »

Ето част от заглавията на „24 часа“ от 17 август:

1. Авария пак спря тока за час на юг.

2. 2200 викат линейка – падат по улиците

3. Кристияна мъртва, кучета убийци в приют, стопанката им извън затвора

4. Търсят дрога, откриват мераклии на момченца

5. Климатик падна върху огнеборец при адски пожар

6. Баща погребва тайно дете за пенсията

7. Полицай жали по загинал, който го накисна за побой

8. Килърът Дачи си тръгна от Варна без обвинение

9. Крадци отмъкнаха 10000лв. и злато

10. Румънка бере душа след челен сблъсък с автобус

11. Пиян шофьор криволичи по пътя с камион

12. Сводник заминава за Германия

13. Измамница прибрала 1300 ЕВРО

14. Мъж прави секс с дете в Каменар

15. Линейка уби човек, докато танцуваше от радост, че е жив

16. Певица от „Ноу ейнджълс“ ръсела СПИН

17. Мълния цепи на 3 самолет в Колумбия

18. Земетръс удари Сицилия, свлачища раниха хора

Аз не издържам повече, а вие?

Read Full Post »

Този пост не е само за моята градина, а и за уроците на живота.

Казвала съм ви, че градината, в която работя беше на моята любима баба, която освен любима, беше и невероятен човек.

Като малка много обичах шипков мармалад. Тя ми правеше, но аз не го ядях – казвах, че този от магазина е по-вкусен.

Преди време, моята голяма дъщеря хареса много кифлите с мармалад. И аз реших за по-здравословно да й направя домашен шипков мармалад (защо не и кифлички?). Двете заедно набрахме шипки. И тогава разбрах колко е трудно, трудоемко и уморително да правиш шипков мармалад. И колко боли, когато детето откаже да го яде…

В тази връзка, в същата тази градина, моята баба имаше разни овошки. Кога косовете изяждаха вишните, кога ябълките се разболяваха, но все имаше по нещичко. Баба все ми предлагаше своята продукция. Когато бях по-зелена – отказвах да взема. Когато започнах да поумнявам (започнах да разбирам колко е важно за нея да дава)- приемах нещата, а когато не ми харесваха или не можехме да ги изядем без да се развалят – давах ги на хора в нужда.

Баба ми носеше едни крушки – малки и грозни. Никога не ги опитах.

Знаете ли колко са ми сладки сега?… Когато аз ги бера, а нея я няма да си похапнем от тях заедно. Едната ми дъщеря ги хареса… А другата – не.

Колко сме глупави хората. И надменни. И невнимателни. Отхвърлящи.  Високомерни.

Мога да изброя още стотици подобни епитети.

Щастлива съм, че поумнях преди баба да почине (не достатъчно, за да ям от нейните круши, но все пак …) и успях да й покажа колко я обичам и колко много означава за мен…

♥ ♥ ♥

Въпреки ужасното време тази година – студ, пек, слана, град, дъжд и още дъжд, вчера обрах първите плодове (ако не броим ягодите и малините) от моята градина. Тази година няма да пожъна някакви сериозни успехи, но като се има предвид лошото време и това, че се налага да оставя градината си на произвола на съдбата в следващите 30 дни – благодарна съм и на това :).

Ето малко снимки (доматите се разболяха от влагата, защото от толкова дъжд не успях да ги напръскам за мана, но…).

Морковите ми не са големи, но са ароматни ивкусни.

Беше малко презрял, но нали си е мой :)... го изядохме на салата

Също така имах 3 краставички и малко оцеляли от косовете малини. Брах ги в ужасен дъжд, но се чувствах щастлива. Босилекът ми също е тръгнал – дори цъфти (както и чубрицата).

Read Full Post »

Вярвам на 100%, че изучаването на „Здрач“ в училище ще бъде изключително полезно в няколко насоки:

Първо, децата така или иначе я четат – ако в училище проявят интерес към техния интерес, това ще промени отношението им към образованието изобщо.

Второ, могат да се правят много интересни обсъждания на книгата, на поведението и постъпките на героите, както и на техните подбуди да постъпват по определен начин. Това ще даде различни гледни точки на децата и ще ги подготви за живота по някакъв интересен и нестандартен начин. Те ще си отговорят на много въпроси, чрез погледа и тълкуванието на техните съученици и учители.

Трето: това е една книга, която накара младите да четат отново, и възвърна страстта им към четенето – сигурно има нещо в нея, което си заслужава – колкото и странно да звучи това за хората от образователната система.

Колкото и еретично да звучи, че вампирите могат да ни научат на човечност – Стефани Майер доказа – това е възможно!

Вие какво мислите? Дали книга, продадена (до сега) в 70 млн. копия трябва да се изучава в училище?

 Гласувайте и коментирайте!

Read Full Post »

Днес ходих до OMV да си измия колата. Видях, че някой е забравил 2х1лв. на апаратчето, в което се пускат монетите. Реших, че и на мен ще бъде удобно да оставя моите там докато мия колата. Оставих ги в другия край.

И като приключих, естествено ги забравих.

Но…

Отидох на прахосмукачката…

И там ми потрябваха стотинките…

И се сетих…

Че ги забравих…

И се върнах…

Мъжът след мен ме попита:

– А, вие си забравихте парите ли?

Аз:

– Да. Но 2 лв. не бяха мои, а не помня на мен колко ми останаха.

Той:

– Бяха 4.

Извади цяла шепа монети и ми ги върна.

Аз оставих на апарата  2лв. – там, където някой си ги беше забравил.

Взех си моите 2лв.

И си тръгнах…

Без да се обръщам…

Не исках да знам дали онзи мъж отново ги взе.

Предпочитам да вярвам, че не е…

Read Full Post »

Вътрешната борба на разума и чувствата:

– Търсят кръв за бебето на българката, която роди на 62 години, да помогна ли?

– Глупости, да му мислят тези, които са създали детето – отговорността е тяхна!

– Ами нали сме хора, то е ТОЛКОВА малко!

– Било е ясно, че ще стане така! Трябва ли да се харчат пари за поддържането на един живот на дете, което ще бъде увредено (ако въобще ще живее) и пак държавата трябва да го гледа (с нашите пари!) вместо да се дават пари за не толкова безумни експерименти?

– Да, обаче бебенцето какво е виновно? Мисля да дам кръв!

– Дай кръв за някой, който има по-големи шансове да оживее! Да даде кръв безумеца, който сложи в утробата на тази кукувица не едно, а ДВЕ деца!

– И все пак …?

– Та то е 500гр.! Купи си 500гр. месо и ще рабзебеш колко е малко! Едва ли има някакви шансове! В момента то служи като опитно зайче на група лекари, които са се вживели в ролята на Господ! Природата си знае работата! Защо се месим в естествения подбор? Трябва ли да ражда някой, който НЯМА физическото здраве за това?

– Ох, … не знам. Обърках се … И все пак …

Read Full Post »

Много хора споделиха, че жената, чието дете е отвлечено в мол-а е близка на техни познати, но така или иначе тази жена не се появи никъде. Били й отказали телевизиите, вестниците и пр. защото работели с мол-овете. Това ми звучи нелепо. Ако това е истина, мисля, че интернет е достатъчно силна медия, за да разкаже човек от първо лице всичо (в този случай мисля, че е задължително).  Ще се съглася тази жена да публикува историята си на моя блог. Ако някой наистина я познава – не я оставяйте  да си замълчи и преживяното от нея да остане догадка. Никой няма право да краде децата ни!

Read Full Post »

Older Posts »

Иванка Курвоазие

някой ден ще ви разкажа всичко с глас на хиляда празни чаши и хиляда пълни пепелника

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: