Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Абсурди’ Category

Данък върху лихвите по влоговете – 10%. Добре. Преглъщаме го някак. Преглъщаме го въпреки, че лихвите по влоговете не могат да се броят за доход в чистия смисъл на думата. Защото лихвата по влоговете само частично компенсира инфлацията и съвсем относително запазва стойността на нашите пари във времето. Теоритично. Освен това, сумите щели да бъдат минимални, поносими дори за една пенсионерка.

Чуйте сега какво всъщност представлява данъкът върху лихвата по влоговете:

Представете си, че преди 5 години сте си направили срочен влог в банка и в края на всяка година получавате лихва за това. Представете си също, че срокът на влога ви изтича този… февруари. Имам предвид – февруари 2013г.

Знаете ли какво ще ви се случи тогава? Не знаете и не го очаквате. Защото никой не ви го е казал. Никой не ви е казал, че тогава ще ви вземат 10% данък върху лихвите за ВСИЧКИТЕ пет години назад. Как точно ще ви го вземат ли? Много просто – ще ви го вземат от главницата.

Значи, ако някой има 1000лв. на 5 годишен депозит при лихва от 5% и депозитът приключва на 01.02.2013г., то тогава, той ще си получи лихвата от 50лв. за последната година, а в същото време, от главницата му ще бъдат удържани не 10% от тези 50лв. – тоест 5лв., а 10% от 5г. по 50лв. – или 10% от 250лв. Така, той ще си получи главница вместо 1000лв. – 975лв. Как ви се струва това?

На мен ми звучи абсурдно, като обир, като измама, като нарушение на правата ми.

Много моля, ако (дай боже) някой знаещ юрист прочете това, нека прегледа закона и начина, по който го прилагат банките и да консултира хората как да постъпят.

Пишете ми, моля ви.

Това е абсурдна държава.

Read Full Post »

Прекарах последните часове на старата година в трескаво ъплоудване на нещо мое в един конкурс. Спечелих си гневните погледи на повечето от присъстващите за това, че се държа невъзпитано и  на този празник, вместо да ям и да пия с тях – аз работя на компютъра и демонстрирам неуважение.

Три дни по-късно разбрах, че срокът на конкурсът е бил 12.00 на обяд на 31 Декември.

В превод това означава: „Изпуснала си срока!“

Сви ме сърцето, хвана ме яд, но по стар български обичай си казах:“Е, сигурно така ми е било писано. И без това едва ли щях да се представя добре“.

Двайсет дни по-късно виждам, че съм на 18 място от общо 4000 участници в една обща класация, която е извън споменатия конкурс (тя е обща класация за един друг конкурс). И не мога да повярвам, много се радвам, вълнувам се, пия един коктейл (по принцип рядко пия), гордея се със себе си, казвам си, че „дотам водят мечтите“, трябва да се мечтае…

Понеже човек бавно смила и хубавите и лошите неща, два дни след тези 20, решавам да проверя на кое място бих била, ако бях спазила срока?

Отговор: към момента на 11, с всички шансове да вляза в десятката до края на януяри.

Печелят първите десет.

Ако не вляза в тях, поне щях да бъда първа резерва. В международен литературен конкурс. С 4000 учасници. Щеше да е успех.

Представяте ли си?

Това е като да си пуснеш фиша за следващия тираж, а да спечелиш шестица от предишния.

Само че по-лошо. Защото не е тото. А е мечта, която си изпуснал като балон, пълен с хелий и протягаш ръка да си го хванеш отново, а той се отдалечава все повече и повече, лети към небето и ти не знаеш какво ще стане с него, защото това, което ще стане с него, ще се случи много след като си го изгубил от поглед. А ти ще си седиш с протегната ръка към небето, останал без дъх, с гърди пълни с мъка и в същото  време празни, със спряло сърце и влажни очи, докато ръката ти не омалее, не изсъхне като клон, докато очите ти не ослепеят от взиране. Докато устата ти не онемее завинаги, застинала в безгласен вик. Докато ума ти не полудее, повтаряйки си безспир : Боже, дано стане чудо. Дано стане чудо…

Боже…

Дано стане чудо…

Read Full Post »

Извинете ме. Предварително ме извинете. Напоследък пиша само за борбата на свинята с тиквата. Досадно е. Сигурно е досадно за четене. Но повярвайте, ролята на свинята много ми писна. Още повече, когато тиквата не е само една, а е поне е дна на ден… Този път е БТК (или както в последно време се нарича Vivacom).

Възниква проблем с нета. На договора пише: при технически проблеми, свържете се с номер 123.

Взимам мобилния (той е към Мобилтел). Набирам 123.

– Набраният код е грешен – съобщава ми автоматичен женски глас.

Хм… Набирам 02123

– Набраният код е грешен – отново съобщава същият автоматичен женски глас.

Добе де, грешен е. Очевидно работи само, ако ползвам номер на БТК. Ама ние не ползваме техния телефон – и без това имаме много.

Обаче нямам и интернет, където да потърся друг номер…

Не се отказвам. Находчива съм. Какво мога да направя?

А! Сетих се!

Обаждам се на 11800. Оттам казват „Моля, запишете“:

– 070017000

Ура! Ще ми оправят нета!

След като изчаках търпеливо всички съобщения (като се започне с „for English press one“, мине се през „Вашето обаждане може да бъде записано от съображения за сигурност, с цел подобряване – забележете – КАЧЕСТВОТО НА ОБСЛУЖВАНЕ и се завърши с различните опции  „за еди-какво-си натиснете едно, за еди-какво-си натиснете две, за еди-какво-си натиснете три, за да чуете това съобщение отново, натиснете диез“) се свързвам с една девойка (защо не мога да помня имена!), която още при първото си отваряне на устата, събужда в мен подозрение, че не е много в час. Повеждаме един ЧЕТИРИДЕСЕТМИНУТЕН ИДИОТСКИ РАЗГОВОР.

Преразказвам:

– Добър вечер, разговаряте с еди-коя-си. С какво мога да ви бъда полезна?

– Добър вечер. От десетина дни имам проблеми с интернета. Свързвам се към мрежата, но постоянно ме изхвърля и отново търси мрежата.

– Кажете ми телефона.

– (Казвам го няколко пъти защото тя не може да го повтори)

– На чие име се води?

– (казвам го) ОПИТВАХ И КАТО ИЗКЛЮЧВАХ РУТЕРА, но нищо не се оправя.

– РЕСТАРТИРАХТЕ ЛИ РУТЕРА?

Боже! Рестартирането различно ли е от изключването?

– Ами аз го изключвах, но той може би се рестартира по друг начин?

– Какъв цвят е модемът ви?

– Бял.

– А предпоследната ви лампичка свети ли постоянно?

– От дясно на ляво или от ляво на дясно предпоследната?

– От ляво на дясно.

– Свети. И предпоследната от дясно на ляво и тя свети.

– Можете ли да проверите дали има сигнал в слушалката?

– Ами ние не ползваме слушалка и няма как да проверя за сигнал.

– А някакъв апарат в къщи нямате ли?

– Нямаме.

– Добре. Тогава има един сив кабел, който излиза от модема и се включва в стената.

– Да.

– Извадете го и пак го включете да щракне.

– Добре… Направих го. В модема. С оснзи, в стената, и с него ли да напрвавя така?

– Да. Защото при нас излиза, че няма връзка с централата.

– Готово.

– Я сега опитайте да се свържете с интернет.

– Момент… Пак същия проблем. Свързва се и през 2-3 секунди започва да търси мрежата.

Разговорът продължава все толкова идиотски много дълго. Към 40 минути. Девойката решава да смени името на мрежата ми, но точно когато казва нещо за паролата (познайте!) връзката ПРЕ-КЪС-ВА! Бинго!

Обаждам се отново. Изчаквам всичките онези идиотски съобщения и се свързвам.

Този път гласът е мъжки.

– Виваком, добър вечер. Еди-кой-си е на телефона, с какво мога да ви бъда полезен?

– Добър вечер. Току-що разговарях с ваша колежка и тъкмо ми казваше нещо за паролата на интернета ми и връзката прекъсна. Можете ли да ме свържете с нея?

– Нямаме такава възможност (!!!). Кажете какъв ви е проблема.

– Господине, четиридесет минути разговарях с вашата колежка, не искам да започвам всичко отначало.

– Съжалявам, но не мога да ви свържа.

– Добре. От десетина дни имам проблем с интернета. (нарочно ви го разправям подробно, та и вие да разберете докато го четете как се чувствах аз!) Свързвам се, но през 2-3 секунди ме изхвърля и отново започва да търси мрежата.

– През страницата ни също можете да си оправите настройките. Пробвахте ли?

– Как да си ги оправя като нямам интернет?

– Добре. Кажете ми номера на телефона.

– (Казвам го. Отново няколко пъти защото и той не може да го повтори)

– Изключете рутера.

– Вече го парвих няколко пъти. Не помага.

– Какъв цвят е рутерът ви?

– Бял. Двата края на сивия кабел щракнаха и предпоследната лампа от ляво на дясно свети постоянно. Защо трябва да водя и с вас същия идиотски разговор? Колежката ви смени името на мрежата ми и трябваше да ми каже паролата. Не може ли просто да я попитате?

– Не. Нямаме такава възможност. Ще пусна настройките на рутера ви дистанционно. Кажете ми като светне предпоследната лампа постоянно.

Чакам 2-3 минути на телефона. Боже, дано пак не прекъсне връзката!

– Светна.

– Опитайте сега.

– Проблемът е същия. Пак постоянно търси мрежата.

– Добре. Момент да проверя кога може да ви ПОСЕТИ ТЕХНИК… В сряда. Между 11 и 13.

– Добре. Запишете часа.

– Готово. В сряда. Между 11 и 13ч.

– Благодаря.

Затваряме.

Това се случи в неделя вечерта.

Във вторник през деня им се обаждам (изчаквам всичките онези идиотски автоматични съобщения) да ги помоля като дойдат техниците, да не звънят на звънеца, а на мобилния защото децата ще спят, да не ги събудат. Отговарят ми „Добре. Записвам номера.“

Следващото се случва , в сряда вечер. Тоест преди малко. Сигурно за това имам нерви да изпиша всичките тези идиотски неща.

Техниците не дойдоха, аз все още имам същия проблем. Обаждам се на 070017000. Отново изчаквам онези ужасни автоматични съобщения. Натискам 2. Обажда ми се (подозирам, че е онази същата от неделя. Първата. Дето ми смени името на мрежата.)

– Виваком, добър вечер. Еди-коя-си е на телефона, с какво мога да ви бъда полезна?

– Здравейте. В неделя вечер ваши колеги ми записаха час за посещение на техниците на домашен адрес, тъй като имам проблем с интернета. Днес никой не дойде, а аз все още имам проблем. Можете ли да ми кажете какво се е злучило?

– От кой номер се обаждате?

– От еди-кой си. (отново го повтарям три пъти. На третия път вече с по-висок глас, тъй като вече достатъчно съм им набрала)

– На чие име се води?

– На еди-кое си.

– Ще ви сменя името на мрежата. Изчакайте да видите дали има резултат.

Водим отново безумен разговор за това какво да е името на мрежата ми. Аз си искам старото. Не можело. Щяло да бъде неразпознаваемо (тази знаела и дълги думи!) защото вече е използвано. Спомена и нещо като „кешира“. Опитва се да ме респектира със знания. Нервите ми са към края си. Съгласявам се на каквото-и-да-е име.

Проблемът ми отново не е решен.

– Можете ли да ми кажете защо техниците не дойдоха?

– Никой ли не ви се обади, че няма да дойдат?

– Не.

– Ами те са решили проблема ви дистанционно.

– Как така? Записват ми час за посещение, не идват, решават ми проблема дистанционно, а аз все още имам същия проблем?!

И вие недоумявате, нали? Звучи сякаш съм луда.

– Ами те ви записват час, за да проверят проблема ви и, ако може да се реши дистанционно, го решават дистанционно.

– Вижте, колегата ви ми каза, че не може да напвави нищо дистанционно и записва час ЗА ПОСЕЩЕНИЕ.

– Тя отговаря нещо, което аз не разбирам защото от самото начало говори съвсем тихо и аз се напрягам зверски, за да я чувам.

– Може ли да говорите малко по-високо, защото не ви чувам?

– Аз говоря ДОСТАТЪЧНО ВИСОКО.

Как реши, че е достатъчно, след като не я чувам?

– Добре, но нещо не разбирам.Все едно аз да си запиша час за зъболекар и той да ми реши проблема дистанционно!

– Ами проблемът с интернета може да се реши дистанционно.

– Но вашия колега каза, че НЕ МОЖЕ ДА НАПВРАВИ НИЩО ДИСТАНЦИОННО И ЗАПИСВА ЗА ПОСЕЩЕНИЕ НА ДОМАШЕН АДРЕС!

– Ами те са ви решили проблема дистанционно.

– Не са.

– Добре. Ще ви запиша час.

– Искате да ми кажете, че ми записвате час за техници, които не знаят дали ще идват, но аз трябва да изляза от работа и да си стоя вкъщи за всеки случай?

– Да.

– Тогава, може ли да ми запишете час за вечерта, когато по принцип съм си вкъщи?

– Работното време на техниците е от 9 до 17. Ще ви запиша час.

– За какво? За да ми решат проблема дистанционно?

– Незнам. Те ще преценят.

– Все пак бихте ли ми казали какъв ми е бил проблемът, който са решили?

– Не знам.

– Добре. Тогава ми обяснете, каква е системата. Вие записвате заявката. Тя къде отива и как се обработва? Как ще ми гарантирате, че някой прави нещо по въпроса?

– Не мога да ви кажа това.

– Просто ми обяснете процедурата.

– Не мога да ви я обясня. Зависи от техниците.

– Кое зависи от техниците. Нали вие записвате заявката. Тя къде отива?

– При техниците.

– Те я приемат и после какво следва?

– Не знам. Те решават.

– Това е безумие. Можете ли да ми кажете къде мога да се оплача?

– Във всеки един магазин на Виваком, писмено.

– Не ми върши работа.Вече се оплаквах. Откакто три месеца имаме договор с вас за интернет, телефон и телевизия, а все още нямаме телевизия (защото при вас нямало записана такава заявка!) си съксах нервите да се оплаквам писмено, но очевидно няма ефект.

– Съжалявам, но телефон не мога да ви дам. Нямаме такъв телефон.

Тук вече се предавам. Отказвам се. Това е безумие. Безумна ситуация. Мозъкът ми отказва да го смели. Все едно говоря с автоматичен женски глас. Все едно говоря на стената. Тази или е тъпа. Или не разбира, или цялата им система е такава. Създадена да лъже хората, да им губи времето, да отлага решаването на проблема. Защото тези от Виваком два месеца ми прекарваха телефон и интернет! ДВА МЕСЕЦА! Първо търсиха къде им е кабела. Нямало го. Дойде втори екип, който го намери! Еврика! Но не намери сигнала. Дойде трети екип, който намери сигнала. Около месец чакахме отново първия екип, който да ни свърже интернета. Накрая ни изпратиха с куриер модема да си го свържем САМИ! Телевизия още нямаме. Имат си различни екипи и за телевизия. Още не са дошли да ни я монтират, защото при тях въобще нямало записана такава заявка. Предсатвете си! Не коментирам, че вече плащаме три месеца за услугата, която частично ползваме само от един месец.

Бате Бойко дали може да ми помогне?

В него е последната ми надежда.

Пооооомооооооощ!

Read Full Post »

Моля, помогнете! Сигурно повече от година получавам текстови съобщения на телефона си от всякакви игри. Имаше период, в който получавах по 8-10 на ден. Без значение коя част на денонощието е, дали е събота или неделя. На моменти не смогвах да ги изртия. Обадих се на Мобилния оператор, за да ги помоля да забранят изпращането на подобни смс на номера ми. Обещаха. Резултатът е, че от 8-10, съобщенията станаха по 2 на ден. Ето такива са:

Първо съобщение - покана за участие в игра за милион

 
Е, нали казвате, че зависи от мен. Повтарям – Не-искам-да-ставам-милионер. Спрете да ме тормозите!
Но те не спират. Знаят си своето:
 

Съобщение - 2

 
 
Нямам ли право да реша сама от кого да получавам съобщения? Това агресивно рекламиране не е ли нарушаване на личното пространство? Къде е сега нещото за Регулиране на Съобщенията? Защо никой не го забранява или ограничава, или не ми дава право на избор?
Но, знаете ли, тези нахални хора не спират до тук. Те не само ми изпращат съобщения, те ми се ОБАДИХА!
 
 

От този номер звънят

 
Обаждането започва така: „Това обаждане е безплатно за вас. Обажда ви се еди кой си…“ Господине, не искам нито да знам кой сте, нито защо ми се обаждате. Спрете вече! Спрете! Искам събота и неделя да спя до късно, а не да се будя без време от тъпите ви съобщения. Те просто не ме интересуват. Искам, когато съм на почивка да не ме занимавате с вашия бизнес. Гледайте си работата по друг, уважаващ личното пространство на хората начин!
Хора, ако някой от вас знае как да се отърва от този тормоз, моля, помогнете!

 

 
 

Read Full Post »

Не четете тази книга. Освен, ако нямате много основателна причина за това.

 

Сред книгите, които съм чела, има такива, които са ми харесали, както и такива, които не са ми харесали. Никога до сега, обаче, не бях чела книга, за която да ми се иска да кажа: НЕ ЧЕТЕТЕ ТАЗИ КНИГА!

Е, дойде и такъв момент. Става дума за книгата „Криле“ от Ейприлин Пайк.

Самата авторка е приятелка на Стефани Майер. В блога си тя разказва как Стефани я е препоръчала на агентката си и по този начин е помогнала книгата да бъде публикувана. Да ви кажа честно, дочетох книгата до края доста бързо. Не за друго, а защото се надявах, след като стила на писане е ужасен, то поне да има интересна история, която да е причина „Криле“ да види бял свят.  Е, за мое разочарование и сюжетът на книгата е ужасен. Тоест – никакъв. Изсмукан от пръстите. Една тийнейджърка решила, че й излизат младежки пъпки на гърба, а пък то й пораснали криле. Всичко това е разказано без никакъв стил. Грешка – в направо ужасен стил. Все едно четете съчинение на осем-девет годишно дете. Сигурна съм че, ако взема да пренапиша тази книга, ще се получи нещо доста по-добро.

От друга страна, ако сте автори и пишете (или искате да напишете) роман, прочитането на подобна книга може да ви се отрази много добре на самочувствието и увереността. Ще разберете, че самият вие сте по-добри писатели от Ейприлин Пайк. И току-виж сте се престрашили да пишете, а защо не и да публикувате.

 

Read Full Post »

Що е то?(или: Ко е туй ниещо?)

Според голямата ми дъщеря(7г.) това са БОТУШИ. Но с детската си интуиция тя бързо и съвсем скришом от сестра си (4г.) ме попита: Мамо, като порасна ще ми кажеш ли защо снима тези неща?

Ами снимах тези неща, детето ми, за да покажа на света какво се продава по сергиите по българските курорти. По-точно на Св.Св. Константин и Елена. Тъкмо ми се стори, че сме се очовечили и сме изминали една крачка напред (като народ), защото видях и тези неща, които исках да покажа на света:

Красоти от Св.Св. Константин и Елена

 

Пак красоти оттам

А мъжете могат и да не се притесняват. Във връзка със зачестилите злоупотреби от жени, които твърдят, че са забременяли от вас по време на летния ви флирт с тях, ето го и решението: Ще го намерите в аптеката на Пикадили Парк – Варна:

ДНК тест за бащинство

 
А…, само между другото: сетихте ли се Ко е онуй ньещо? Това са свещи, бе, хора! Просто свещи. Нито повече, нито по-малко. Най-обикновени све-щи! Да си светите.
 

Read Full Post »

И не само това. Но това е като продължение на предишния ми пост. Захраних се успешно. По време на захранването не качих нито грам. След него задържах малко вода, но реших, че това няма да ме обезсърчава и продължих да се храня така: не преяждам, не ям хляб и сладко, не пия течности по време на хранене (освен вино 🙂 ), пия достатъчно вода – около 2л. на ден. И савлих още 2 кг. за един месец без НИКАКВИ усилия.

Иначе, ям много домати. Лекар ми каза (след като ме видя как ги унищожавам), че доматите били естествен (природен) антидепресант. Нямам представа дали от тях, или от това че атслабнах, или от това че имам нов дом, или от това че се занимавам с неща, които са ми приятни, но наистина се чувствам щастлива.

Причината да не съм писала от толкова време е, че съм много заета. Имам на ум много неща за писане, но … ще почакат. Просто физически изнемогвам, а не искам да ги претупвам.

Е, това е. Накратко.

Read Full Post »

Older Posts »

Иванка Курвоазие

някой ден ще ви разкажа всичко с глас на хиляда празни чаши и хиляда пълни пепелника

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: